Седмица мълчание

Обявявам седмица мълчание. След последното ми дълго размишление стигнах до заключението, че съм твърде добра с много хора без да го заслужават.
И защо трябва да съм добра?
Защо?
Предпочитам да съм да егоистична, самовлюбена и да ми пука само за мен. От това да си добър с другите рядко виждам нещо положително, някакво добро отношение. За това докато не почнат да ме търсят за нещо повече от услуги могат да си гледат работата!!!
И на мен ми е тежко, и на мен ми е трудно, и аз преживявам много, просто им го спестявам. Но това по никакъв начин не им дава право да си мислят, че на мен ми е "леко" и "живот си живея"... Когато се поставят в моето положение тогава ще им приема критиките и обвиненията, до тогава тегля една дебела черта и се връщам към себичната кучка, която бях, и да ви кажа изобщо не ми беше лошо да бъда. Не ми се налагаше да търпя подобни абсурдни ситуации и от части унижения, каквито сега ми се налага да търпя.
И защо? 
Защото послушах един глупак и реших да се променя за добро. Защото реших да бъда добра, позволих да ми крадът от времето, мечтите и идеите. Но слагам край!
Не съм длъжна да се съобразявам с абсолютно никого, напълно пълнолетна съм. Нито пък съм длъжна да слушам реплики от сорта на това, че съм била безотговорна... Ще се разплача.... Аз и безотговорна?! Явно нямат ни най - малка идея що за човек съм. И по - добре.
И аз няма да си правя труда да съм добра с тях, щом те не могат да са добри с мен.
А още по - малко да им позволявам да се мислят за нещо повече от мен. Щом стигат до момента, в който ме търсят за услуга, то категорично не са повече от мен, щом не могат сами да си се справят.
Аз бях до тук, приключих с добрините, писна ми!