сряда, 30 октомври 2013 г.

Седмица мълчание

Обявявам седмица мълчание. След последното ми дълго размишление стигнах до заключението, че съм твърде добра с много хора без да го заслужават.
И защо трябва да съм добра?
Защо?
Предпочитам да съм да егоистична, самовлюбена и да ми пука само за мен. От това да си добър с другите рядко виждам нещо положително, някакво добро отношение. За това докато не почнат да ме търсят за нещо повече от услуги могат да си гледат работата!!!
И на мен ми е тежко, и на мен ми е трудно, и аз преживявам много, просто им го спестявам. Но това по никакъв начин не им дава право да си мислят, че на мен ми е "леко" и "живот си живея"... Когато се поставят в моето положение тогава ще им приема критиките и обвиненията, до тогава тегля една дебела черта и се връщам към себичната кучка, която бях, и да ви кажа изобщо не ми беше лошо да бъда. Не ми се налагаше да търпя подобни абсурдни ситуации и от части унижения, каквито сега ми се налага да търпя.
И защо? 
Защото послушах един глупак и реших да се променя за добро. Защото реших да бъда добра, позволих да ми крадът от времето, мечтите и идеите. Но слагам край!
Не съм длъжна да се съобразявам с абсолютно никого, напълно пълнолетна съм. Нито пък съм длъжна да слушам реплики от сорта на това, че съм била безотговорна... Ще се разплача.... Аз и безотговорна?! Явно нямат ни най - малка идея що за човек съм. И по - добре.
И аз няма да си правя труда да съм добра с тях, щом те не могат да са добри с мен.
А още по - малко да им позволявам да се мислят за нещо повече от мен. Щом стигат до момента, в който ме търсят за услуга, то категорично не са повече от мен, щом не могат сами да си се справят.
Аз бях до тук, приключих с добрините, писна ми!

неделя, 27 октомври 2013 г.

How to deal with your life... when It's falling apart...

Или по точно как аз не живея за днес, аз живея за бъдещето, нося камък на шията си и се правя на силна, когато всичко което искам е да бъда слаба поне за ден.
Не съм сигурна как изобщо всяка вечер стигам до момента, в който почва да ми пука и спира да ми се живее. Искам да мога да спра времето поне за малко, чувствам се толкова безполезна, а реално правя нещо с живота си.
Уча.
И това е всичко, което мога да правя в момента. След това ще работя и ще мога да ходя на приключения, да си купувам каквото искам и да не се чувствам зле, че някой ме подпомага финансово, но защо ми е толкова зле, че някой го прави? Има една приказка "поискай и ще ти се даде"... е аз не мога. Чувствам зле когато ми се налага, една буца се образува в гърлото ми, сякаш съм най - безполезното мекотело на този свят, чувствам се сякаш скачам милион пъти върху гордостта и вярванията си. Не може само аз да съм толкова болна?
От друга страна не знам колко страни имам, от една страна съм страсна и готова света да преобърна, но спирам тази моя страна, защото на тази страна от мен й трябват пари за да направи нещо. От друга страна съм тайнствената писателка, която наблюдава хората и после разсъждава над това, което е видяла. От трета страна се опитвам да бъда перфектна, като старателно планирам бъдещето си. И да се върнем на първата моя страна, за да спестявам пари, които намирам за толкова живото спасяващи и важни (не мога да повярвам, че това се е превърнало в такава голяма част от живота ми) правя какви ли не сметки как да спестявам, научих се да бъда достатъчно добра в много области за да не давам пари, примерно за грим, коса, маникюр, педикюр, готвене, пране, гладене... и за каквото се сетите, че може да си го спестите и сами да си го направите - е аз вече го правя.
Понякога не мога да повярвам какви неща ме изяждат отвътре. Не искам нищо друго освен да получа възможност да работя нещо, което ми харесва и където ми позволяват да покажа какво мога.
Никога никой не ме е глезил, нито някой ми е обръщал специално внимание, нито някой ме е прехвалявал, винаги съм се старала за да си получа похвалата, и може би заради това, че никой не ме хвалил, лигавил и прочие винаги се чувствам недостатъчна. Недостатъчно можеща. Недостатъчно влагаща, просто недостатъчна. Искам да мога всичко, но не мога да мога всичко едновременно.
На различни настроения съм, но и как да бъда на едно, когато душата ми копнее за приключения, сърцето ми копнее да е в друга държава, а здравия ми разум прави планове за години напред за мен. Всяка част от мен иска нещо различно, но накрая винаги здравия ми разум възтържествува, докато другите две постоянно го тревожат. Доста остарях последната година, видимо може би не, но вътрешно се чувствам толкова изморена от вътрешната борба, която водя. Та не ми стига вътрешната борба, та и с хора трябва да се разправям, да общувам и да комуникатирам. Особено когато дори не комуникатирам с тях на родния си език, толкова го карам през просото, изобщо не ми пука какво говоря, кой както иска да ме разбира. Изглежда не е, че хората не ме харесват, защото очевидно има хора, които ме, те просто се страхуват от мен. За което се радвам, страха всява респект, от друга страна няма човек, който да си прикрива емоциите по - добре от мен. Дори са ми казвали, че съм властна. Кой? Аз? Не!
Затова изсипвам всичките си емоции тук, за да се почувствам добре, само това ми помага понякога.


Step 2

Step 2:
Отърви се от всичко/всеки, което/който те дразни. Отдай се на позитивни мисли, хора и неща!

Блокирах хора, които повече не искам да виждам, Facebook има една много хубава графа Restricted там сложих хората, които понякога наблюдавам, но те мен не могат да ме наблюдават. В Twitter блокирах тези, които не исках да виждам, не бяха много, защото във всяка социална мрежа водя различен живот - колко вълнуващо! :D

Принтирах си мъдри мисли на Далай Лама и ги сложих в купичка, така всяка сутрин ще ги разбърквам за да си тегля по една.

Почнах да си чета книгите, които съм си донесла - най - накрая!!!

Направих си Коледен списък с какви подаръци ще купувам на приятели и роднини <3 Много се радвам, за пръв път от много време смятам, че Коледа ще е прекрасно време! Преди носех Коледния дух със себе си и обожавах да радвам хората с малки прекрасни подаръци, ръчно опаковани от мен и картички, които ги разплакват - е тази година ще правя същото.


Все още не съм си прецакала Food Routine-a, което за мен е много важно, ако не го прецакам в първите 10 дни, значи съм на половината път. Е, не го прецаках, този път съм много сериозна!

Събуждам се с чаша чай и заспивам с една, мисля че този навик, който си създавам ще ми е един от любимите. ^^

Доста се зарибих последно време по The Big Bang Theory - страхотен сериал е, малко идеи си взех от там, като едната е, че ще правя топло какао на всеки приятел, който не е в настроение и ще му го поднасям с бисквитка. (изглежда ми толкова миличко и сладко)




сряда, 23 октомври 2013 г.

Step 1

И така преди няколко дни бях написала, че започвам нещо ново. Определено не е, като да си дам шанс да започна наново и начисто, но е close enough.
Като за начало си направих The 5 year goal plan:
Последван от Projects by Month, Weekly Routine, Monthly Routine и Weekly Meal Plan и разбира се Fitness plan.
Projects by Month представлява какво искам да постигна до/по време на определен месец.
Weekly Routine определено ще ми опрости живота, като си казах какво ще правя всеки ден в продължение на седмици. Ще ви дам примери + ще включа и Monthly Routine:
Понеделник: Мога да ям натурален шоколад с лешници + всеки първи понеделник от месеца ще си правя нещо сладко (сладки, торта...) Пазаруване за цялата седмица продукти въз основа на списъка, който ще правя всяка неделя :)
Вторник: Спорт - 4 пъти в седмицата(тичане, упражнения, йога, пилатес, плуване - каквото ми се иска, стига да го правя)
Сряда: Имам отново спорт.
Четвъртък: Спорт + ден прекаран на течности(чай, вода, фрешове, смутита и прочие)
Петък: Веднъж седмично сама или с приятна компания ще излизам да се черпя по едно кафе, следобед прекаран в спокойствие, позитивна енергия и интелигентни разговори.
Събота: Спорт, ден за пускане на пералня + чистене + учене
Неделя: Ден за релаксация + четене на книга, може и някое пътешествие евентуално, домашни разкрасителни процедури (маникюр, педикюр, маски за лице) Всяка неделя ще се решава менюто за следващата седмица (Weakly Meal Plan)
Веднъж месечно ще ходя на ново място :) И задължително всяка седмица ще тренирам 4 пъти по минимум 30 минути :)
Разбира се и ежедневното ми приготвяне на храна, чиято цяла стойност не надвишава 1 600 калории на ден. Сега остава само да почна да си разделям порциите в пликчета и кутийки и всичко ще е точно ^^
Почнах да живея изключително здравословно, вече 6-ти ден, и преди живеех здравословно, но не чак толкова.
Може да съм луда, но поне имам план :D

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Find your keeper!

For a long time I was searching for someone that would stay for a little longer. I can't say that I didn't succeed. I did. But unfortunately fate doesn't like me, but at least I can say that our feelings are mutual.
The struggle is coming when you have come to realize that you had succeed. Then you start to doubt, you doubt that person, you doubt yourself. Mostly you ask yourself different questions, some of them don't make any sense when you sayd them out loud, but in your head - this is the only thing that makes sense.
You don't want to let this person, because you have finally found someone that is willing to stay. He is letting you literally in his soul, without any doubt, but you can't do the the same for him. But after all aren't we all waiting to be read by someone, praying that they’ll tell us that we make sense?
If you haven't found that person already, you are probably doing something wrong, something that you think is right, but if you are not happy, that probably this is not the right way... Or worse, this is not the right person. Then you are just wasting your time. And there is nothing more important than time, because the greatest gift you can give someone is your time. When you give your time, you are giving a portion of your life that will never get back, and when you know that you give that portion to the wrong person... Well, yes, you are wasting your precious life.
And somewhere between THE ONE and your DREAMS you found out that you have grown up... You take a quick look at your room and you found the symptoms of growing up. I don't know why but with the age the things that you own increases. You are no longer a kid with one jacket that you know wont fit next summer, and your parents have to buy you new one, or with one pair of shoes that will be too small for you in a year from now. You are an adult now - you have black coats, dark costumes, and pairs of nice shoes, that you can wear whenever you want. And little by little you start collecting, fall into some relation with these things, begin collecting them without even realizing how they enslave you.
But why are we measuring our happiness with things? Why do we live to have things? Why do we live to save money to buy things? Can we just live for today. How can we leave this life? What is the end of this living? Or worse - does this living have end?
We are friends with people that we no longer like, but we still talk to them, because they know something about us, that we don't want to risk to come out. We pretend to be fine with the people that have copied our entire life, and now they are pretending to live it, like is their own!!
We live far away from the people that we love and want to be with. We live in such a world that make us sick. And whether you try to escape from this circle, you end up again saving money, because otherwise you can't go and see the person that you love. In the end of the day it is not the distance that is separating you - it's the money.
You have found your keeper, but he is so far away... You two don't even speak the same language, but still that doesn't change the fact that he is your soul mate and you miss him. And you will do everything to see him again. Even if that means that you will ignore yourself.





(TAG) Liebster award

Бях тагната от Преси, но не знам дали ще намеря 11 блогъри, които да тагна (^.^) Но ако някой си хареса въпросите ми да се чувства поканен да отгови на тях :P

Правила:
1. Номинирайте 11 други блогъри, които имат по-малко то 200 последователи и ги уведомете.
2. Отговорете на 11-те въпроса на блогъра, който ви е номинирал.
3. Напишете 11 въпроса, на които трябва да отговорят.
4. Изпратете линк на блогъра, номинирал ви.

~~~~~~~~

1. Опишете какви таланти притежавате и какво са Ви донесли те. 
Таланти? Хм. Човек може да има много зародени таланти, но ако не ги развива ги губи. Преди рисувах много, напоследък съм загубила форма, защото не съм го правила от много време, но в момента правя нещо подобно - гримирам се, за което пак си трябва око и здрава ръка да се държи четката :D Имам точно око и за снимки и смятам, че ми се получават :) За снимките? Ами освен приятелките ми да си сменят профилните снимки, друго май не са ми донесли, е и много спомени ^^

2. Любима нетрадиционна и чуждестранна храна?
По хубава храна от българската НЯМА! Казва го човек, който живее в чужбина... Западните страни имат ужасна кухня(по мое лично и изпитано мнение)!!! Иначе обожавам Италиянската кухня и от части Корейската :)

3. Най-значителните думи за Вас са?
Липсваш ми, обичам те, искам да те видя, но съм повече човек на действията :)

4. Най-интересната дестинация, която сте посещавали е?
Provence, France. Доста ми напомни на България, едни планини, едни реки... В мен остана едно страхотно чувство на топлина и уют по френски :)

5. С какво си мечтаете да се занимавате? /професия/
Да съм частен детектив/криминолог, но и да работя с някоя голямо управление, като им помагам да изграждат профилите на престъпниците :D (твърде много криминални книги и сериали)

6. Най-хубавия жест, който сте получавали/правили?
За точно определен жест не мога да се сетя, но когато някой те цени и ти го показва по някакъв начин е незабравимо :)

7. Опишете най-въздействащата фотография, която сте виждали.
Беше снимка на изоставения Чернобил, доста въздействаща беше.

8. Блогове на каква тематика обичате да четете най-много?
Ами различни, не следя много блогове, но обичам са слушам чуждите истории (чета)

9. Най-интересния факт, който сте чували напоследък?
Според Аюрведа доматите, като цяло не са полезни, защото е токсично разстение и разбалансира дошите. Трябва да се консумира рядко и с подходящи подправки за да се тушира това тяхно действие. 

10. Десерт преди вечерята или вечеря преди десерта?
Десерт рано сутрин, че вечер се лепи :D 

11. Един филм и една книга, която са оставили следа във Вас и ще запомните?
Филма е Love me if you dare, толкова ми напомня на една моя детска игра... А книгата е "Яж, моли се и обичай!" - аз приличам на главната героиня по някакъв начин, като търся щастие съм готова да преобърна света и да бия шута на всичко, което застава на пътя ми. 

Моите въпроси
1. Трябва ли връзките да стават публично достояние, което граничи отвъд показността?
2. Мислиш ли, че всяка уважаваща себе си жена трябва да знае как да се "прави" (грим, маникюр, коса)?
3. Любим сериал/филм/книга/песен :)
4. Какво те дразни в обществото, за което не можеш да си затвориш очите?
5. Любим град в България?
6. Какво би направил/а, ако намериш много пари?
7. Лесно ли допускаш хора в личното си пространство?
8. Обичаш ли да се разхождаш под дъжда?
9. С какво свързваш сезоните?
10. Любим спомен от детството?
11. Какво обичаш да правиш в свободното си време и коя е твоята safe zone? 

сряда, 16 октомври 2013 г.

Само един миг...

Само един миг ми трябва, само една песен, само един шанс, само един човек, за да преобърна всичко. И ще го направя, няма да е рязко, а постепенно, вече почнах.
Взех решение, което ще е категорично и окочантелно. И не мисля, че има нещо на този свят, което ще ме спре. Имах много време да помисля и да реша какво искам, вчера мисля че последната капка попадна в чашата ми на размисли, която се препълни и беше време да взема решение.
Така или иначе тази година променям всичко, нека променя всичко до край.
А при мен е време да избера това, което заслужавам. Без да се замислям за последствията, просто да живея... Веднъж и завинаги!!! И така до края!

петък, 11 октомври 2013 г.

Защото съм идиот.

Май съм си идиот по душа... Така ли съм се родила, обществото ли ме направи такава, но съм идиот. Под идиот нямам предвид, че съм глупава. Имам предвид, че се самопрецаквам брутално, не бих казала, че някога съм прецаквала някой друг освен себе си... Общото зло се съюзява, когато хем сам се прецакваш, хем и обществото те тъпче. Ама нали съм твърдоглаво и игнорирам дори себе си и продължавам.
Само аз ли съм такъв мазохост не мога да разбера? Съсипвам се, психически, емоционално и после отново се възраждам. Повечето хора имат все някого да обвинят, ако нещо им е криво, аз винаги обвинявам себе си и търся проблема в себе си. Ако нещо не се получи, то със сигурност аз съм виновна. Защо?! Защото така съм свикнала... Да съм черната овца. Почти навсякъде съм черната овца. Как веднъж не се слях в тълпата? Защо поне веднъж не съм, като всички останали.
Не мога да разбера какво ми липсва? Акъл със сигурност не ми липсва, но не съм се хващала и на други да раздавам. Да отида на психиатър? Човека ще стане и ще си излезе, то в моята глава е вечна битка между аз, мен и себе си...
Чудя се просто до кога ще продължавам по този начин. Какви са тези моменти, които имам.
Да не говоря как съм се изолирала от света, дори когато съм сред хора. Защото съм идиот. Психично болна съм по не знам колко параграфа, тази лудост ме дави, но продължавам да изплувам. Няма лечение за мен, дори сигурно и лекарства няма.
Всеки път, когато някой ме допусне в живота си почвам да се държа, като идиот. Всеки път, когато някой иска аз да го допусна в моя - се държа, като още по - голям идиот.
Искам да избягам, не от някой друг, а от себе си. Но както се пее в една песен "...не някой друг, а себе си заблуждаваш, че може би това заслужаваш..."
Дали заслужавам това? Или просто съм свикнала да бъда възприемана, като черна овца, все пак всеки си носи маската. Моята ли? Мога да бъда еднакво гадна с или без нея.
Въпроса е, че ми писна да наранявам несъзнателно хора, на които им пука за мен, само защото мен са ме наранявали и имам проблем с доверието. Понякога се чудя толкова ли е трудно да допусна някой до себе си, и това нещо в мен да не се опитва да го изрита от живота ми.
Хората врагове имат - аз имам себе си и куп хора, които не ме харесват.
Странното е, че веднъж щом си тръгна от някъде всички ме заобичват.
Предполагам такъв е живота.
Долните две картинки дават кратко разяснение на живота ми тази седмица.



петък, 4 октомври 2013 г.

Как се казва "Обичам те!"?


Как се казва "Обичам те!"? Когато това прословуто "обичам те" носи такава отговорност със себе си. Способни ли сме да я поемем? А реално мислим ли това, което казваме, или просто нескопосано отговаряме на думите... Защо "обичам те" се е превърнало, като дъвка? Дъвчеш, дъвчеш и накрая я изплюеш на горещия асфалт, или на някой площад при останалите дъвки. "Обичам те" вече не носи това романтично значение, "обичам те" вече сякаш не значи нищо... Загубило е значението си, от толкова честа употреба. Няма същия смисъл? Или аз просто съм от някой друг век. И дори някой да ти го каже, кога разбираш, че е истинско, след като цял живот някой те е лъгал? Как да си отдъхнеш, като си забравил как се плаче? Как да премахнеш стягащата болка около гърдите си, когато знаеш, че ти сам си я причиняваш? Как да приемеш някой нов в живота си, когато не можеш да пуснеш някой друг? А понякога мисълта да го пуснеш, означава да пуснеш мечтите си... Как се пуска ТОЗИ, който променя целия смисъл на живота ти и те прави по - добър човек, въпреки че осъзнаваш, че дори когато имаш този човек до себе си, не си на върха на щастието... Как водиш ежедневна битка със самия себе си, когато всъщност искаш да си някъде другаде. Когато всичко е прекрасно и идеално, и пак не се чувстваш щастлив...
Как се казва "Обичам те", когато понякога е толкова трудно дори себе си да обичаш... А как го казваш, когато обичаш само себе си... Как се живее, ще ми се да прочета. Правилно ли живея? Младините ли си погубвам? Защо съм толкова млада, а имам чувството, че живея десети живот... Защо съм толкова горделива, проклета и егоистична? Ще се случили това да дам обеснение какво ми е и да не бъда криво разбрана или критикувана... Или ще се появили човек, който само да ме изслуша без да си дава "адекватното мнение", а когато този човек се е появил защо е толкова далеч? Защо съм толкова млада, а се тревожа за милион неща... Как се превърнах в жена на средна възраст, когато дори второто десетилетие от раждането ми не е напълно завършено?!



сряда, 2 октомври 2013 г.

Million questions.

Една година. Какво означава една година за повечето хора? Какво означава една година за мен? Как за една година цялото ти съществувание може да се промени по такъв начин? Защо се променяме? Как се променяме? Защо повече не може да сме същите? Защо хората, които идват в живота ни ни променят по такъв начин? А защо тези, които искаме да останат в живота ни си тръгват? Защо се примиряваме с несправедливостите? Защо се учим да живеем наново всяка следваща година? Защо понякога е толкова трудно да живееш? Как можем да се преборим със себе си? Има ли смисъл да водим война със себе си? Какво ни кара да обичаме другите? Защо се привързваме към хора, които си отиват? Защо не обичаме тези, които ни обичат? Толкова ли е трудно да намерим нещо съвършенно? Защо, когато го намерим то си отива? Защо седим с хора, които не обичаме? Трудно ли е да сме себе си, в свят, в който никой не е себе си? Защо връзките от разстояние не сработват? Какво се губи? Защо не можем да си признаем, че обичаме някого? Защо ни е страх да не ни отблъснат? Защо не можем да преглътнем егото и гордостта си поне веднъж годишно? Защо винаги трябва да чуя нещо, за да повярвам в него? Защо просто не мога да го видя, когато всичко крещи "ВИЖ ГО!"? Защо не мога да съм същата? Защо си отиде? Кое е правилното решение? Какво значи "следвай сърцето си"? Ами ако сърцето ми ме подведе? Какво значи всичко това? Има ли сродни души? Ако е така, защо моята е толкова далеч? Защо хората, които ни разбират най - добре са най - далеч? Защо на този свят няма две хубави неща? Защо винаги на мен? Защо??? Защо? Защо????...
И това минава през главата ми само за някакви мимолетни части от деня, ако трябва да изпиша всички въпроси, които минават през главата ми, то предполагам, че Blogger няма да ми е достатъчен....

вторник, 1 октомври 2013 г.

"Another fall, another turned page."

Може би по случай това, че вече е есен, отвън е слънчево за пръв път от дни. Времето е прекрасно, надявам се и есентта да бъде прекрасна. Чувствам се добре, мотивирана и щастлива, за пръв път от много време.
В главата ми все още се върти мисълта "hold on to whatever keeps you warm inside", и си мисля, че точно това нещо няма да мога да го пусна. Но защо да го пускам напълно? Осъзнавам, че дори и с това нещо пак не се чувствам напълно щастлива. На някакви моменти съм... всеки ден.
Преди няколко години открих, че съм обречена денем да съм една, а вечер друга.
Вечер, когато оставам сама с мислите си, понякога е направо съкрушително.
Такива неща имам в главата, че ако някой ги чуе ще каже, че съм луда.
И може би няма да е далеч от истината.
Писателите сме болни хора, неразбрани от обществото. С твърде странни разбирания за света, и в писането откриваме начин, по който  може би се опитваме да ги обесним на останалите.
Но не всеки може да разбере написаното, понякога им се струва, като някакви надраскани неща без смисъл.
Този Септември нещо се промени, и се надявам този Октомври да продължа с промените.
Пожелавам на всички прекрасна есен, в която да сбъднете много мечти, да откриете много неща, и всичко най - хубаво! :3