Как се казва "Обичам те!"?

Как се казва "Обичам те!"? Когато това прословуто "обичам те" носи такава отговорност със себе си. Способни ли сме да я поемем? А реално мислим ли това, което казваме, или просто нескопосано отговаряме на думите... Защо "обичам те" се е превърнало, като дъвка? Дъвчеш, дъвчеш и накрая я изплюеш на горещия асфалт, или на някой площад при останалите дъвки. "Обичам те" вече не носи това романтично значение, "обичам те" вече сякаш не значи нищо... Загубило е значението си, от толкова честа употреба. Няма същия смисъл? Или аз просто съм от някой друг век. И дори някой да ти го каже, кога разбираш, че е истинско, след като цял живот някой те е лъгал? Как да си отдъхнеш, като си забравил как се плаче? Как да премахнеш стягащата болка около гърдите си, когато знаеш, че ти сам си я причиняваш? Как да приемеш някой нов в живота си, когато не можеш да пуснеш някой друг? А понякога мисълта да го пуснеш, означава да пуснеш мечтите си... Как се пуска ТОЗИ, който променя целия смисъл на живота ти и те прави по - добър човек, въпреки че осъзнаваш, че дори когато имаш този човек до себе си, не си на върха на щастието... Как водиш ежедневна битка със самия себе си, когато всъщност искаш да си някъде другаде. Когато всичко е прекрасно и идеално, и пак не се чувстваш щастлив...
Как се казва "Обичам те", когато понякога е толкова трудно дори себе си да обичаш... А как го казваш, когато обичаш само себе си... Как се живее, ще ми се да прочета. Правилно ли живея? Младините ли си погубвам? Защо съм толкова млада, а имам чувството, че живея десети живот... Защо съм толкова горделива, проклета и егоистична? Ще се случили това да дам обеснение какво ми е и да не бъда криво разбрана или критикувана... Или ще се появили човек, който само да ме изслуша без да си дава "адекватното мнение", а когато този човек се е появил защо е толкова далеч? Защо съм толкова млада, а се тревожа за милион неща... Как се превърнах в жена на средна възраст, когато дори второто десетилетие от раждането ми не е напълно завършено?!