неделя, 8 януари 2017 г.

АЗ

За последната година и малко научих много за себе си и за това, коя съм аз и коя никога няма да бъда.
Да започна с това, коя съм аз. Аз съм едно обикновено момиче, на което другите казват, че има сложен характер. И е така. Да, характера ми е сложен. Сложна съм, не съм човек, който ще бъде разбран с две думи, не съм човек, за когото можеш да научиш всичко с един разговор. Допускам хора в живота си изключително бавно, може да ми отнеме години... А на тях може да им отнеме супер много търпение. Тествам ги, тези хора около себе си по един или друг начин, просто проверявам дали това са ХОРАТА, които трябва да са до мен.
Искам да видя дали в приятелите си ще открия тази искра, която се появява в мен, когато ми пука за някого. Искам да видя, че и те ще изгорят света за мен, както аз бих горяла и рушила за тях. Когато не я видя си тръгвам и повече не се връщам, защото аз компромиси със себе си не правя повече.
Емоционална, сложна, комплексна, интересна, истерична на моменти, с пристъпи на лудост, справяща се сама, биеща си главата в стената често и упорито, не се отказвам просто така.. и в моята лудост има търпение, но откажа ли се от теб това ще ти е. Няма да ми видиш и сянката.
Вярвам, че съществува истинското приятелство и истинската любов, вече съм намерила първото и знам на кого мога да звънна в 3 през нощта. Знам за кого мога да изгоря. Намерила съм и хората, които са до мен независимо от това каква съм.. как се държа, дали съм на кеф или съм пак в някое състояние. Но тези същите хора, вярвам, знаят как ще направя всичко за тях. Това не са само написани празни думи, това е самата истина.
И знам каква никога не съм била, и каква няма да бъда. Знам също как никога не бих постъпила, и си давам сметка колко много съм станала себе си за последните години. Това съм аз, пред мен никога дори не е ставала дума да има маска, за да крия коя съм. Такава съм. Гордея се със себе си. Извоювала съм си правото да бъда СЕБЕ СИ. Борила съм се да бъда такава. Карала съм се... И няма да променям себе си, защото разни хора искат да им живея в сянката! Аз съм личност и нямам ни най - малко намерение да си мълча. Ще защитавам себе си, ще говоря, ще викам, ще съм горда, ще съм себе си! Ще съм аз, както аз си знам.

събота, 15 август 2015 г.

4:30 през нощта

От една седмица на сам всяка нощ в 4:30 сутринта ококорвам очи и скачам.
Оглеждам се в празната стая и се мъча да заспя.
Неуспешно.
Мислите ми сякаш са избягали. Само едно познато празно чувство.
Скачам от леглото сякаш някой ме наблюдава, но съм само аз в тази празна стая.
Сама...
Имам чувството, че се задушавам и че ми е тясно, а в стаята съм само аз, една отворена балконска врата и едно легло.
Сам сама... в 4:30 през нощта.
Изчезнала съм... затрила съм се, къде витая, къде просто... липсвам.
И ми се пише, така както не ми се е писало за последните 4 години.
Луда съм, неадекватна... загубена?
Неразбрана. Най - вече.
И пиша тук... защото... Защото може би тук се чувствам разбрана.
Страх ме е... от себе си ме е страх.
Страх ме е, че ще си остана неразбрана.
И от това, че никога няма да получа нежността, която искам да получа.
Твърдя, че е стрес... Изнервена съм отдавам го на стреса, от работата, от живота, а всъщност...
От теб е...
Ах, колко си... мен.
Скачам в 4:30, ужасена, сякаш не съм сама, сякаш някой ме гледа. За 5 дни съм спала сигурно 15 часа.. По 3 на денонощие, но при мен всичко се случва на 3.
Ако три месеца тренирам ще тренирам до живот. Ако три дни съм щастлива последователни - ще съм щастлива още поне 3 седмици... Ако те обикна за 3 месеца... не, не вярвам.
Твърде обичам себе си... Да бъда малко егоист ми казваш ти... Чуваш ли се? Аз съм ПЪЛЕН егоист.
Ама ти не ме познаваш.
Запалих цигара. Купих си кутия. Сега разбирам никотина... Успокоява.
Отново е 4:30...
Поредна нощ. И си казвам престани, легни да спиш, ама ме е страх.
Понеже съм изнервена, стресирана и неразбрана..
Нещастна.
Пропуших.
Прописах...
Значи нещата не са на добре... Влияеш ми зле на нервната система.
Стягам се, събирам се всеки ден.
Всяка сутрин, в 7 часа.
Правя се, че няма нищо, и наистина си вярвам.
За части от секундата.
Неадекватна съм.
4:30 е... Поредната сутрин.
И е празно, ах, колко е празно.
Не съм изпитвала страх до сега, но в 4:30 сутринта ме е страх.
Обзема ме задух и почвам да дишам тежко.
Въздуха е тежък, а аз..
Неразбрана.
Грешка след грешка, поне да бяха сладки грешки.
А те посредствени.
Каквато ставам и аз. Моето най - голямо разочарование..
Съм аз самата.
И не искам да съм неразбрана.
Тлее цигарата, успокоява ме. Тлее и живота ми, съсипвам се.
Няма да е моята, то се е видяло.
Искам утеха.
И преди са ми казвали, че искам твърде много, твърде скоро. Ама такава съм.
Искам всичко, веднага, и се боря за това.
Но тази седмица в 4:30... се боря само да заспя.
Не сънувам нищо.
Май нещата наистина са зле....

сряда, 15 април 2015 г.

И неща, които нямат смисъл

Понякога искам някой да ми каже, дори може да ми кресне в лицето 'ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ', но няма такъв човек, който да иска да ми каже истината в лицето. На въпроса "На мен какво ми е?", ми се отговоря, че съм изцяло функционална.
Аз обаче упорито и тъпо продължавам да си мисля обратно... Понеже ако бях толкова прекрасна колкото другите твърдяха нещата нямаше да седят по този начин.
И аз нямаше да се прибирам с наведена глава и да се чувствам тъпо, да ме е яд на себе си и да почвам да се самосъжалявам, като през цялото време съм се самозалъгвала най - нагло. Това да унижавам мислено сама себе си ми е навик, породен от това, че първо си казвам "Ти си тъпа", "Ти не си красива", "Ти не си ДОСТАТЪЧНА", а после си казвам "ЗАЩО се самоунижаваш?", после минава мисълта че трябва да зарежа всичко питайки се "ЗА К'ВО се занимаваш???", след това здравия останал разум ми заявява да ходя да си легна понеже АЗ НИЩО не разбирам от живота, и че утре имам работа за вършене.
И пак се почва старата песен на нов глас. Сама себе си наказвам, първо се наказвам, ако не правя нищо, защото вече почвам да откачам ако поседя малко без да правя нищо, решила съм че за да съм добре функциониращ щастлив човек аз трябва нон стоп да съм на крак, и го правя... Наистина не съм се наспивала от седмици И МИ ЛИЧИ!
А после се наказвам заради това, че съм търпелива и отстъпчива, тоя глас в главата ми ме хапе за крака и не пуска, забил си е зъбите супер дълбоко и освен ако не пусне доброволно, има опасност да ми отскубне парче от крака. И после с цялото си нахалство си повтарям БЪДИ ДОБРА, БЪДИ МИЛА, УСМИХВАЙ СЕ, БЪДИ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ВИЖДАШ В ХОРАТА... За какво? Просто ей тази вечер няма смисъл. Пак се карам със себе си, аз не съм от хората, които ще ходят и ще пледират с обвинения към някой друг, аз само на себе си това мога да го извадя.
Нося си, до там стигнах, че вече наистина не знам дали някакви хора не ми говорят от любезност или искат нещо от мен, или може би ме харесват, като човек. На повечето пожелания за рождения ми ден имаше някакви неща, че съм била усмихната, че съм била твърдоглава и амбициозна, че съм била добра... И кое ми е доброто, като не съм ДОСТАТЪЧНА.
Реално погледнато никога не бях достатъчна, нито бях в нещо ДОБРА. Захващах се с много неща, не ме биваше в нищо, и туй то, последно време съм си въобразила, че ме бива за нещо, ама дойдох тук да се опровергая и да заключа "АМА ТЕБ В НИЩО НЕ ТЕ БИВА"..
Хората гаджета имат, домове градят, деца ще имат, ти се чудиш за какво еди-кой-си ме е погледнал под-еди-какъв-си ъгъл... Хейтиш яко бившите и ти се повръща от тях, ама си добър човек, един такъв усмихнат. Имаш добри приятели... 1-2-3... Не повече.. И едни дето ДОРИ рождения ти ден не ти честитят, ама те търсят за услуги, щото си като Мара общата, бъди добра, нека те тъпчат, а после и ти сама се тъпчи и така ден след ден, докато ЕВЕНТУАЛНО на някой му се сториш ДОСТОЙНА и ДОСТАТЪЧНА.
И да..
Просто няма смисъл.
Ще ходя да спя, че утре работа ме чака.

събота, 28 март 2015 г.

11 неща, които могат да ви накарате да се чувствате по - добре в ежедневието си

Почнах тази статия в Петък, ноо ще я довърша в Събота.
Понеже от няколко дни ми е едно такова весело, реших да напиша 15-те неща, които могат да ви накарат да се почувствате по - добре, по - усмихнати, заредени и готови да посрещнете пролетта. Тези неща, които ще изброя лично мен ме карат да се чувствам GLAMOROUS хаха

1. Ранното ставане. Звучи странно, нали? Кой обича да става рано? Но когато ставам преди 8 имам чувството, че имам цялото време на света, да си направя кафе/чай/сок, да хвана да прочета някоя новина докато си ям закуската, или да си пусна някой YouTube клип. Това ме зарежда за целия ден.


2. Добрата тренировка. Винаги след тренировка се чувствам изключително релаксирала и добре в кожата си, понеже знам, че днес съм направила нещо за себе си и продължавам напред.

3. Така нареченото "контене". Винаги когато имам някакво важно излизане, или просто един свободен ден, в който ще излизам вечерта, обичам да си взема дълъг душ, да се поглезя както се казва. Никога не подценявайте силата на добрия грим, един грим може да промени всичко, а понякога и самата вас хахаха. 


4. Чифт високи обувки. Клише е, знам, но се чувствам изключително комфортно на високи обувки, сякаш света е мой и всичко е възможно. 

5. Любима книга за четене. Когато искам да си повдигна духа се потапям в някоя приятна история, която не ме натоварва психически и ми помага да избягам от действителността.

6. Гледам клипчета на котки и кучета в YouTube. За някои това може би е пълна загуба на време, ноо те са толкова сладки, че целия се изпълваш с радост. 

7. Влагам време в себе си, не става дума за разкрасителни процедури, ами сядам и размишлявам какво ми се прави и какво искам да направя, после си правя To do лист, но гледам да съм реалистична и да не пиша повече от 7 точки, да бъде кратко, ясно и най - важното, да мога да го изпълня сама. Когато имам цел съм много по щастлива.

8. След работа обичам да изляза на разходка, може и да се седне някъде, както аз обичам да казвам "Да отидем и да се забием някъде далече от хората". Когато си с хора, които харесваш и сте си създали ваше уединение, атмосферата е много приятна. Това определено повдига духа.

9. Миризмата на чисто, след като е валял дъжд. Просто обичам докато вали да си отворя прозореца и да слушам как вали докато не заспя. Не случайно хората, които имат проблеми със съня си пускат записи на животни, поляни с щурци или прочие.

10. Да си направя масаж на главата. Още по приятно е, ако има кой друг да го направи, но в случай че нямате и сами можете. Особено след дълъг ден, или седене пред компютър. 

11. ШОКОЛАД! Винаги! Ендорфин или хормон на щастието. Действа безотказно! :P

И не забравяйте да бъдете добри и смели, правете добрини и бъдете добри с хората, може да не ви се връща, но нищо не пречите да видите как ще се чувствате, ако направите нещо добро, без да очаквате нещо в замяна. Просто така, за вас самите!
Приятна събота от мен! :))) 


четвъртък, 12 март 2015 г.

Клише

Мисля, че вече се превърна в едно голямо клише израза "Ето ме и мен отново". И точно защото е клише ще се опитам да не се повтарям.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.