петък, 31 август 2012 г.

Study start week

Началната ми седмица от университета... Какво да кажа за нея? Освен, че ще я запомня и дълги години ще я разказвам не знам точно какво да кажа. Ще се помни. За последните четири дена съм навъртяла пеша около 40 км.
Come with us they said.. It's gonna be fun they said. 
Да започнем от понеделник. От общежитието до университета разстоянието 2,2 км. Наложи ми се да ходя от общежитето до университета, от университета до общежитието, и после пак същата процедура. Като се има предвид, че тези 2,2 км съм ги взимала и за 4-те пъти за около 15 минути. Наистина е изморително и натоварващо краката, особено ако цял ден висиш прав, и обикаляш, като заблудена овца. Бях си направила косата, малко грим да приличам на човек за първия учебен ден, излязох духна ме вятъра 2 пъти точно и къдриците ми се разпаднаха. Преживях ги. Редих се 1 час на опашката за регистрация. Имахме представяне на лекторите и какво се очаква от нас и какво ще правим. И към 17 часа имах време да с тръгна да стигна до вкъщи и да се преоблека за около 10 минути и после пак да изляза, защото имаше концерт за първокурсниците, на който беше задължителн да се ходи. Тогава направих 2-рия си курс от още 2,2 км за 15 минути. Седях на концерта от 18 до 21 и нещо часа и си тръгнах, защото музиката не струваше, не разбирам нидерландски, краката не ме държаха, направих грешката да ходя с нови обувки, сами се досещайте тези  почти 9 км какво са приличинили на краката ми. От целия ден най - много ми хареса представянето и какво ще правя, и се спуках да се смея как танцуват нидерландците. Просто бяха нещо неповторимо.
Във вторник бяхме от по рано 9часа сутринта. Трябваше пак да подтичвам за да стигна на време. Бях точна, както обикновено, но добре че миналата вечер се бях приспала с упсарин и си чувствах малко краката. Имахме пак някакви обяснения и други неща, обяд и обиколка на града. Обиколката на града се състоеше в това да ми покажат местата, които вече съм видяла, защото съм в този град от около 3 седмици и няма как да не ги видя. Беше ми много интересно, както подразбирате. Или ми казваха от къде да си пазарувам. Сякаш за 3 седмици не съм разбрала и през цялото време съм седяла гладна...
А после можехме да си тръгнем за около 1 час и 30 минути, понеже беше към 15 и 30 часа, а трябваше да се върна в 16 и 45 за да продължим със задължителните 'забавления', пак още 2 км до общежитието, преобличане и оправяне за партито вечерта за около 15 минути и пак трябваше да излизам. Хванах автобус, но той спря на майната си от срещата ни в центъра и ми се наложи да взема около 1 км за 6-7 минути направо си спринтирах. Повече няма да взема този автобус, имахме вечеря, стигнах на време за нея, а после обикаляхме по пъбовете (pub). Имахме 5 пъба и 5-те в различни части на града, направо пак си беше тичай на ляво и на дясно, след 3-тия пъб половината холандци и германци се бяха изпонапили, холандките бяха с червени бузи и общо взето бяха, като невиждали алкохол и се кефеха, че еди какво си имало 15 % алкохол. Смях се доста, защото българите изтрезняваме с бира, а половината се отрязаха от 3 чаши...
И ги обикаляхме тези пъбове до 21 и 30, при което трябваше да ходим на парти, което беше задължително... Аз лично не си чувствах краката, повечето бяха пияни и просто си тръгнах, дори не дочаках да вляза на партито да видя какво е, не бях в настроение. Та си вървях по тесните пусти улички сама, нямаше жива душа, доста зловещо.
А пък за сряда имахме сървайвър. Нямам нищо против университета, добър е, но организацията му куца от всякъде, всичките са като едно стадо овце, само чакат да им се каже нещо и го правят и съответно чакат някой да им каже, че не е така и да го поправят. От 9 и 30 сутринта до около 13 часа играхме тъпи игри. Имаше да се качим на лодка и да гребат до шамандурата на езерото, като при нея да обърнат и да се върнат. Не се качих на лодката, но някой от групите, вместо да обърнат курса на лодката, обърнаха лодката и повечето се върнаха плуващи и миришещи на умряла риба, беше забавно гледайки го отстрани. После още идиотски игри, а след обяда дадоха на бъдитата ни, тези дето ни развеждаха и отговаряха за нас, един джи - пи -ес и понеже са леко малоумни сбъркаха посоката около 3-4 пъти накрая просто седях на едно място и ги чаках да си кажат 'о, не е тази посока, другата е' и когато решаха коя е, и аз тръгвах. И така около час и нещо. Беше изключително забавно.
После дойде време за оцеляване. Трябваше да се катерим по някакви съоръжения, да вървим по въжета над реки, и да минаваме по въже през кал за да стигнем до лагера, където бяхме. Нагазих в лайната до колена и не беше приятно. След като се прибрах си изхвърлих обувките, защото не ставаха за нищо. В буквалния смисъл.
А днес имахме презентация, нашата страна беше Гърция и като гръцка храна представихме тадзики и сирене фета, и половин час обяснявах на простите германки, че всъщност това е българска храна, като тадзикито е снежанка, а сиренето фета е българско саламурено сирене, но те продължаваха да ми твърдят, че пишело, че е гръцко, което означавало че било гръцко. Направо ми идваше да я бия едната с подноса, на който бяха наредени нещата. Изключително иначе нтелигентни ми се водят, не знаят къде е България, и са супер зле с географията.
Тази седмица ще я запомня, от една страна имаше забавни неща, от друга не чак толкова, организацията им беше скапана, и просто няма как да ме задължават да ходя по партита, при положение, че не си чувствам краката. Още ме болят краката, мисля да си взема колело скоро време надявам се до края на модула ми с тези хора да не пребия някой. Принципно не бия никого, но тези са толкова малоумни... Просто са нещо страшно. Половината са по - големи от мен и уж имат житейски опит, глупости! 10 годишния ми братовчед е с по голяма обща култура от тези хора и с повече мозъчни клетки. Ама какво да се прави.

сряда, 22 август 2012 г.

Всяка нощ е друга история

Мина точно една седмица, от както пристигнах тук.
Прословутата Холандия. Държавата на легалните наркотици и проституция. За повечето това явно е някакъв блян, но след като се сблъсках от по - близо с холандското общество или по скоро с обществото, в града, в който съм. Ами какво да кажа, допада ми да живея тук, харесва ми да живея на това място. Холандците са ми странни, всички се возят на едни грозни колела, които нямат нищо общо с българските. Ядът гадна храна, аз да си кажа последните дни го карам на неща, които знам какви са, като банани и прясно мляко. Мъка ми е, че имат точно в този град около 5-6 огромни супермаркета и във всеки има по 3-4 щанда всякакви телета, копита и прочие, смлени и направени на наденици, и други подобни месища, но нямат един щанд с риба или ако имат тя не ми изглежда вкусна (да не говорим, че повече пушена сьомга няма да си взема)... Също така тези хора имат само полу готови храни и панират всичко, видях панирани спагети днес. Иска ми се вместо гадния йогурт да имаше кисело мляко, но поне прясно има в големи количества.
Като цяло нали знаете какво е анархия в Обединетото Кралство? Да откажеш чай. Тук в този град е нещо подобно с това да не караш колело. Колоездачите, ако могат през теб ще минат, трябва да гледаш къде ходиш и къде пресичаш, като луди са. Кучетата си серат по тревата, не знам защо си мислех, че стопаните им чистят след тях - голяма заблуда. Гълъбите не се плашат от хората и са едни охранени и тлъсти, чак не могат да летят. Не знам с какво ги хранят, ама със сигурност не е жито!
Общежитието ми беше празно до преди няколко дена, когато се изсипа цял автобус с китайчета  и цяла планина от оризоварки. Издават такива звуци и не знам така ли си говорят или си крещят или се замерят с тигани, че имам чувството, че съм попаднала на стоков базар Илиянци в София... :D
А забележете аз съм на 3-тия етаж, а те на 1-вия.
На моята етаж до скоро нямаше жива душа, открих 2 покривни тераси и засега само аз знам за тях, после може и някой друг да ги открие. Сега на моя етаж има един германец, изглежда по нормален за разлика от швабата на долния етаж, който се напива от едно кенче бира... Българите изтрезняват с бира.
Стаята ми е над входа и общо взето тук съм, като на наблюдателна кула. Прозореца ми седи отворен и само да чуя тракане на ключове и веднага съм се лепнала да видя кой е долу. Онзи ден швабата и двамата му съквартиранти (високото китайче и захарчето) се прибраха с три холандки.
Пълен клюкарник е просто... Трябва да ми сменят стаята.
Все още нямам съквартирантки, дано да са свестни. Почвам да се престрашавам да им опитвам от храната, има попадения и загуби, както се казва. Реших днес да си взема шоколадово прясно мляко, никога не правете тази грешка. Не знам какво е, но има ужасен вкус, а би трябвало да е шоколадово... Не си купувайте газирана вода, прецаках се, като мислех, че е минерална, водата им има вкус на застояло, та газираната вода има вкус на разтворен упсарин, само дето не знам какво минава от нея.
Тук в града, в който съм има канали, като във Венеция, може би са една идея по чисти от венецианските, и в най - голямата жега се къпеха вътре... А от каналите се носи една миризма. Потресена бях.
Има всякакви индивиди и хора. На всички по прозорците им нещата са им по 2 - 2 вази, 2 саксии с еднакви цветя, 2 статуетки, 2 рамки... Всичко направо да се побъркаш. На моя прозорец няма едно с едно еднакви неща. Сигурно се побъркват хаха.
Скоро започва годината, от другия понеделник. Дано само китайчетата да не са в моята група, че с това чин чан чун мун направо ви казвам ми идва да ги замерям с нещо от 3-тия етаж.
Приятна седмица!

сряда, 15 август 2012 г.

Мястото на което откриваш себе си

Най - накрая пристигнах. Всъщност пристигнах рано сутринта и вместо да сляза на Амстердам слязох в Утрихт, че от там тръгват почти всички влакове, да но беше 1 и нещо през нощта след 2 дена дълго пътуване. Не съжалявам, че избрах да пътувам с автобус краката ми бяха станали на понички, но като поспах известно време се оправиха. Запознах се с едно момче, кеото също е студент тук, но втора година и с него си отвисяхме на гарата до 6 часа и нещо. Беше забавно. Казваше ми от къде да си пазарувам, къде нещата са добри и всичко, което трябва да знам.
Общо взето макар да ми се спеше и да ме болеше всичко, се чувствах добре. И сега се чувствам добре, малко заспала, но добре.
Пристигнах в града, в който съм с влак и точно този ден бяха решили, че влака без прекачване, ще има прекачване. И аз давай мъкни 2 куфара, 1 сак и раницата, чантата си я натъпках в раницата. Беше нещо страшно. Нямаше човек, който да не беше ударен от куфара ми. Направо единствените думи, които повтарях бяха 'Извинете', 'Много съжалявам' и 'Добре ли сте?'. Докато разправях това на най - добрата ми приятелка, тя леко си умря от смях.
Пътуването с автобуса не беше зле, сърбите са супер груб народ, направо повече никога няма да сляза на бензиностанция в Сърбия. Видях нощна Виена - красота. Сдобих се с голям буркан от 880 мл шоколад Нутела в Германия за безпари. Германците имат много яки магазини.
И като цяло харесва ми тук, макар че съм сама в общежитието, аз съм първата пристигнала. Утре ще разгледам града, вече си подредих нещата.
Мисля, че тук ще ми хареса.

петък, 10 август 2012 г.

Имам мечти за сбъдване

Много мечти. Цял гардероб със стотина рафтчета, на които има милиони мечти. Които са си само мой. И да искам няма как да ги раздам, защото всеки мечтае за различни неща.
Стегнах си багажа. Беше сложен и дълъг процес, но мисля, че вече съм готова. Един гигантски куфар, един по - малък, раница с няколко книги и един лаптоп, един сак с ръчен багаж и малка дамска чанта с документите ми. Тааа... готова съм.
Оставям всички проблеми тук. Всъщност оставям всичко тук в този град прашасал от несбъднати мечти. Хващам си шапката, не нямам такава, да кажем хващам си шлифера и отивам да видя къде зимуват раците (наистина ще е зимуване, тук е 36 градуса, там някъде към 15). Но нямам нищо против.
Обсъждах багажа си с най - добрия ми приятел и нямаше как да не се засмея или да не споделя разговора ни:

Аз: Готова съм с багажа. Два куфара, една раница, един сак .
Той: Не знам как ще носиш всичко това.
Аз: Тук идва и забавната част - и аз не знам! Споко ще го занеса мога да взема да заслабна даже хаха.
Той: Току виж срещнеш някой красив чужденец, който да ти помогне с багажа и да започне един романс.
Аз: Предпочитам само да ми носи багажа.
Той: Хаха и да ти го остави до вратата и ти да му речеш "Данке, майна" да влезеш и да затвориш вратата.

И да ви кажа няма да се очудя от себе си, ако го направя.
Защото съм такава непредсказуема. И точно това обичам в себе си. Базикам се няма да ви говоря какво обичам в себе си.
Главно имам мечти за сбъдване и отивам да ги сбъдна. Както се казва да превзема света. Не че имам подобни планове.
Но самата мисъл ме кара да бъда щастлива. Би трябвало да ми е тъжно, че разкарах толкова хора от живота ми, които смятах за приятели. Е, в крайна сметка до мен останаха хората, които са до мен. Останах с причина да искам да се връщам в България, която е два скъпи за мен човека, макар никога да не сме делили един град, това не ни е спирало да бъдем приятели. Имам причина да пътувам за да виждам една от най - добрите ми приятелки, която учи също извън България. Имам причина и да се развия на мястото, на което отивам за да мога да покажа всичко на другата ми най - добра приятелка, която смята да ме последва.
Имам солидни причини да преживея годината. И съм щастлива. За пръв път от толкова време наистина съм щастлива. Мислех си, че ще оставя някакъв шанс на хората, които напуснаха живота ми, но мисля, че този шанс отдавна излетя. В понеделник, когато се кача на автобуса ще забравя всичко лошо и тях и ще продължа все едно никога не са били.
Повярвайте ми, аз мога!
Ще си пия кафето и ще си живея живота.

вторник, 7 август 2012 г.

Винаги можеш да получиш това, което искаш

Винаги можеш да получиш това, което искаш, стига да го искаш достатъчно силно.
Почти винаги получавам нещата, които искам и които са свързани предимно с мен. Намислям си нещо и работя упорито да го получа. Минават месеци, може години, но получавам това, което искам и знам, че съм си го заслужила. Преди 12 месеца бях изключетелно ядосана и постнах една картинка 'Още 12 шибани месеца и се махаш', беше някъде края на Август. Сега почти 12 месеца по - късно мечтата ми се сбъдна. И всички могат да вървят по - дяволите. Колко ми улекна, след като го казах.
Днес опаковах багажа си, е поне част от него, имам още неща да напъхам, но куфара ми се пръска по шевовете, ако го отворя няма да мога да го затворя, как ще го нося и аз не знам ще го търкалям. Мечтая за европейски пътища, нали се носят слухове, че са равни?
Знам, че времената за мечтателите са трудни, но трябва да се борят за мечтите си. Ако желаят нещо нищо не бива да ги спира пред целта им. Просто никога не бива да се отказват, не бива. Ако се откажат няма какво да спечелят, а ако продължат да се трудят може и да спечелят нещо.
Кой знае? Всичко е толкова временно. Света е временен, хората са временни, аз съм временна. И пак всичко опира до време.. и пари.
Не си представям да прекарам още една година в България. Не си представям и още един месец, има хора, които ще ми липсват, а за други ще съм благодарна, ако не ги срещна през остатъка на живота ми.
Впускам се в този водовъртеж. Нови места, нови хора, нов манталитет, ново обкръжение, нов гардероб, нови мечти и приоритети. Всичко ново, само аз съм стара, но се впускам в преоткриване на себе си и сбъдване на мечтите ми.
Ще е трудно, но не съм от хората, които се отказват лесно. Самия старт на това пътешествие е такъв, мечтаех за него от изключително много време и се надявах да се махна и когато ми се подаде възможност я грабнах с всички сили и не смятам да я пусна.

А на останалите мога да кажа само едно не се отказвайте от нищо, което значи нещо за вас, дори за другите да е маловажно или да ви смятат за луди заради желанията ви, просто се борете и преоткривайте себе си.
 Поздрав :)