"Another fall, another turned page."

Може би по случай това, че вече е есен, отвън е слънчево за пръв път от дни. Времето е прекрасно, надявам се и есентта да бъде прекрасна. Чувствам се добре, мотивирана и щастлива, за пръв път от много време.
В главата ми все още се върти мисълта "hold on to whatever keeps you warm inside", и си мисля, че точно това нещо няма да мога да го пусна. Но защо да го пускам напълно? Осъзнавам, че дори и с това нещо пак не се чувствам напълно щастлива. На някакви моменти съм... всеки ден.
Преди няколко години открих, че съм обречена денем да съм една, а вечер друга.
Вечер, когато оставам сама с мислите си, понякога е направо съкрушително.
Такива неща имам в главата, че ако някой ги чуе ще каже, че съм луда.
И може би няма да е далеч от истината.
Писателите сме болни хора, неразбрани от обществото. С твърде странни разбирания за света, и в писането откриваме начин, по който  може би се опитваме да ги обесним на останалите.
Но не всеки може да разбере написаното, понякога им се струва, като някакви надраскани неща без смисъл.
Този Септември нещо се промени, и се надявам този Октомври да продължа с промените.
Пожелавам на всички прекрасна есен, в която да сбъднете много мечти, да откриете много неща, и всичко най - хубаво! :3