събота, 17 декември 2011 г.

Весели Празници!



Знам, че празниците са чак в края на другата седмица, но аз винаги изпреварвам събитията.
Знам, че някой от нас не обичат празници, други не вярват, че чудеса съществуват, трети ги мързи да се занимават, четвърти обожават тези празници. Аз съм нещо малко от всичко това.
Не ги обичам толкова, колкото ги обичах когато бях малка и наивна и си мислех, че ще ми се случи някое чудо. Мързи ме да украсявам, честно си го казвам. Вече ми е банално. През изминалите години украсата ми седеше до средата на пролетта, защото нямаше кой да я махне. Обожавам онази част от тях, в която е спомената думата 'всички'.
Защото все пак са празници за семейството.
На хората им трябва нещо, в което да вярват. Повечето са така. Живеят за да вярват, било то и в лъжи.
Та от мен весели празници, както и да ги възприемате. Аз ги възприемам и като възможност да седя по - дълго в кухнята и да готвя.
Приятно посрещане на новата година. Всъщност няма голямо значение как я посрещате, защото и следващата година ще е нова.. Така че.

вторник, 13 декември 2011 г.

If you look for it, you will find that love actually is all around.

Мисля, че и преди съм го казвала - любовта е около нас... Човек може да е всякакъв, но винаги има някой, който го обича или държи на него. Винаги има.
Човек може да обича много неща - каквото прецени, че желае да обича. Всеки има право на избор :D
Какво обичам аз... Да се абстрахираме на от маската ми на гадна кучка и да видим какво обичам:
- да готвя,
- да снимам,
- да съм егоистична,
- да не деля мечтите си останалите хора (това е част от себичното ми отношение),
- да давам неща без да очаквам нищо в замяна (с това изкупвам греховете покрай егоизма ми и себичността ми),
- да прекарвам време в къщи сама. Може да е странно за всички, че обичам да съм сама, но така се отпускам. Никога не ми остава време да остана сама, наистина сама. Винаги има хора около мен и затова започнах да обичам да оставам сама. Правя си каквото искам. Готвя си, снимам се, излежавам се, гледам филми, цели маратони си правя.. И се чувствам добре да съм сама. Нямам проблем с това. (И как ще имам, като съм развила прекрасна шизофрения :D:D)
- обичам да си нося маската на гадна кучка.. Понякога е тежка, но друг път ми харесва, защото с нея успявам по ясно да преценя хората. Помага ми да съм реалист и да не могат някакви да ми се качват на главата.
- обичам празниците, които предстоят, но мразя да украсявам, защото после ме мързи да махам украсата :D На тези празници обичам предимно да готвя! Да ми мирише на вкусно, да приготвям различни неща за ядене, а роднините ми да ми казват нещо от сорта на 'Много вкусни си ги направила тези сладки', 'много ти е хубав сладкиша', 'готвиш по - хубаво от баба си' и прочие. :D
Като един истински представител на зодията овен, с асцендент овен и луна в овен, мога да кажа, че похвалите на останалите много ме зареждат. Ама какво да се прави, част от мен е нарцистична.

Четох едно много хубаво писмо до Дядо Коледа, от блога на Петя (Just Another Dream Chaser).. И се попитах какво аз искам за Коледа? А за Нова Година?
И не измислих нищо.. Миналата година исках романтична Коледа, получих .. хайде да не изгрубявам, но не получих това, което исках. Е, получих романтика, и то каква.
Може би искам нещо истинско и някой, който ще ме приема такава, каквато съм и ще ми дава до толкова свобода, до колкото бих искала да имам. Но тъй като живея в реалността и ясно усещам как мястото ми не е тук, ще прекарам още една година без никаква скапана романтика и убит коледен дух.. С ужасно желание да седя сама, да гледам филм на спокойствие и никой да не ми каканижи на главата.. Или някой да ми краде мечтите и идеите и да се припознава в моите желания, защото следващия път, когато някой ми каже 'аз искам еди- какво-си' ще му кажа 'абе ти, защо по дяволите не проимаш собствени мечти?!'
И ако не ме разбере няма да ми дреме..
Съдбата е кучка, но аз съм по - голяма.
Приятна седмица!

понеделник, 14 ноември 2011 г.

А може ли...


А може ли поне веднъж да НЕ съм разумната, зрялата и тази, която отстъпва за да запази нещо, на което държи?!
А може ли поне веднъж да не се правя на безчувствена кучка, която е спокойна с всичко случващо се и се прави, че на непоправим непукист?!
А може ли поне веднъж да ми бъде обърнато някакво внимание?!
А може ли поне веднъж да не съм тази, за която всички ме имат.. Може ли?! Може ли....
Понякога просто искам някой да ми каже едно 'здрасти', но отсреща е NADA !!
Няма никой.
Празнота.
Тишина.

И се чудя за какво... За едно нищо! Не защото има смисъл, а защото не съм чак толкова лош човек. Но съвсем скоро нещата от само себе си няма да седят по този начин.
Хайде, дайте най - доброто от себе си, но аз съм 2 хода напред. ВИНАГИ!
Кажи ми нещо, което не знам.. ха-ха!

петък, 4 ноември 2011 г.

I'll do what it takes till I touch the sky

And I'll make a wish, take a chance, make a change
And breakaway

Болестта ми се отразява добре... Ето какво сътворих през последната 1 седмица, която прекарах в нас :)



Кексчета с канела и какао :



Картофи 'Уеджис':


Крекери с брашно 'Грахам', мед и кафява захар:



Лимонов пай със сметана :


Пита с настъргани ябълки, канела и орехи :



Крем с еклери и топинг от разтопен бял шоколад :



И за финал Chocolate Mud Cake :


Да си болен не било толкова лошо. :)

сряда, 5 октомври 2011 г.

no facebook.. no skype... for a week...started today!


Fuck social life! FUCK YEAH MY SOCIAL LIFE! Fuck routine. Fuck feeling like you're wasting your life away. Fuck being this young and feeling like you already died. Fuck the emtiness. Fuck anger. Fuck bitterness. Fuck trends. Fuck stereotypes. Fuck reasons. Fuck making any sense!!
Точно това ми е мнението, damn it! Стига с тоя социален живот! Писна ми от тоя клюкарник! За 20 минути научих цялата житейска драма на 1 момче, само защото му разгледах статусите и всичко, което е правил... Да, някой хора не си трият къде, какво и как са коментирали, като мен. Също така си пишат и какви ли не неща на стената, докато аз предпочитам да пиша простотии без смисъл... Което е далеч по добре :D Нали съм еднорог :-D
И това тъпо ръчкане! гхххх... Цяла седмица няма изобщо да припаря до тези среди!


петък, 23 септември 2011 г.

НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!! АааААааааа!!!


Не съм! Хубаво умна съм, знам много неща и за много неща съм осведомена, дори за такива, за които предпочитам да не съм осведомена... Но по дяволите, хора! Мамка му стара.. Съобразявайте се малко.. Все пак какви са тези тъпи въпроси, които ми биват зададени.. Еди - кой си филм имал ли субтитри?! Че от къде да знам по дяволите?! Не получавам информация от горе... По колко пари върви лука на килограм... Защо еди- кой-си няма да ходи еди-къде-си.. Защо в Тутракан няма ледена пързалка?! ... И боже...боже...боже.. Купища въпроси на които аз привидно имам саркастични отговори, но не ги използвам, защото пак ще кажат "Е я тая грубиянка, да не я попита човек нещо"... Дали от Speedy ще ми доставят книгата на време, а дали ще ми уцелят адреса.. Как ти доставиха книгите на теб?!.. Чела ли си книга подобна на Братството на черния кинжал, само където по добра и по кратка, защото това все пак са толкова много книги....
И след всички въпроси които ми биват зададени на ден ми идва да крещя 'НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!!'.. Защото съм на косъм да почна да си отговарям на телефона с 'Бюро справки, моля, какво ще обичате?'
И разбира се, момичето което ми задава най - абсурдни въпроси от както се знаем:
Тя: Абе да те питам гледах някакви екскурзии до Дубай за 1000лв, което ми е странно. Дали не е измама?
Аз: О, не знам. Може да не е.
Тя: а и да те питам друго мога ли да отида на екскурзия сама, или с приятели без група и агенция?
Аз : защо да не можеш?
Тя : ми не знам. чудя се. няма ли да излезе по евтино?
Аз : с група винаги излиза по евтино :D
Тя : с група смис и агенция ли?
Аз : е не знам все още не съм отворила тур агенция за пътешествия...

She is going to kill me... Бавно, брутално и мъчително.. Ще почна да отговарям на въпросите им с НМЗ - не ме занимавай!

Тя : а друго да те питам, аз мога ли да си отворя сметка или к'вото е там и да си внасям пари в банка.. и после да си ги изтегля?
Аз : можеш, ама трябва с родител да си я отвориш :D
Тя : и то ако внеса примерно 300лв.. някъв процент трупа ли се с времето? и като внасям още?
Аз: ами имаш лихва, зависи каква сметка си откриеш има най - различни...

Е, това не е всичко, но просто не мога да помня всички глупави въпроси, които ми задават хората... Направо се състезават :D

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Есента в сърцето ми


22 септември е, по календар настъпва Астрономическата Есен. И все пак топлотата от лятото се е запазила. Виждам отражението си в огледалото и осъзнавам, че не съм забравила никъде истинското си аз, не съм се загубила сред звездите... Аз съм себе си. В този момент. Утре. Завинаги!
Не ми трябва никой за да се чувствам добре, в крайна сметка съм изградена, като вълк единак, макар в момента да имам толкова хора около мен, хора които ме обичат точно такава каквато съм - а именно различна. Аз съм това, което съм и няма нищо грешно в мен. Истински разговори, истински живот, добър късмет и истински хора! Усмивка, която не слиза от лицето ми, независимо какво е времето, какви са хората или какъв е днешния конфликт. Аз съм един щастлив човек... Все още себичен и егоистичен, но това нещо няма да се промени!
Боря се за бъдещето си, всичко за сега върви добре. Натоварен график, обичайните идиоти, с които живота ме сблъсква, но какво пък... Някои срещи може да не са толкова лоши..
Сега чакам зимата, защото Декември ми липсва...
Не знам дали този Декември, ще е като миналия, но се надявам да е по добър и естествено ще бъде, що се касае до мен. Всичко ще е тип топ, най - вече живота ми... Още малко остана, Любов.. Още малко! И накрая ще се смея последна, защото който се смее последен, се смее най - добре!
Още малко... Толкова съм близко до вратата на която пише EXIT.
Е това от мен, заблудената мечтателка, която се оказа в реалността. Ще ви пиша пак, като ме удари музата... Напоследък си мечтая за любов, но кандидатите не са това, което аз искам. Не че имам определен тип, но подбирам, защото до преди половин година никога не избираха мен, сега аз няма да избера тях. Злопаметна работа :D
Приятна есен, мой любими блогъри :*

събота, 17 септември 2011 г.

2 666km... Far away, but still in my heart ♥


Исках да ти подаря нещо голямо и когато го виждаш да се сещаш за мен, исках да ти подаря нещо малко, което винаги да е с теб и да се сещаш за мен… Но реших, че тези неща няма да са достатъчни, затова пиша тук, защото в думите ме бива най – много…

Казват, че истинските приятели винаги са там за теб, независимо колко далеч живее единия или колко скоро това разстояние ще се превърне в реалност.
Друго си е да знам, че си в София и съботите си резервирана за мен. Още от сега ми липсват съботните утрини в Старбъск, сладките приказки, смеха ни и преживяванията ни заедно. Времето лети бързо – единственото ми успокоение. Безумно много се радвам за теб, за това че сбъдваш мечтите си. Ти си един уникален човек, с уникално чувство за хумор, уникална борбеност и стремеж към успех и освен да ти пожелая късмет друго не знам какво…
Хората често не осъзнават колко си специален, докато не си тръгнеш, може би понякога е важно да заминеш, за да им дадеш шанс да видят колко си ценен. Това го знам отдавна, но се чудех дали ти го знаеш?! Исках да ти го кажа. Иска ми се да можех да сгъна картата на света за да направя дистанцията между градовете по малка, но колкото и да мачкам картата няма да се случи.
Радвам се за теб и за това прекрасно приключение, което живота ти изпрати.
След още 8-9 месеца и аз ще се присъединя към клуба на заминаващите!
До тогава ще се чуваме да ми разказваш как върви живота там...
Обичам те!

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Thank god this is the last one!


Да, благодаря ти боже, че това е последната година в училище! Тази година ще благодаря на Бога за много последни неща.. Последния Хелоуин в България, последната Коледа в България, последната нова година в България... И така нататък.
Не ми е мъчно, на мен за много малко неща като чели ми е мъчно, пък за това не намирам смисъл да ми е. На някой им е кофти, защото не искат да се разделят с детето в тях и не искат да поемат по пътя на живота. Детето в мен отдавна е пораснало, затова не ми е гадно, че е последния 15-ти учебен септември. Нямам търпение да изминат следващите 8 месеца!! Искам да се хвърля в живота с главата на долу, да се преборя с всичко, което ми се изпречи на пътя! Да поемам рискове, да вземам решения, които не мога да променя после... Искам вече да е следващия септември. Тезата ми е, че съм готова за живота от много време!
Детето в мен го няма, но за сметка на това жената в мен е готова на всичко за да успее! Тя знае, че ще успее - не си мечтае, че ще го направи. Уверена е в себе си и във възможностите си, просто защото е тя... Просто защото съм аз... Защото съм обречена на живота!

понеделник, 12 септември 2011 г.

Happy ever after...


Промених се. Осъзнавам го. Различна съм.
Принципно промените не винаги са за добро, но в моя случай вярвам сляпо, че е за добро. Дори да съм станала малко гадна, то е защото на моменти не знам как да се държа. Пък и аз никога не съм отричала, че съм злопаметна. Такава съм.
Всичко лошо дето ми се е случвало е в един архивиран файл в главния ми мозък, който бива препрочитан в дните за размисъл, за да не попадам в подобни ситуации друг път. За да не бъда наивна. От всяка ситуация се вади поука, естествено се отбелязват и добрите неща... Абе сложна е системата при мен.
Стотици мисли.
Хиляди думи...
Милиони неизречени неща...
И все пак съм променена. Някой хора го забелязват, други не. Странното е, че се промених сама, защото аз го желаех. Продължава да ми е интересно. Явно съм в нова фаза на опознаване на себе си, нови възможности, подновени идеали, но пак същите.
В живота ми се появиха доста възможности и шансове, които не искам да изпускам. И се възползвам от тях... Отстоявам си позициите и то твърдо.
Почвам да имам някакво самочувствие, най - накрая я вдигнах тази глава! Станах видима, защото до скоро бях невидима, за мъжката част особено... Но сега, е вече може да се каже, че не съм. И ми е странно! Дори като излизам броя колко момчета са ме огледали или колко са ми се усмихнали... Знаете ли странно е, преди не ми се беше случвало :D:D
Водя статистика, изглеждам щастлива и наистина съм... Харесвам промяната в мен.
След 8 месеца ще съм още по променена, но това е крайното израстване на един човек.
От черно бяло преминах на цветно... И знаете ли?! Седи ми добре!
Не смятам, че живота ми винаги ще върви толкова гладко, колкото до сега, но аз съм силна справяла съм се и с по лоши ситуации... Ако ми е подготвил нещо живота да ми го поднася, готова съм да го понеса!!
Обичам живота, като гледам така и той обича мен. Да не забравя да отбележа, че й огледалото ме обича... Looking good ;d

петък, 9 септември 2011 г.

End of summer.. Закриваме сезона!


Напоследък живея в Wonderland и се чувствам прекрасно. Имах си малко ядове заради практиката, но важното е, че в края на деня седя с широка усмивка, горда от себе си. Чувството да си променен коренно е вълшебно. След като свалих 14 кила, и ми остават още 7-8, се чувствам идеално... Някак си това ме подтискаше последните 2 години, но след като отново съм в форма и на линия, като нов променен и горд от себе си човек - всичко е прекрасно.
Осъзнах много неща, както обикновено, но ще кажа, че почивките ме правят щастлива, колкото и да съм изморена от пътуването. Срещата с нови места и някой не толкова нови, срещата с нови хора, с различни гледни точки, различен манталитет и изгледи към живота ме кара да продължавам да се боря... Но това е само началото на борбата за мен. Предстоят ми 8 месеца, в които да сбъдна мечтите си от дете - а именно да се махна от България. Няма да се откажа когато мечтата ми е толкова близо, та чак ми се струва, че мога да я докосна с ръка... Още малко, само малко!
Пътуването беше върха! Пловдив, Родопите и Стара Загора са места, които горещо препоръчвам. Вярно, че беше горещо в Пловдив, като в Ада, но за сметка на това в Родопите беше прохладно, понякога студено, карайки те да се чувстваш уютно, на мястото си!
Първото ми пътуване с влак от 10 години на отиване към Пловдив беше спокойно, нямаше много хора. Скъпия ми братовчед ме чакаше на гарата за да си ме прибере, като ръчен багаж ;dd Открих също така колко е яко да имаш по голям братовчед с книжка, който те кара на сам- на там :D:D
До Родопите пътувахме с кола, пътя беше леко опасен, защото предимно около него са пропасти, като на повечето местя нямаше мантинела, ама така е, нали сме в България все пак..
Прекрасно място, особено с любими хора - незабравима комбинация. Изцепки, смешки, събиране край огъня и разказване на истории <3
Второто ми пътуване с влак от Пловдив до Стара Загора - пак беше сполучливо. Стара Загора наистина е много хубав и спокоен град, за разлика от милата ми родна София, която се пръска по шевовете.Улиците равни и прави, хората спокойни и мили... Хареса ми със сигурност ще повторя!
Прибрах си се в София вчера, като първото нещо, което направих беше да отида при най - добрата си приятелка, с която можем да прекараме часове в приказки без да се спрем...
Та вече мога да пусна лятото...Мислите ми стъпват върху сухи листа и шишарки и изпращат оскъдното слънце. Не с тъга, а с усмивка. Готова съм за приключенията на есента, подлите мигове на зимата и тъгата, с която ще изпратя старата година, изпращането на документи.. Подготвена съм! Хванала съм един тефтер, графика е начертан, всичко върви добре, може да скърца от време на време, но се смазва и продължава. Сърцето ми си е при мен, но този път само избра да не обича, най - накрая взе, че се вразуми.. Хармония май беше думата ^.^

вторник, 6 септември 2011 г.

...

I came to win, to fight, to conquer, to thrive, I came to win, to survive, to prosper, to rise... so go fuck yourself I don't need you! :


четвъртък, 1 септември 2011 г.

Welcome September.. you are my favorite ♥

Септември започва малко натоварващо... Едно 5 днeвно пътуване, като почти през цялото време ще съм на път, но толкова се радвам. Този път ще заложа на сака, не на куфара :D:D
И ще хвана влака, а не автобуса.. Да видим какво ще стане, защото не съм се возила на влак от 2002 година и спомените са ми прекалено мътни. Когато се върна на 7 ми действителността най - вероятно ще се опита да нахлуе рязко в мечтите ми, но какво пък, не е като да не съм свикнала.
Август ще ми липсва. Месеца през който прекарах най - якото си море, месеца през който НЕ успях да се влюбя... О, да ще ми липсва, но пък за сметка на това снимките и спомените са толкова пресни, като вчера.. Като ясен ден!
...If you fall for me, I'm not easy to please...
Просто ще ти разбия сърцето, в действителност така ще се случи с всеки дръзнал да се влюби в мен, не защото съм гадна, а защото в моя живот няма място за любов...
Злопаметна съм. И това е едно от най - добрите ми качества, хората могат да се радват, че не съм отмъстителна и че ми минава бързо, защото иначе щях да бъда... Да кажем просто, че ако сега мислят, че гледам лошо, то тогава биха минавали на отсрещния тротоар.
Whatever...
Влака ми е рано сутринта... Петък - Пловдив, за събота и неделя не ми е много ясно дали ще седя в Пловдив или някъде другаде, но както и да е... Във вторник ще съм пак на линия, след понеделник :D
Ще прекарам време с любим човек, а именно братовчед ми! ^.^ Пак ще има простотии, но това е просто неизменно при нас и нашите изцепки.. Все пак нали той е големия, а аз малката, но идеите винаги са мой :D Ама така е, като държи да ми угоди, все пак съм неговата малка сестричка... ^.^
И въпреки, че преди няколко дена се бях разстроила, което при мен не е това, което е при останалите.. Иначе казано 10 -те минути, в които ми беше гадно и ядосано написах предишните 2 статии, но това не ми попречи да завърша месеца само както аз си знам [party]
Най - важното нещо за един човек е да бъде себе си, да се харесва и да се обича, останалите хора са просто временна публика!!



Неща, които направих през изминалите 8 месеца:
● Не се влюбих в никой от мъжки пол
● Написах 2 романтични бози :D:D:D Завърших ги, това е най - важното!
● Не си прецаках лятото
● Отидох сама до морето
● Отслабнах, и продължавам да отслабвам :D
● Станах забележима, вече не съм невидима
● Затвърдих позицията си на фотограф
● Научих се да отдрязвам хората по мило, защото бях прекалено груба преди
● Не успях да се разплача
●● И затова се сещам.. Ще добавям в списъка пак, ама към Декември! <3
Приятни 5 дена, без моята компания.. И не забравяйте в кафето е силата !! :D:D

събота, 27 август 2011 г.

Колекция от интересни статуси и мисли...[2]

CARTOON: единственото място, на което можеш да носиш едни и същи дрехи и на никой да не му пука.
***
Понякога лошото момче може да бъде идеален за момичето.
***
Не ми пука от кой пол си, ще те наричам пич!
***
той: кой харесваш?
тя: никой.
той: Оу, кой харесваш?
тя: никой!
той: кой харесваш?
тя: колко пъти ще питаш това?
той: колкото пъти ти отнеме да кажеш моето име.
***
Не можеш да останеш ядосан на някой, който те кара да се усмихваш.
***
Момче идва на училище изподран:
момичето: КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО?
момчето: о, това ли? нищо...
момичето: кажи ми!
момчето: не.
момичето: добре тогава...
момчето: Добре. Карах си скейтборда, когато приятелите ми споменаха твоето име и се раз концентрирах.
момичето: AWWWWWWW!
***
Най - добрата ти приятелка има връзка с момчето, по което си падаш - преструваш се, че харесваш тази новина.
***
Да кажеш "нека просто бъдем приятели", е все едно да кажеш "нека се игнорираме и повече да не си говорим"!
***
Мразя когато изглеждам ужасно на снимка, и човека който я е заснел не иска да я изтрие!
***
Обичам когато най - накрая направя перфектната снимка.
***
Не ме харесваш? Заеми място при останалите кучки и чакай да започне да ми пука.
***
Добре. Скучно ми е... време е да отворя хладилника!
***
99% от момчетата са готини, останалия 1% учи в моето училище.
***
Не те мразя... Но нека поставим нещата по този начин, ако имах шише с вода... а ти гореше, щях да изпия водата!
***
Разбрах, че си играч. Така че нека да играем игра. Нека си говорим сладко. Да се закачаме. Да говорим 24/7. Нека си казвамедобро утро и добър вечер всеки ден. Нека се разхождаме заедно. Нека си измислим прякори. Нека да излизаме заедно с приятелите си. Нека да ходим на срещи. Нека си говорим по телефона по цяла нощ. Нека се държим за ръце. Нека се прегръщаме и целуваме. И който се влюби пръв? ГУБИ!
***
Обичам да се смея без причина.
***
Скъпо момиче, ако момче си спре видео играта за да ти отговори на съобщението - омъжи се за него!
***
Yeah im SINGLE!
***
Dear google, thank you for doing most of my homework for me. love, me!
***
Baby you're a firework! So just explode and die, bitch.
***
I love when it feels like the lyrics to the song you're listening to were written just for you.
***
Single is not a status. It's a word that best describes a person who is strong enough to live and enjoy life without depending on others.
***
Looking back at a message and thinking "Why did I say that?"
***
Yes I do... threaten my computer. Tell the TV what to do. Yell at my hairbrush. And talk to things, that can't talk back. And you still love me!
***
"____ прие вашата покана за приятелство" Нека преследването започне! :D
***
I hate when somebody says that unicorns do not exist!
***
I hate people telling me I should really calm down.
***
I hate the way everybody stares at me when I come in the room.
***
Make them wonder why you're still smiling.
***
I'm too sexy for my ex.
***
Somethimes I pretend to be normal, but it gets boring. So I go back to being me.
***
Виждам... тъпи хора, те са навсякъде, около нас, и дори не подозират колко са тъпи!
***
At this very moment. .this very second right here. . .everything is PERFECT. I love my life!
***
this smile on my face? its your fault <3
***
My life may not be perfect. But who's life is ? Obviously not yours if you're judging mine (;
***
If I could get you out of my head, I would
If I could get my heart to forget you, I would
If I could stop loving you, I would
If only it was that easy...
***
Cry me a river, build me a bridge, and jump the hell off of it... but just leave me the hell alone!!
***
If I asked for your opinion, I would have kicked your kennel!!
***
oh you don't like me?? well sorry for your luck, but you wont be the first and you wont be the last
***
Boy walks up-"Roses are red, violets are blue. Ur hot and sexy,i love you too"
Girl says-"Roses are red, violets are blue. How many girls have you said that 2?
***
Dear Heart, I'm sorry but don't get your hopes up too high. Sincerely, Brain
***
Hates it when the person you considered a friend, hurts you and walks out of your life. Acts like they never cared and or ever wanted to be there. :(
***
Kinda wants to light someones face on fire and put it out with a fork! Hope to God your not that person!!
***
Live like you were dying tomorrow, because if you keep annoying me, you might
***
I'm going to just LAUGH. Not get mad just LAUGH! But please be warned that does not mean you will not get punched in the face while I am LAUGHING!!!
***
There are many words i could use to describe how i feel about you right now. none of them are nice
***
Кой си ти да ми казваш коя съм аз?!?!
***
Love is a verb. That means you have to DO it and SHOW it not just SAY it... otherwise it means NOTHING. Liar is a noun and YOU are a PERFECT example.
***
I'm sorry but you have stolen the smile off my face for long enough, I'm not letting you make me miserable with your lies and deceptions anymore
***
I am not blind, I see who you are~I am not deaf I hear what you say~I am not stupid, I know what you do~when it all comes tumbling down, I hope you know too.
***
if u don't like the way i walk,talk,and live my life then build a bridge and get over it before i push u off it and drown u!
***
OMG! I just discovered i have a super power!!! I can be invisible...Oh no no wait, I'm just being ignored.
***
I'd tell you to go to hell but I work there and I don't want to see you everyday
***
Sometimes you come into contact with someone and their level ignorance is like the Empire State Building. You just have to stand back and admire it's size.
***
*walks in to shop* "I'll have a cheeseburger and a Coke please." "We're out of Coke, is Pepsi alright?" "I don't know is monopoly money alright?"
***
Don't steal, don't lie, don't cheat, don't sell drugs. The government hates competition!
***
Love me or hate me, both are in my favor..If you love me, I'll always be in your heart..If you hate me, I'll always be in your mind ~Shakespeare~
***
Той: Страхотни крака... в колко отварят? Тя: Теб мога да те ритам Non-Stop!

~~~~~
Това са днешните :D:D:D

петък, 26 август 2011 г.

Колекция от интересни статуси и мисли...

Добре, трябва да отстъпиш, защото имам лъжица и знам 33 начина, с които да я използвам за да те убия!
***
Хората, които не ме познават смятат, че съм луда. Хората, които ме познават знаят, че съм луда. След днес, започвам да им вярвам.
***
Може би просто имаш нужда да пораснеш, да почнеш да имаш собствен живот и да се изнесеш от моя преди нещо лошо да се случи!
***
Луд? Кой? Аз? Е, добре... но ако не бях странна или луда, или нещо подобно нямаше да бъда себе си. Никога не съм се смятала за перфектна, но съм страхотна!
***
Знаеш, че ме обичаш... дори да си мислиш, че съм луда, шумна и побъркана... но е забавно да съм наоколо.
***
Хората ме мислят за тиха. Знаеш ли защо? Защото не ме познават!
***
Начертай черта. Живей над нея!
***
Шоколад+Кафе+Много свободно време= аххххххххххх <3
***
Не ми пука какво казва милия доктор. Аз съм ОТКАЧЕН МАГИЧЕСКИ ЕДНОРОГ независимо от всичко!
***
Търся доверения ми магически еднорог на име Death-bite. Тя блести и последно е забелязана да преследва и лови шоколадови мъфини.
***
Толкова съм прекрасна имам Ninja Rainbow Unicorn! Победи това!
***
Ако ме игнорираш, и аз ще те игнорирам. Ако не започнеш разговор, няма да говорим. Просто като това!
***
Аз съм многофункционална:
Мога да ти говоря и да те вбеся по едно и също време.
Какво мога да кажа? Дарба е!
***
От сега нататък когато хората ме будят със смс "добро утро", то по добре да бъде придружено с "нося ти Старбъкс"!
***
Отивам да спя и нищо няма да ме сп- Я, ново съобщение!
***
Всичко което има смисъл за мен, обърква останалите. Всичко, което прави смисъл за тях - обърква мен!
***
Виждаш ли онова блестящо кълбо в небето? Това е слънцето. Земята се върти около него. Не около теб!
***
Понякога се чувствам, като Кралицата на Замъка, а понякога като Пепеляшка. Но ядосаш ли ме, незабавно ще се превърна в Злата вещица от Запада!
***
Ти говореше - аз го преживях!
Ти го искаше - аз го забравих!
Ти го започна - аз го приключих!
***
С удоволствие бих искала да ти дам лапа (high 5)... право в Ш***НОТО ТИ ЛИЦЕ!
***
Кое те ядосва повече? Факта, че аз съм щастлива или факта, че ти не си?
***
Някой ден ще прекалиш с грешния човек, и аз ще седя там, ще се смея и ще гледам. Не започвай това, което не можеш да довършиш. Вендетата е сладка!
***
Не разбираш нещата, които правя, но ако нямаш нищо против гледай си своята работа и няма да имаш нужда да разбираш моята!
***
Ако някой те нарани, изплачи река, построй мост, премини го и си ОТМЪСТИ!
***
В свят на преструвки, смея да твърдя, че съм истинска!
***
Толкова съм изморена от драмата на околните, мисля че е време да пораснат!!
***
Ако не харесваш това, което имам да казвам - просто не го чети... ако все още имаш проблем с това, може би трябва да потърсиш бутона за премахване от приятели!
***
Действията говорят по силно от думите! БЛАГОДАРЯ, схванах съобщението ВИСОКО и ЯСНО!
***
Продължавай да ме буташ, но не се изненадвай когато ме отблъснеш от себе си. Веднъж затворя ли вратата... Ще си остане затворена за винаги.. Просто казвам!
***
Просто "обожавам" типа хора, които имат време за теб само когато им трябва нещо!
***
Съжалявам! Виждаш ли нещо в очите ми, което ти казва "пука ми".. Не, не мисля така!
**
Мъжете ИМАТ чувства, имат цели две - или са гладни или възбудени. Съветът ми е, ако не сте на кеф, направете им сандвич!
***
Виждала съм те как танцуваш.. И нека ти кажа, изглеждаш като пингвин.. който е пред гърч... на батут!
***
Говориш толкова много лайна, и не съм сигурна какво да ти предложа - бонбон или тоалетна хартия?!
***
Всички казват, че говоря сякаш съм кучка. Аз казвам, че владея сарказма!
***
Сарказма е част от ежедневието ми, моля не обиждай интелигентността ми, като си мислиш, че можеш да минеш ненаказано, след като си се опитал да ме използваш!
***
Забавно е как някой хора обожават да си играят игрички... докато не започнеш и ти да си играеш с тях. Тогава вече не е забавно.
***
Да забравя и простя?! Аз съм жена. Ние не прощаваме за дето ни прецаквате, и е сигурно, като ада, че не го забравяме!
***
Някой хора си мислят, че съм 100% луда. Но те просто не са намерили нормалната част в мен, заключена в клетка и пазена от зелени гумени мечета. НЕКА ОТКАЧЕНОСТТА ДА ПРОДЪЛЖИ!
***

Е това ми е колекцията за последната 1 седмица :D:D:D



четвъртък, 25 август 2011 г.

Well... GOD BLESS HIM !



Точно така! Както Петя ми сподели по рано днес (тоест вчера), че създателя на кафето е монах (не го знаех). Е аз не го пия за да чета молитви до късно, та дори не съм особено вярваща. Все пак това е някакъв вид институция, към която се придържам. Дори да ходя веднъж на високосна година на църква.. Както и да е..
Говорех за кафето... Забравете за Супермен, Батман или Жената Чудо! Моя супер герои? Човека който е открил, че може да се направи отвара от малките кафяви зърна, която се нарича КАФЕ!
Когато нямам достатъчно кофеин с кръвоносната си система по - добре около мен да не се мотаят хора, защото ми говорят на тяхна отговорност. Знаете ли? Днес беше един шантав ден... Цялото ми ежедневие е една голяма хумористична книга, която Съдбата разказва на децата си - Карма и Орис. Знам аз. Съдбата ме мрази!
Вчера си легнах късно.. Не помня в колко, защото бях заета да пиша. Поредната боза, че какво друго може да роди мозъка ми. Изпих си кафето на екс и ме удари в главата, но хубавото е, че не ме удари в краката... Трябва да му отпусна края още повече.. Защото след 15.09 примката ще е завързана около шията ми 24/7. Края на едно десетилетие, ама драмата няма да е толкова голяма колкото при Хари Потър.
Ще ви кажа какво е драма... Да си пускаш дълги нокти 1 месец и накрая да се счупи един и да изрежеш всички останали... Това е драма! Все пак не мога да се разхождам, като онези чичковци с мазна коса, отпуснати бирени кореми и задължителния дълъг нокът на малкия пръст (винаги ми е било чудно за какво си го пускат само него?!).
Та спомних си -легнах в пет часа сутринта... Отново се проснах на леглото и заспах, като труп, но за жалост не продължи дълго. Както по график в 8 часа се разтропаха в нас. Първо майка ми с кафемашината. После някой отвори вратата на стаята ми, имат късмет, че спя по корем и не видях кой. Та чувах много ясно как кафето се стича по чашите. После баща ми фрасна без да иска входната врата, защо не?! После кашляше от цигарите.. Казах му да ги откаже, но никой не ме слуша мен. После сестра ми се събуди и започна да фраска вратите... Нямах сили да стана да се озова в коридора и да се развикам за малко тишина.. Към 9 и 30 се започна с бръмченето около къщата... Правим си изолация.. Ще й се невидяло!
9 и 45 лежа по гръб, гледам тавана лошо, молейки се да ми се срути на главата за да си поспя още малко. Сестра ми влезе в стаята с гръм и трясък и започна да ми говори, идваше ми да й напъхам чифт чорапи в устата за да млъкне. Почти бях решена да го направя. Майка ми я извика за нещо.... Станах, не си доспах. Все тая на кой му трябва да спи?!
Замъкнах се до банята.. Защо студената вода трябва да е студена?! Защо изобщо водата трябва да се качва на нашия етаж?! Нека съседката си полива минзухарите.. Знам че е август и минзухари няма, но съседката все полива нещо.. Дишам. Водата се качва след около 2 минути, малко ми трябваше да започна да ликувам...
Още по пижама с коса на една страна и очи почти притворени се завличам пред кафе машината, моето спасение. Баща ми пак си помисли, че на него съм му сърдита - не разбра, че аз не се сърдя на хората, аз просто ги гледам лошо... Сутрин преди да пия кафе съм сърдита на целия свят. Започна да ми се мръщи, аз от своя страна не бях пестелива на думи... Сега не си говорим, иделно, още някой?! И ще попитате защо? Защото сутрин на мен НЕ-БИВА-ДА-МИ-СЕ-ЗАДАВАТ-ГЛУПАВИ-ВЪПРОСИ!
Както и да е... Докопах се до кафето. Останах доволна. Започнах да чета една книга, към обяд ме удари музата да пиша. Седнах на компютъра отворих си папката започнах заветната следваща глава, когато сестра ми започна да вика и да пее на някакъв измислен език, твърдейки, че е корейски.. Бърка ми в здравето това изчадие..
Аз: Спри да пееш! Моля те!
Тя: (продължава още по силно да грачи - ще се купуват прозорци)
Аз: Наистина млъкни! Загубих си мисълта!
Тя: Като чели можеш да мислиш.. (продължава да пее, вече съм бясна започва да цепи главата - искам още каже)
Аз: Казах ти да млъкнеш! Мамооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!
И естествено тишина... Мама я няма... Мама никога не се кара на по малката гадина, защото тя е полезна, а аз не. Не съм пуснала миялната. Не съм си разопаковала куфара. Не съм си мръднала пръста за каквото и да било... Е тук е в грешка, аз си мърдам пръстите точно тук за да пиша, ето пак го направих. При такова отношение как да направя нещо?!
Деня си замина, но към 19 часа решиха да ме изнервят още повече... Излязох от нас, ще ходя до магазина.. Най - лошия сюжет EVERRRRRRRRRRRRRRRRRR !!!
Вървя си и гледам лошо и високомерно, а в акъла ми се върти само една мисъл - как да си го върна на сестра ми - когато какво да видя?! Онзи псуващия индивид с гаджето си в автобуса, който се движи срещу мен... Да той е! И да, видя ме! Гледам лошо, не заради него, просто си припомних защо мразя квартала ми... Влизам в магазина, като се сблъсквам челно с продавача, той е млад, на не повече от 22. До сега или ме зяпа или се спъва някъде, докато ме зяпа.. Да не изпадам в подробности, но не му се извиних. Мислех други неща. Заставам на касата, а хората ме гледат странно, защото в кошницата ми преобладават пакетчета кафе 3в1. И какво?! Момчето застава пред мен на касата, докато жената зад нея ми пресмята покупките. Момчето започва да пълни една торба с тях, да ме гледа и да се бави нарочно.. Споменах ли колко мразя този квартал?! Вземам плика нетърпеливо, изговарям нещо от сорта на "Благодаря", и изхвърчам с 300.
Принципно ми отнема поне 25 минути да напазарувам в нормално състояние, но този път подпалих чипиците ми - бях в нас за 12 минути точно. Главоболието ми мина след още една доза кафе... После ми стана лигаво, после ми се разтрепериха ръцете, а после някой тъпанар пак започна да свирка под нас...
Сега кучетата лаят, ще хвана параноя.. Още 12 месеца.. Само толкова и се махам от тук... Мисля да ходя да сложа клечки кибрит между пръстите на сестра ми и да ги запаля.. Или пък да й оцветя косата с темперни бои.. Може и перманентни мустаци да й нарисувам?! Да я залея с вода, докато спи?! Прекалила съм с Малкълм навремето :D:D
Не знам какво щях да правя, ако не беше кафето! <333



П.П. Към 02:00 - този път ми се мятаха разни неща по прозореца на хола... Ще откача! Оня ден някой свири, днес се мятат разни неща.. Излизам храстите светят, след което загаснаха... Ако пак се случи нещо подобно ще стрелям на посоки! :ххх

неделя, 21 август 2011 г.

Come back here, you stupid heart!

Ама не се връща. И кандидати не си харесва. Офейкало е, а на негово място се е възцарило пълното щастие. Май най - лесния начин да се предпазиш от разбито сърце, е да се преструваш, че нямаш такова... За жалост имам, очукано е, малко нащърбено, зашито нескопосано, ама щастливо... Някъде там в небитието, чакащо нещо. И аз не знам какво, но от време на време се сгрява.
Може би ще питате какво ми сгрява сърцето? Е, ще ви отговоря. Нещото, което сгрява сърцето ми са хората, на които им липсвам, хората, с които се чувствам себе си, хората, които схващат хумора ми, смеят се на шегите ми и ме обичат такава, каквато съм. А аз обичам онези хора, които не се притесняват да ми кажат всичко каквото мислят, да ми споделят какво чувстват, а след това да се посмеем на нескопосания ден.
Никога няма да бъда самотна докато има хора, на които им липсвам още преди да съм излязла от стаята, или още преди да съм се качила на автобуса. Хора, които не се срамуват да ми кажат липсваш ми и кога се прибираш.
Ето това стопля душата ми, това ме поддържа свежа, жизнена, готова за следващия ден.И просто исках да го знаят.
Предполагам, че няма да видят тази статия, както обикновено, но аз си знам, че съм го казала някъде.. И съм доволна от себе си!
Приятно посрещане на понеделника!


петък, 19 август 2011 г.

Жега в календара

Честно казано не знам от къде да почна тази статия, но понеже все от някъде трябва да се почне ще започна със записките ми от пътуването към Ахтопол...
10.08.2011
Към 07:38ч.
Както обикновено подраних с почти час. Впечатления от гарата. Доста беше оживена, като за време на криза. Повечето хора изглеждаха угрижени или заспалия им вид им я придаваше. Бях единствената на гарата с голяма термо чаша кафе и бизнес излъчване, но просто бе твърде студено за да остана без сако.
Към 09:47 - Автобуса вече е тръгнал
Индивида срещу моите седалки е напълно отегчен от дядото, който вече почти час и половина не е млъкнал. Доволна съм, че седя сама. (П.П. За разлика от връщането) Изключително ми е забавно. Има опасност да ме помисли за луда, ако ме види как се подхилвам.
Към 09:58
Или пък му е интересно? Не знам. Не ги разбирам мъжете!


Почвам по дни и обяснения...
1 Ден: Вземи тая скала :D:D (идва от вземи тоя юмрук)
Влязохме ние при скалите да плуваме, като за пръв ден и над нас на едната скала кацнал един гларус, ама не да кажеш млад, а дърт... От ромски произход май беше, който не спря да ни зяпа. Нито можеш да му кажеш нещо, нито да се отдалеча от нещата си, да не говоря да изляза от водата под този обстоен поглед. Мъжът се въртеше, като стрелка на часовник, сверяваща се по нас. По едно време си извади телефона и почна да обяснява на някакъв как щом сме влезли във водата разбрал, че тя била мокра, а аз като един консервативен човек започнах да се изнервям. Много мразя подобни прояви на чиста педофилия! Започна да обяснява за улица Витошка в София, като с това явно се опитваше да ни впечатли, но кое нормално момиче би се впечатлило от улица пълна с говеда?! Хах!
След като разбра, че при нас това не работи и няма да ни привлече вниманието започна да се обяснява с други стари лафове: бил на диета на секс и ябълки, но понеже нямало секс бил само на ябълки. При което моето изражение беше нещо подобно :!.
Такава простащина отдавна не бях виждала. Продължи да обяснява как е по трудно да гледаш някой как плува от колкото да плува, при което започнах да си мисля как да го удавя :D:D:D Най - добрата ми приятелка, с която бях на море де се приближава към мен леко притеснено и ми казва "Хайде да излизаме", а онзи маха веднага телефона от ухото си на солидно разстояние, колкото да си затвърдя, че изобщо не говори по него и казва "Момиченца къде ще излизате от това хубаво джакузи". При което бях туш!
След като излязохме от "джакузито" с 300 мъки да се предпазим от мазните му погледи, тръгнахме по обратния път. Съмнително "човека" не спираше да върви след нас или подозрително пред нас да забавя темпото, като накрая си прибра телефона и се включи в наш разговор... Подминах го толкова бързо, че не знам дали можа да мигне, щях и по рано да го подмина, ама се тътреше пред нас по една тясна пътечка... Ама какво да се прави, после ми беше доста забавно.. Така че да живеят простаците да ни правят деня!

2 ден:Имаше буря и беше студено, но това не ни попречи да излезем на моравата да се снимаме по рокли :D:D:D
3 ден: Ние бяхме най - активно почиващите... Лежане, плаж и сладолед, който беше основното меню. Толкова сладолед не съм изяждала през живота си сигурно :D:D:D




4,5,6 ден: Менюто беше същото сладки неща, предимно сладолед, много лигня, приказки и иронизиране естествено, че това ни е специалитета на деня. Забелязах през един от тези три дена 2-ма готини, всъщност те ме забелязаха, докато се опитвах да се удавя :D:D:D Другото, което забелязах беше, че скалите са пълни с нудисти.. Вярно жена съм, но се нагледах на гърди.. Нямаше място от където не се виждаха просто, на където и да с обърна все някоя се е изтапанчила гола.. И на други неща се нагледах, ама хайде да не загрубяваме :D:D:D Също така скалите бяха пълни и с педали, поне с такова впечатление останах след като двама мъже си правеха "гъди-гъди", беше супер мазно :D:D:D
На 6-тия ден се качих на Гондолата.. Повече надали ще повторя, макар да беше яко. През цялото време съм стискала лоста, после моята приятелка ме бъзикаше да се качим още веднъж да го до изкривя (не му било достатъчно :D)


7 ден: научих се да се гмуркам. Извадих си няколко рапана големи, но бяха с месо вътре и пак ги хвърлих в морето. Извадих и два по малки, обаче имаше раци в тях и ги оставих на една от скалите, докато се гмурках за още, и когато излязох ни раци, ни рапани.. Раците духнали с рапаните, а аз си мислех, че ще избягат без рапаните :D:D:D
8 ден: Започнах да се гмуркам по надълбоко, малко ми пищяха ушите, ама ще свикна.
9 ден: Като последен ден - закуска, плаж, излизане вечер, блъскащи се колички (дано като изкарам книжка да не съм такава шофьорка :D) И беше супер яко.. После пак си светехме с фенерче по пътя към бунгалото, защото няма една кирлива лампа по пътя :D:D Но поне беше забавно... Тук съм си записала няколко бисери, не мога да не ги споделя:
Аз: Трябва да си записваме разговорите!
Тя: Хайде не!
Аз: Защо?
Тя: Някой ще се изплаши. Ще си каже "Леле колко луди се разхождат по улиците"
====
След 10 минутно затъпяване от жегата стигам до прозрение:
Аз: Практикувам най - активния спорт съществувал някога!
Тя: Кой?
Аз: Гребане с лъжици!
Тя: Да, да. Вафла от лежанка! :D:D:D
===
След като си разглеждам изподраните крака от скалите най - добрата ми приятелка възкликва:
Тя: Така си се изподрала все едно с бичове са те били!
Аз: Иска ти се! :D:D:D:D (нова доза лигня)
===
Нетърпелива, че отиваме на гондолата:
Аз: Хайде да се качваме и да ходим да ядем после!
Тя: А не! :D:D:D
===
Качвам се на гондолата след някъде 1 минута, когато засилва:
Аз: Искам да сляза! Искам да сляза! Искам да сляза!
Тя: Пусни си ръцете! (развява нейните във въздуха, аз съответно хващам желязото по здраво :D )
Аз: Да не съм луда! Искаш да падна ли? (тя ми се смее и продължава да си развява ръцете)
........ след като слязохме
Аз: Никога повече! *сериозно изражение*
Тя: Хайде пак! *ентусиазирано изражение* Това е под добро от разни прахчета! :D:D:D
===
Във водата:
Аз: Отивам да се давя!
Тя: Да знаеш, че няма да дойда да те спасявам с фотоапарата!
Аз: Точно това щях да ти кажа, каквото и да става не идвай с фотоапарата! (смях на скалите)
.... Следващото е последвано от по горните редове...
Тя: Все едно фотоапарата е нашето дете и го пазим с живота си.
Аз: Така е! Няма фотоапарат - няма снимки. Няма снимки - няма фейсбук! :D:D:D
===
Седнали сме на едни скали по навътре в морето, след като доплувахме до тях, а те пълни с някакви миди отстрани:
Аз: Мидите хапят ли?
Тя: :!:О (такова и беше изражението първите секунди след тъпия ми въпрос :D) И медузите хапят! (отвръща иронично)
===
Казаха, че са видели делфини, по късно се чудя, ако ги приближим какво ще стане:
Аз: Делфините дали хапят хора?
Тя: Не, кифли хапят. (пак беше в потрес :D:D:D Още доза смях)
===
Имаше едно капанче, където продаваха мекици и продавача сутрин крещеше "Хайде на ободряващите мекици, хайде на диетичните мекици" хахах При което една вечер минаваме, капанчето затворено, а една мекица провесена отстрани на него:
Тя: Ето я провисналата мекица.
Аз: Ъгх, това изглежда като люспи на змия!
===
Седим ние в градската градина вечерта към 22h и пак нагъваме сладко (бяха понички този път :D:D), когато забелязваме култовите гларуси (поне бяха млади) на съседната пейка с техните уникални реплики, нямаше как да не ги запиша:
Единия: Абе бате, искам голямо куче.
Другия: Еми много ясно бате - като е куче, да е куче, бате! :D:D:D
===
Това последния ден: Тя се пече на едни от скалите на нашето място, а аз плискам водата към нея и я мокря. Обръща се търпеливо към мен:
- Толкова ли няма камъни по дъното, с които да се вържеш?! :D:D:D

Това беше най - яката ми почивка! Не мога да ви опиша с думи колко яко си изкарах. С качването в автобуса забравих за всичко, а тази статия я писах 3 часа, защото май забравих как се пише на компютър.. Ето на това му казвам почивка!
Лелката на връщане, която седна до мен се опита да ми развали настроението, но аз го обърнах на ирония, както обикновено...
Сяда до мен, и със сядането един злобен поглед. След някакви секунди започва да ми говори нещо:
Злобната лелка: Трябва да се разменим. Мястото ми е отвътре.
Аз: Какво значение има? Местата са еднакви. (спокойно отговарям)
Злобната лелка: Искам от към прозореца! (по настоятелно и злобния поглед се засилва)
Аз: Ми искай си! (съвсем спокойно и продължавам да си чета списанието)
Помислих си, че се е отказала, но вика помощник шофьора:
Злобната лелка: Коя седалка кой номер е? (пита го тя, човека погледна)
Шофьора: От ляво на дясно се брои. (дефакто аз съм права, обръщам се към нея)
Аз: Видяхте ли?
Злобната лелка: Какво да видя МА?! (ама някакво злобно и заядливо, все едно ще ме фрасне)
Аз: Моля?! Ако обичате да не ми говорите на 'ма'!
Злобната лелка: Ще си говоря както си искам.
Аз: Ще си говорите както си искате, ама вкъщи! От къде на къде ще ми говорите на 'ма'. (тук вече започна да ме кълне)
Злобната лелка: Ама изобщо няма да ви говоря. (все едно съм я карала да се заяжда с мен)
През целия път не спря да сумти, да пъшка да се бута, да издава странни звуци, дори да хърка.. Същински бай Ганьо с една чантичка отпред, изгоряла на потник и на всичкото отгоре гледа лошо.. Седях със скръстени пръсти да не ме кълне! Писна ми от откачалки! А по едно време получавам смс от един приятел с пожелание за приятно пътуване, а аз му отвръщам "Не знам колко ще е приятно, май тази до мен се насра" :D:D:D И съвсем сериозно дълго време миришеше... :!
Но пак ми беше забавно честно казано и се сдържах да не се разсмея, като дори се по задавих :D:D:D

Ето и няколко от любимите ми снимки:






Осъзнах доста неща, едно от които е, че все още мога да бъда безгрижна, стига да съм с подходящата компания!

сряда, 3 август 2011 г.

Влюбена...



Толкова съм щастлива, че чак подскачам на едно място пея си.. И се кефя, че нямам съседи, защото в противен случай щяха да ме изгонят :D:D:D
Сигурно съм полудяла да съм толкова щастлива без дадена причина.. Знам ли?! Време ми беше да откача. Просто съм изключително влюбена в живота и не мога дори да си изразя щастието с думи!!
Този месец трябва да е незабравим!
Ще го направя такъв!
Обещавам си!

понеделник, 1 август 2011 г.

Приказката си отиде



Никога не съм можела да преглътна гордостта си, нито някога ще го направя. Познавам се.
Знам се толкова добре, че чак до болка.
Инат съм.
Гадна съм.
Вироглава съм.
Изключително горда и проклета...
Но нали все пак съм жена?!
Вече не ми и пука, особено след тежката нощ, която прекарах... Предния ден ми беше изключително гадно.. Чувствах се тъпо, което доведе до изпълненията ми в 7 часа сутринта. След като си легнах в 5, ми се наложи да стана в 7... Прекарах един изключително приятен момент, заради стомашен вирус ... Пак хванах нещо, или просто лошото ми настроение ми го причини?! Цял ден лежа или дрема, което ме води към много размишления и връщане назад.. Ох, как мразя това време, когато се замислям.
Любов?! Приятелство?! Взаимоотношения?! Бъдеще?!... Кураж?
Сама не съм, не се й чувствам самотна, просто днешния ден е неприятен... Накара ме да си спомня, а така хубаво бях закотвила спомените на дъното на океана. Не съм родена за любов.. Никога не съм била. Да обичам и да бъда обичана?! Две несъвместими неща.
Поне имам приятелството, семейството и добрите взаимоотношения с околните.
Иска ми се... Да можех да дишам без да си спомням разни случки.. Но щастливите минали моменти са по болезнени от тъжните, защото съм вярвала, че нещо ще се получи.
Ината и упоритостта ми ще ми помогнат да се издигна, като човек.. Да направя кариера, да си живея добре.. Какво повече бих могла да искам?!
Но от друга страна гордостта ми ще е тази, която ще ми пречи да съм напълно щастлива..
Знам ли?! Много често си променям мнението.. Харесвам.. Влюбена съм.. Обичам?! Май сама не знам значението на тези неща, дори да твърдя, че съм обичала.
Щастлива съм само и единствено, че съм се измъкнала от всички гадости, които съдбата е слагала на пътя ми. Или май сама си ги слагах?! Сама си слагах камъни на пътя, и дойдеше ли време за разчистване някой друг ми бе виновен... Мислено... Никога гласно.
Толкова премълчани думи... Да, да! Ако бях премълчавала нещата, които мисля нещата нямаше да седят по този начин.
Бих хванала граната за някой, но днес се чувствам сякаш не ми се прави нищо, затова просто ще си лежа в леглото... Казват, че любовта не е честна, но аз се оправям добре.

Зад всяко красиво момиче се крие по един идиот, който я е наранил и я е направил силна!
Е, благодаря ти, тъпако! Толкова изключително много благодаря и на другия тъпанар!
Вярата е нищо, независимо кой го чете или кой го е казал, дори когато аз го казвам... Да вярваш, означава да си напълно сляп и глупав...
Научих доста неща през изминалите години, не знам дали някой ще ми послужат за нещо, а други са ми служили изключително добре.
Но едно е ясно: Само искам да ви уведомя, че няма да правя следните неща:
- да ви се усмихвам, както преди (определено не го заслужавате!). За вас само лукави усмивки!
- да се държа тъпо, за да спечеля някакво внимание.. О, не, не и пак не! Не сте познали!
- да се срамувам от това, което съм, само защото на вас велики нещастници не ви допадам!
- да се преструвам.
- да лъжа.
- изобщо да ви забелязвам!!!
И това е последната ми дума, а сега отивам да си легна, че вируса не пита... Ама изобщо!



неделя, 31 юли 2011 г.

Hard to breathe, hard to see.


Знам колко е часа. Времето е единственото нещо, което не можем да спрем. Защото можем да спрем или променим грешките си. Можем да спрем човек, който прави грешка. Можем да променим всичко, което ни се изпречи на пътя. Но честно казано вместо минало, настояще и бъдеще, предпочитам шоколад, ягоди и кафе... Но какво да се прави с миналото се живее, но за настоящето можем само да се борим.
Размечтала съм се.
Мечтая за любов, дори да съм свикнала да живея и без нея. Мечтая да изживея онази споделена любов, която те изпепелява до основи, но нея я няма. По точно него го няма. Да приемем, че нямам късмет... Или просто не е дошло времето.
Развиват ми теории, че за всеки човек си има половинка, но при мен чувствата отдавна са избити (изтребени, смазани, забравени, погребани, заровени, удушени и прочие.. Няма ги!!). Може би някой ден в целта си да не нараня някой няма да вида истинската любов, но щом няма да я видя може би не е била истинска или писана? Винаги си задавам много въпроси стане ли въпрос за любов. Нещата, които си задавам са:
1. Дали той ще ти обърне внимание, дори да се влюбиш в него?!
2. Хубаво, изглежда заинтересован, но сигурно не е? Няма от къде да знаеш. Откажи се преди да те е заболяло.
3. Спомняш ли си какво стана първия път? А как се пребори с цялата глупост?! Откажи се!
4. Още ли не си се отказала? По глупава си от колкото си мислех?
5. Не виждаш ли, че на него не му пука за теб? Сляпа ли си?
6. Предупредихте, че така ще стане, нали? Защо поне веднъж не ме изслушаш?
7. Добре, вече не си падаш по него, но защо искаш да ти е приятел?
8. Момиче кога ще спреш да ги колекционираш тези момчета за приятели?! На тях не им пука.
9. Сега защо го игнорираш? Нали му спечели доверието? Какво не ти ли харесва да ти се доверява и да ти се оплаква от нея? Предупредихте!

Винаги любовта при мен е невъзможна просто... Мозъка ми само се кара на сърцето ми, но то не слуша... А сега май е забягнало, говори мозъка ми, който го търси вече почти десет месеца. Но го няма... Знаех си аз! Хванало си е куфара и е офейкало, сигурно ходи по мъже! Не го е срам!!
Мечтая за някой, който ще се влюби пръв в мен и ще разтърси света ми до основи, както се казва... Но това става само в книгите и филмите, а аз за жалост живея в реалността...
Искам да се влюбя. Толкова ли е лесно? Избирам си някой и просто се влюбвам, ако така ставаше... Но не става. На инат нищо не става, а й на сърцето не може да се нарежда, особено на моето, което хем е непостоянно, хем хване ли се за някой не пуска...
Може би, ако съборим високите стени около нас, тия които сами сме издигнали за да живеем в измислените си светове вероятността да срещнем подходящия е много по - голяма. И тогава няма да има смисъл от това да разбираме, защо с предишните не се е получило!
Имам нужда да рискувам! Обмислях да скачам с парашут или парапланер, но ще стане пролетта сигурно.. Може би с бънджи или рафтинг... Да рискувам живота си, но не и сърцето си...
Не ме е страх да скоча от някоя скала, да се хвана на 10 баса... Да се прибирам късно но стане ли въпрос за влюбване сърцето ми си е събрало багажа и е офейкало, като дявол от тамян... Винаги съм казвала, че няма да правя грешки, но аз съм просто човек и това е моето оправдание!
Поне гордост имам някаква, възстанови се отдавна, повече няма да си мръдна и малкия пръст за някой, на който не му трепва и окото за мен. Не желая да се влюбя в някой идиот.. Както споменах искам той да се влюби пръв в мен... Който и да е той.
В момента гледам изгрева и си мисля как романтичните сериали са ми дошли в повече, щом почнах да пиша за любовта... Ще си спра романтиката! Почвам трилърите! :D


четвъртък, 28 юли 2011 г.

Every memory of looking out the back door


В този живот аз сама наставям парчетата пъзел. Сама подреждам пъзела на разбития ми живот, готова да продължа да живея!


Истина е, когато казват, че моменти прекарани с любими хора стават незабравими моменти. И наистина искам да имам повече такива дни. Да си призная загубих представа за времето, но така е когато разполагаш с цял един живот.. По някое време губиш самото време!
Онзи ден спорих сама със себе си дали сме сряда или вторник, е в крайна сметка установихме, че сме вторник.
Обичам вторниците, обичам дори понеделниците.. Обичам цялата седмица, особено когато не знам кой ден сме. И ми е хубаво да не знам коя дата е, чувствам се безотговорна, поне за малко да се почувствам така. Разбира се мозъка ми изчислява дните без да го питам и за по малко от две минути ми е съобщил и часа... Какво да се направи? Изградена съм да съм точна по часовник...
Очакват ме интересни дни до края на седмицата... Под интересни имам предвид филмов маратон на корейски сериал с моята най - добра приятелка. Мога само да се радвам, че се нави без да я моля да го гледаме.. :D:D Ще я уверя в това, че корейците имат уникални филмови продукции. За тези, които искат да пробват да гледат нещо препоръчвам City Hunter, Heartstrings (в момента излиза, стигнали са до 8 епизод) и ако някой иска по подробно да му разкажа за корейските филми ще направя цяла отделна публикация за тяхното кино... Просто са невероятни, няма я онази извратена представа за любовта в американските сериали.. И най - хубавото е, че всеки сериал им е по 20 епизода максимум, което означава, че всяка вечер може да се гледа по една серия без да му омръзне на човек.. ^^
Да не говоря какви уникални певци имат или за групите им. Повечето хора веднага скачат с репликата "ТЕЗИ ЖЪЛТУРИ ЛИ?!".. И тук много грешат, първо не са жълтури, а повечето имат красиви европейски черти, второто не са ниски, а са доста високи актьорите.. Жените също не са дребни.. Трето имат такива истории, драми и комедии, че ви е бедна фантазията как в един филм може да ревете до скъсване, а в следващия момент да се смеете до пръсване... Невероятни са! Гледам техни продукции почти 3 години и до сега не съм оставала разочарована от каквото и да хвана.
Ето няколко песни, които могат да ви допаднат като текст или мелодия:

неделя, 24 юли 2011 г.

Белези


Изплаках си сърцето много отдавна от тогава минаха години, после се затворих в себе си... Твърде много. Моята слабост е, че ми пука прекалено много, а белезите оставени в сърцето ми, подсказват, че миналото е било истинско. Искам да отворя сърцето си, като магистрала, за да мога да чувствам отново!
Някъде между щастието и нещастието се крие моята съдба... Готова съм да я посрещна, щом тя иска да си играем на руска рулетка, то аз съм навита! Ще скоча в пропастта на живота, ако ми се наложи. Стиска ми да направя големи лудории... Почти повярвах, че съм друга.

събота, 23 юли 2011 г.

Out for a few days...


И дойде време да се откъсна от цивилизацията за няколко дни. Пожелавам на всички приятен уикенд... Аз отивам да си почина!! ^^ Просто беше време да си отдъхна.
Ще се завърна по някое време другата седмица, смятам да отделя време предимно за себе си.. За себе си и пак за себе си, ама да не си помислите, че съм огромен нарцис :D:D

Поздравявам ви с тази песен!! А моя филмов маратон започва.. СЕГА!

петък, 22 юли 2011 г.

Guilty feet have got no rhythm


Обичам силните песни. Песните, които са способни да ме разплачат. Но всъщност не текста ме трогва, не мелодията, а човека, с който свързвам песента... Свързвам я със себе си! Ха!
Нека песента сама говори за себе си!!

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Here we go again... или Браунита


И отново съм в кухнята. След като реших какво ще следвам реших да си усъвършенствам способностите, защото човек за да е добър в нещо, трябва упорито да се труди.. Е аз се трудя упорито в кухнята. За тези, които не знаят реших да уча Culinary Arts.
Взех част от рецептата от тукSimple things&more, но понеже обичам да експериментирам не я спазих много точно. Благодаря на Ева! :)

Рецепта за Браунита, под формата на кексчета:
200 гр черен шоколад
2 яйца
1 ч.ч. бяла захар
2 с.л. ром
80 гр. олио
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафе
1/2 ч.ч. мляко
1 бакпулвер
2 с.л. какао на прах

Начин на приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта. Към тях се добавя черния шоколад, нарязан на дребно; олиото; кафето; млякото и рома. Брашното се смесва с какаото и бакпулвера и се изсипват при другата смес.
Пече се на умерена фурна 150 градуса от 10 до 20 минути, в зависимост от това, колко сте напълнили формите.

Аз използвах хартиени формички за кексчета, които поставих в тефлоновите форми.

Шоколада по скоро се получи настърган, от колкото нарязан.






Приятен апетит на всички! :)

вторник, 19 юли 2011 г.

Blown away

И бях издухана в буквалния смисъл. Какво мога да кажа? Всичко някак си се връзва. Опитах се да видя доброто в живота, но добрите неща се намират трудно.. Бях издухана, дали ще намеря нещо добро... Изобщо?! И този път се опитвам да го направя правилно.
Да започна отначало, като изградя още една стена между мен и останалите.
Забавно е как някой се опитват да изкупят грешките си с пари... Също толкова е забавно, че ако не бяха парите дори нямаше да ги поглеждам. Не съм толкова наивна за да забравя как са се държали с мен, как не са ме искали и как продължават да се държат. О, не аз просто съм злопаметна. Те ми дават пари, аз се държа прилично, любезно, загрижено, та дори мило. Имам някакви цели в този живот, а за да ги постигна ми трябват пари. Само да уточня - те ми дават, аз не ги моля да ми дават. Правят го без да ги питам от чувство за вина. Взимам всичко, което ми се дава.
И ми е жал за тях, защото никога няма да разберат в какъв човек съм се превърнала. Те ме смятат за дадена монета, смятат, че имам само една страна. И че е онази добрата, а дори не заслужават да се държа така с тях. Боже... След всичко заслужават да горят в Ада... Още преди да се родя местата са им били запазени, ВИП местата.
Аз не мразя хората, просто се чувствам по добре, когато не са около мен. И съжалявам, че съм се старала заради тях. Никога няма да съм достатъчно добра за приятелите ми, за тях.. За всички! Искам да съм достатъчно добра само й единствено в собствените си очи. И когато се погледна след десет години в огледалото да си кажа "Ти успя! Вече можеш да си починеш!". И да забравя за цялото минало време.

Но в момента настоящето е доста тягостно. Искам почивка, но ще мине много време преди наистина да си почина. Чувствам се, като билярдна топка, която всеки момент ще разбие кеглите. Въртя се бързо, защото съм засилена отрано.
Днес ходих до библиотеката, взех си малко фантастика да се пренеса в друг свят, една романтична и две криминални... Да запълня всяка дупчица на мозъка ми с истории.
Чувствам се недооценена, не по скоро така се чувствах вчера когато разсъждавах на ум над темата "Моите приятели". Говоря за една определена персона, вероятно няма да види статията, защото разбирате ли "винаги" чете нещата написани от мен. Such a liar!
Не съм й ядосана, просто чакам да поправи грешката си и да ми се обади. Бях права, и продължавам да съм. Не се надценявам, но аз бях единствения човек, който винаги беше там за нея. Когато плачеше аз бях там, когато се смееше аз бях там, когато беше ядосана - аз бях човека, на когото си го изкарваше, аз бях човека който никога не й отказваше за каквото и да било... АЗ! Не някой друг, а моя милост.
Винаги съм й казвала нещата такива каквито са, заради трезвата ми преценка и заради това, че надушвам всички гнили работи от далеч.
Както и да е, телефона ми е включен. Ако изобщо й е пукало за мен ще се обади, ако не го направи - значи ми е била приятелка заради някаква користна цел, знам ли... Сещам се за много причини!

Изцяло съм се отдала на хората, за които ме е грижа. Тези, които ми показват всичко това, което търся...
И днес се получи една интересна сцена. Не я бях включвала в сюжета на живота ми, макар много пъти да ми е минавала през главата. Аз бях на отсрещния тротоар и този път аз бях тази, която подминаваше. Бях невъзпитаната, която дори не поздрави!!! Гордея се от себе си! В крайна сметка всеки по своя път! :D

Ще ви пусна мили мой читатели един виц и дано ви харесва новия свеж облик на блога ми ^^
Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
- Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва.
След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
- Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
- Приказват!? И какво приказват?
- Глупости приказва някакви. "Аз съм Карлсон", "Аз съм Карлсон" - ей такива ги разправяше!

неделя, 17 юли 2011 г.

Ето как прекарвам времето си вкъщи... [2]

Признавам, и днес си прекарах времето в кухнята... Скоро време мога да не изляза в буквалния смисъл от нея :D:D Като оставим шегата на страна, днес беше един вкусен ден...
Кейк с вишни


Тарталети
Забравих, че тестото не трябва да набухва и му сложих сода, затова ми се наложи леко да ги издълбая кошничките.

И разбира се ги напълних със сладко от сини сливи.

Трябваше да правя крем за тарталетите, но обърках нешестето и не се сгъсти, но сега чакам крема да се замрази, ще има сладолед... Та в крема трябваше да се сложат само жълтъци, с белтъците направих целувки.. Малко абстрактно изкуство.. Направих първите няколко целувки нормални, после реших защо да не са по безформени, като облачета :D

Ето за какво говоря.. Една с една няма еднаква, но пък след като ги суших 2 часа станаха много добри ^^


Като заговорих за абстрактно изкуство...

И това е от мен за днес ^^ :)