вторник, 28 януари 2014 г.

50 неща, които искам да направя

Реших да се тагна сама на този пост и да напиша какви са 50-те неща, които искам да направя...

1. Да завърша университета.
2. Да си намеря някаква шантава работа, която да отговаря на характера ми.
3. Да живея на много места!
4. Да посетя още повече места.
5. Да попадна в някакво приключение...
6. Да напиша книга.
7. Да публикуват моя снимка в някое списание.
8. Да сложа моя снимка в някоя арт галерия.
9. Да напиша статия за известно списание.
10. Да продължавам да съм вегератиянка и веган.
11. Да се събера със сродната ми душа.
12. Да отида да живея зад океана.
13. Да скоча с парашут.
14. Да тичам в маратон.
15. Да посетя Италия с любим човек (все пак за мен няма по романтично място от Италия)
16. Да поживея една година в Италия и да науча езика.
17. Да преям с gelati... ИСКАМ СЛАДОЛЕД!
18. Заради пицата им с домати и моцарела ще зарежа веганството :D
19. Да пия коктейли на някое екзотично топло място.
20. Да посетя Бали.
21. Да си купя палитра Naked 2... <3
22. Когато стана стара искам да си подаря околосветско пътешествие за рождения ми ден.
23. Да направя някакво голямо дарение.
24. Да имам апартамент с вана! (никога не съм имала вана, и ми е мечта да си направя ванa със соли)
25. Да ям и да не дебелея! (искам да мога да го правя)
26. Да живея в голям метрополитен град..
27. Да напиша романтично/психологическа книга.
28. Да се запиша на плуване за една година и да плувам в продължение на една година. (Без да се отказвам)
29. Да направя същото, но с фитнеса, да се запиша и да бъда постоянна.
30. Да мога да ям много сладко без чувствителните ми зъби да се обаждат толкова често.
31. Да се сгодя,
32. и после да си избягам от сватбата. :D
33. Да се събера със сродната си душа.
34. Да имам добра кариера.
35. Да се запиша на уроци по пиано.
36. Да се науча да танцувам танго.
37. Да си изкарам шофьорските курсове,
38. Да се запиша на шофьорски курсове.
39. До 22-рата ми годишнина да бъда напълно самостоятелна и независима.
40. Да имам поне един развод. (Хората са казали, че от всичко трябва да се опита)
41. Да намеря гадже, което да обожава семейството ми.
42. Да не попадам на кофти свекърва, или свекър и да са изненадващо нормални хора, с някакви си техни отклонения, че да се смесят добре с моята рода.
43. Да имам голяма балканска сватба :D Както си му е реда до 9-то коляно роднини! (само се шегувам)
44. Моя библиотека, където да си редя любимите книжки.
45. Да посетя някакви исторически забележителности в България.
46. Да не изпитвам такава нужда да седя на студено.
47. Да направя снимки за известно списание.
48. Списание да публикува моя статия.
49. Да се возя на всички атракционни в Дисни Ленд.
50. Да направя нещо незабравящо се.

I wanted the whole world or nothing

И може би там е проблема - всичко или нищо.
Имам навика да целувам на първа среща. Понякога да целувам и на втора, ако изобщо се стигне до там. Мнозина не го правят, но аз го правя. Целувката говори повече от всички останали срещи, които бихме могли да имаме, повече от всичко което би ми казал човека срещу мен, а именно – има ли смисъл да си губя времето? Повечето пъти отговора е красноречиво не. По принцип винаги първите целувки са неловки, малко странни, докато се нагодиш към човека срещу теб, но дори в моментите, в които се нагаждам идеално и не ми трепва нищо, ама абсолютно нищо значи съм изгубила поредната вечер от живота ми. След това измислям някое глупаво управдание и се прибирам вкъщи, знаеща че повече с този човек надали ще се видя. Засилвам вратата силно и я заключвам, втурвам се към банята и измивам зъбите си няколко пъти, опитвайки се да поправя факта, че за пореден път съм загубила още една вечер с неподходящия. Лутаеща се в размишленията ми за поредната ми глупава постъпка.

Но ни има има подходящ? Някога откривах подходящия от първата целувка, но някога също така вярвах и в любов от пръв поглед, а сега само се смея на хора, които все още вярват. 
Странно е колко много хора се заблуждават и лъжат сами себе си, че има любов от пръв поглед. Но тези бесмислени загуби на време от време на време ми показват, че има на кой да разкажа, и на кой да се оплача, когато дори след като са минали седмици от поредната ми глупост продължават да ме търсят разни грешки. И този някой, макар толкова далеч и с който сме напълно наясно, че връзки от разстояние не се поддържат, може да си изкаже мнението, да си поговорим и някъде дълбоко в мен нещо да трепне, че въпреки разстоянието, въпреки всичко има някаква малка скатана надежда... И макар тези, които аз наричам грешки, реално да са намерили нещо в мен, което им е допаднало, аз и този някой сме напълно наясно, че на тази планета няма да се намерят други хора, които да ни познават така както ние се познаваме. Знам, че в подобни ситуации няма място за ревност, но тя винаги се показва, последвана от тъпи изречения, които се опитват да я замаскират. 
И най - страшното е, че разстоянието е убийствено.
Никога в живота ми не съм имала нещо против това разстояние, но когато те дели от единствения човек, с който искаш да прекарваш времето си... Какво се прави тогава? Когато те дели с единствения човек, който някога те е разбирал така? 
Нищо.
Чакаш да имаш възможност, връзки и късмет за да прекосиш всичко заради себе си, и за да си дадете шанс. Притъпявайки страха, че това може да изчезне, макар че поддържате подобни отношения от близо десет месеца... 
Кой знае?

понеделник, 13 януари 2014 г.

Честита нова година! This was meant to be...

Faith is believing in something when common sense tells you not to.


Идва моментът, в който се питате къде сте сгрешили, и когато не намирате отговора, започвате да осъзнавате, че не сте сгрешили никъде. Най - забавното нещо от живота е, че ти поднася прекрасни моменти в неподходящото време, и ужасни в подходящото.
Седях си, както обикновено, в моята стая изолирана от света, лежах си удобно замислена КОГА всичко започна.
Започна преди да се усетя, преди повече от една година.
Намираш на някакви места сродни души, които си тръгват и макар никога да не си го признаваш, не си го преживял все още. И не искаш да го преживееш.
Седим на хиляди километри един от друг, но нищо няма значение, защото в момента, в който търся утеха, търся своя бряг, искам да се почувствам по - добре - той е там. Винаги. Не е имало момент, в който да го е нямало. Няма значение часовата разлика, при нас тя никога не е имала значение. Няма значение, че всекидневно преминаваме границата "просто приятели". Тя също няма значение.
Единственото, което има значение е, че знам какво искам, но то не е в този град. Имам хиляди изречения, съчинения в главата си, които искам да изрека, но се страхувам, че може би това което ще кажа ще развали това, което определя сегашния момент. Но някак знам, че ще дойде време, когато ще изрека всичко това и всичко ще е наред.
Всеки има нужда от нещо, на което да се опре, дори и аз, колкото да не си признавам. Е, той е това нещо, и не ме интересува колко са километрите, защото когато го чувам, сякаш е на една ръка разстояние. Не ме интересува, че живея сякаш него го няма, дори не говоря за него. Не ме интересува, че почти никой не знае колко е променил живота ми. Това, че си го пазя за мен означава много повече.
И най - малко не ме интересуват хора, които дори не ни познават, но твърдят, че не ме бил заслужавал. Напротив, ако има човек, който ме заслужава поне малко, то това е той.
Той ме поправи, ако изобщо има подобен термин, който може да се използва за човек. Бях развалина, нищо не знаех, изпаднала в дупка.
Сега съм друга. И той е друг. Но това не ни пречи.
Щастието е странно нещо, определя се от някакви неща, които дори не зависят от нас, а понякога дори не знаем защо това нещо ни прави щастливи. Сигурна съм, че там някъде си има причина за всичко това. И макар тези сродни души да живеят далеч, не ми пречи, нямам против. Никога през цялия ми живот не съм била повече себе си, от колкото вчера, днес и вероятно утре, не ме страх да бъда себе си, защото веднъж са ме приели такава, каквато съм, а това ме навежда на мисълта, че ще продължавам да бъда приемана такава.
И щом във всички тези размишления не се намира нещо грешно, то тогава значи никога не е било.
Въпреки това, че звуча луда, мога да ви уверя, че не съм. Все още, но има време. Човек никога не знае в какво ще го превърне любовта...