петък, 23 септември 2011 г.

НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!! АааААааааа!!!


Не съм! Хубаво умна съм, знам много неща и за много неща съм осведомена, дори за такива, за които предпочитам да не съм осведомена... Но по дяволите, хора! Мамка му стара.. Съобразявайте се малко.. Все пак какви са тези тъпи въпроси, които ми биват зададени.. Еди - кой си филм имал ли субтитри?! Че от къде да знам по дяволите?! Не получавам информация от горе... По колко пари върви лука на килограм... Защо еди- кой-си няма да ходи еди-къде-си.. Защо в Тутракан няма ледена пързалка?! ... И боже...боже...боже.. Купища въпроси на които аз привидно имам саркастични отговори, но не ги използвам, защото пак ще кажат "Е я тая грубиянка, да не я попита човек нещо"... Дали от Speedy ще ми доставят книгата на време, а дали ще ми уцелят адреса.. Как ти доставиха книгите на теб?!.. Чела ли си книга подобна на Братството на черния кинжал, само където по добра и по кратка, защото това все пак са толкова много книги....
И след всички въпроси които ми биват зададени на ден ми идва да крещя 'НЕ СЪМ БЮРО СПРАВКИ!!!'.. Защото съм на косъм да почна да си отговарям на телефона с 'Бюро справки, моля, какво ще обичате?'
И разбира се, момичето което ми задава най - абсурдни въпроси от както се знаем:
Тя: Абе да те питам гледах някакви екскурзии до Дубай за 1000лв, което ми е странно. Дали не е измама?
Аз: О, не знам. Може да не е.
Тя: а и да те питам друго мога ли да отида на екскурзия сама, или с приятели без група и агенция?
Аз : защо да не можеш?
Тя : ми не знам. чудя се. няма ли да излезе по евтино?
Аз : с група винаги излиза по евтино :D
Тя : с група смис и агенция ли?
Аз : е не знам все още не съм отворила тур агенция за пътешествия...

She is going to kill me... Бавно, брутално и мъчително.. Ще почна да отговарям на въпросите им с НМЗ - не ме занимавай!

Тя : а друго да те питам, аз мога ли да си отворя сметка или к'вото е там и да си внасям пари в банка.. и после да си ги изтегля?
Аз : можеш, ама трябва с родител да си я отвориш :D
Тя : и то ако внеса примерно 300лв.. някъв процент трупа ли се с времето? и като внасям още?
Аз: ами имаш лихва, зависи каква сметка си откриеш има най - различни...

Е, това не е всичко, но просто не мога да помня всички глупави въпроси, които ми задават хората... Направо се състезават :D

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Есента в сърцето ми


22 септември е, по календар настъпва Астрономическата Есен. И все пак топлотата от лятото се е запазила. Виждам отражението си в огледалото и осъзнавам, че не съм забравила никъде истинското си аз, не съм се загубила сред звездите... Аз съм себе си. В този момент. Утре. Завинаги!
Не ми трябва никой за да се чувствам добре, в крайна сметка съм изградена, като вълк единак, макар в момента да имам толкова хора около мен, хора които ме обичат точно такава каквато съм - а именно различна. Аз съм това, което съм и няма нищо грешно в мен. Истински разговори, истински живот, добър късмет и истински хора! Усмивка, която не слиза от лицето ми, независимо какво е времето, какви са хората или какъв е днешния конфликт. Аз съм един щастлив човек... Все още себичен и егоистичен, но това нещо няма да се промени!
Боря се за бъдещето си, всичко за сега върви добре. Натоварен график, обичайните идиоти, с които живота ме сблъсква, но какво пък... Някои срещи може да не са толкова лоши..
Сега чакам зимата, защото Декември ми липсва...
Не знам дали този Декември, ще е като миналия, но се надявам да е по добър и естествено ще бъде, що се касае до мен. Всичко ще е тип топ, най - вече живота ми... Още малко остана, Любов.. Още малко! И накрая ще се смея последна, защото който се смее последен, се смее най - добре!
Още малко... Толкова съм близко до вратата на която пише EXIT.
Е това от мен, заблудената мечтателка, която се оказа в реалността. Ще ви пиша пак, като ме удари музата... Напоследък си мечтая за любов, но кандидатите не са това, което аз искам. Не че имам определен тип, но подбирам, защото до преди половин година никога не избираха мен, сега аз няма да избера тях. Злопаметна работа :D
Приятна есен, мой любими блогъри :*

събота, 17 септември 2011 г.

2 666km... Far away, but still in my heart ♥


Исках да ти подаря нещо голямо и когато го виждаш да се сещаш за мен, исках да ти подаря нещо малко, което винаги да е с теб и да се сещаш за мен… Но реших, че тези неща няма да са достатъчни, затова пиша тук, защото в думите ме бива най – много…

Казват, че истинските приятели винаги са там за теб, независимо колко далеч живее единия или колко скоро това разстояние ще се превърне в реалност.
Друго си е да знам, че си в София и съботите си резервирана за мен. Още от сега ми липсват съботните утрини в Старбъск, сладките приказки, смеха ни и преживяванията ни заедно. Времето лети бързо – единственото ми успокоение. Безумно много се радвам за теб, за това че сбъдваш мечтите си. Ти си един уникален човек, с уникално чувство за хумор, уникална борбеност и стремеж към успех и освен да ти пожелая късмет друго не знам какво…
Хората често не осъзнават колко си специален, докато не си тръгнеш, може би понякога е важно да заминеш, за да им дадеш шанс да видят колко си ценен. Това го знам отдавна, но се чудех дали ти го знаеш?! Исках да ти го кажа. Иска ми се да можех да сгъна картата на света за да направя дистанцията между градовете по малка, но колкото и да мачкам картата няма да се случи.
Радвам се за теб и за това прекрасно приключение, което живота ти изпрати.
След още 8-9 месеца и аз ще се присъединя към клуба на заминаващите!
До тогава ще се чуваме да ми разказваш как върви живота там...
Обичам те!

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Thank god this is the last one!


Да, благодаря ти боже, че това е последната година в училище! Тази година ще благодаря на Бога за много последни неща.. Последния Хелоуин в България, последната Коледа в България, последната нова година в България... И така нататък.
Не ми е мъчно, на мен за много малко неща като чели ми е мъчно, пък за това не намирам смисъл да ми е. На някой им е кофти, защото не искат да се разделят с детето в тях и не искат да поемат по пътя на живота. Детето в мен отдавна е пораснало, затова не ми е гадно, че е последния 15-ти учебен септември. Нямам търпение да изминат следващите 8 месеца!! Искам да се хвърля в живота с главата на долу, да се преборя с всичко, което ми се изпречи на пътя! Да поемам рискове, да вземам решения, които не мога да променя после... Искам вече да е следващия септември. Тезата ми е, че съм готова за живота от много време!
Детето в мен го няма, но за сметка на това жената в мен е готова на всичко за да успее! Тя знае, че ще успее - не си мечтае, че ще го направи. Уверена е в себе си и във възможностите си, просто защото е тя... Просто защото съм аз... Защото съм обречена на живота!

понеделник, 12 септември 2011 г.

Happy ever after...


Промених се. Осъзнавам го. Различна съм.
Принципно промените не винаги са за добро, но в моя случай вярвам сляпо, че е за добро. Дори да съм станала малко гадна, то е защото на моменти не знам как да се държа. Пък и аз никога не съм отричала, че съм злопаметна. Такава съм.
Всичко лошо дето ми се е случвало е в един архивиран файл в главния ми мозък, който бива препрочитан в дните за размисъл, за да не попадам в подобни ситуации друг път. За да не бъда наивна. От всяка ситуация се вади поука, естествено се отбелязват и добрите неща... Абе сложна е системата при мен.
Стотици мисли.
Хиляди думи...
Милиони неизречени неща...
И все пак съм променена. Някой хора го забелязват, други не. Странното е, че се промених сама, защото аз го желаех. Продължава да ми е интересно. Явно съм в нова фаза на опознаване на себе си, нови възможности, подновени идеали, но пак същите.
В живота ми се появиха доста възможности и шансове, които не искам да изпускам. И се възползвам от тях... Отстоявам си позициите и то твърдо.
Почвам да имам някакво самочувствие, най - накрая я вдигнах тази глава! Станах видима, защото до скоро бях невидима, за мъжката част особено... Но сега, е вече може да се каже, че не съм. И ми е странно! Дори като излизам броя колко момчета са ме огледали или колко са ми се усмихнали... Знаете ли странно е, преди не ми се беше случвало :D:D
Водя статистика, изглеждам щастлива и наистина съм... Харесвам промяната в мен.
След 8 месеца ще съм още по променена, но това е крайното израстване на един човек.
От черно бяло преминах на цветно... И знаете ли?! Седи ми добре!
Не смятам, че живота ми винаги ще върви толкова гладко, колкото до сега, но аз съм силна справяла съм се и с по лоши ситуации... Ако ми е подготвил нещо живота да ми го поднася, готова съм да го понеса!!
Обичам живота, като гледам така и той обича мен. Да не забравя да отбележа, че й огледалото ме обича... Looking good ;d

петък, 9 септември 2011 г.

End of summer.. Закриваме сезона!


Напоследък живея в Wonderland и се чувствам прекрасно. Имах си малко ядове заради практиката, но важното е, че в края на деня седя с широка усмивка, горда от себе си. Чувството да си променен коренно е вълшебно. След като свалих 14 кила, и ми остават още 7-8, се чувствам идеално... Някак си това ме подтискаше последните 2 години, но след като отново съм в форма и на линия, като нов променен и горд от себе си човек - всичко е прекрасно.
Осъзнах много неща, както обикновено, но ще кажа, че почивките ме правят щастлива, колкото и да съм изморена от пътуването. Срещата с нови места и някой не толкова нови, срещата с нови хора, с различни гледни точки, различен манталитет и изгледи към живота ме кара да продължавам да се боря... Но това е само началото на борбата за мен. Предстоят ми 8 месеца, в които да сбъдна мечтите си от дете - а именно да се махна от България. Няма да се откажа когато мечтата ми е толкова близо, та чак ми се струва, че мога да я докосна с ръка... Още малко, само малко!
Пътуването беше върха! Пловдив, Родопите и Стара Загора са места, които горещо препоръчвам. Вярно, че беше горещо в Пловдив, като в Ада, но за сметка на това в Родопите беше прохладно, понякога студено, карайки те да се чувстваш уютно, на мястото си!
Първото ми пътуване с влак от 10 години на отиване към Пловдив беше спокойно, нямаше много хора. Скъпия ми братовчед ме чакаше на гарата за да си ме прибере, като ръчен багаж ;dd Открих също така колко е яко да имаш по голям братовчед с книжка, който те кара на сам- на там :D:D
До Родопите пътувахме с кола, пътя беше леко опасен, защото предимно около него са пропасти, като на повечето местя нямаше мантинела, ама така е, нали сме в България все пак..
Прекрасно място, особено с любими хора - незабравима комбинация. Изцепки, смешки, събиране край огъня и разказване на истории <3
Второто ми пътуване с влак от Пловдив до Стара Загора - пак беше сполучливо. Стара Загора наистина е много хубав и спокоен град, за разлика от милата ми родна София, която се пръска по шевовете.Улиците равни и прави, хората спокойни и мили... Хареса ми със сигурност ще повторя!
Прибрах си се в София вчера, като първото нещо, което направих беше да отида при най - добрата си приятелка, с която можем да прекараме часове в приказки без да се спрем...
Та вече мога да пусна лятото...Мислите ми стъпват върху сухи листа и шишарки и изпращат оскъдното слънце. Не с тъга, а с усмивка. Готова съм за приключенията на есента, подлите мигове на зимата и тъгата, с която ще изпратя старата година, изпращането на документи.. Подготвена съм! Хванала съм един тефтер, графика е начертан, всичко върви добре, може да скърца от време на време, но се смазва и продължава. Сърцето ми си е при мен, но този път само избра да не обича, най - накрая взе, че се вразуми.. Хармония май беше думата ^.^

вторник, 6 септември 2011 г.

...

I came to win, to fight, to conquer, to thrive, I came to win, to survive, to prosper, to rise... so go fuck yourself I don't need you! :


четвъртък, 1 септември 2011 г.

Welcome September.. you are my favorite ♥

Септември започва малко натоварващо... Едно 5 днeвно пътуване, като почти през цялото време ще съм на път, но толкова се радвам. Този път ще заложа на сака, не на куфара :D:D
И ще хвана влака, а не автобуса.. Да видим какво ще стане, защото не съм се возила на влак от 2002 година и спомените са ми прекалено мътни. Когато се върна на 7 ми действителността най - вероятно ще се опита да нахлуе рязко в мечтите ми, но какво пък, не е като да не съм свикнала.
Август ще ми липсва. Месеца през който прекарах най - якото си море, месеца през който НЕ успях да се влюбя... О, да ще ми липсва, но пък за сметка на това снимките и спомените са толкова пресни, като вчера.. Като ясен ден!
...If you fall for me, I'm not easy to please...
Просто ще ти разбия сърцето, в действителност така ще се случи с всеки дръзнал да се влюби в мен, не защото съм гадна, а защото в моя живот няма място за любов...
Злопаметна съм. И това е едно от най - добрите ми качества, хората могат да се радват, че не съм отмъстителна и че ми минава бързо, защото иначе щях да бъда... Да кажем просто, че ако сега мислят, че гледам лошо, то тогава биха минавали на отсрещния тротоар.
Whatever...
Влака ми е рано сутринта... Петък - Пловдив, за събота и неделя не ми е много ясно дали ще седя в Пловдив или някъде другаде, но както и да е... Във вторник ще съм пак на линия, след понеделник :D
Ще прекарам време с любим човек, а именно братовчед ми! ^.^ Пак ще има простотии, но това е просто неизменно при нас и нашите изцепки.. Все пак нали той е големия, а аз малката, но идеите винаги са мой :D Ама така е, като държи да ми угоди, все пак съм неговата малка сестричка... ^.^
И въпреки, че преди няколко дена се бях разстроила, което при мен не е това, което е при останалите.. Иначе казано 10 -те минути, в които ми беше гадно и ядосано написах предишните 2 статии, но това не ми попречи да завърша месеца само както аз си знам [party]
Най - важното нещо за един човек е да бъде себе си, да се харесва и да се обича, останалите хора са просто временна публика!!



Неща, които направих през изминалите 8 месеца:
● Не се влюбих в никой от мъжки пол
● Написах 2 романтични бози :D:D:D Завърших ги, това е най - важното!
● Не си прецаках лятото
● Отидох сама до морето
● Отслабнах, и продължавам да отслабвам :D
● Станах забележима, вече не съм невидима
● Затвърдих позицията си на фотограф
● Научих се да отдрязвам хората по мило, защото бях прекалено груба преди
● Не успях да се разплача
●● И затова се сещам.. Ще добавям в списъка пак, ама към Декември! <3
Приятни 5 дена, без моята компания.. И не забравяйте в кафето е силата !! :D:D