неделя, 22 декември 2013 г.

Ъпдейт за последните дни

Ето ме и мен отново с няколко дни закъснение може би, наскоро се завърнах у дома за празниците, случват се толкова много неща напоследък, че нямам време дори да седна да ги обмисля.
Днес ми остана някакво време, в което трябваше да приключвам с един репорт, но за сметка на това реших да не правя нищо, че скоро не ми се е отдавало да го правя.
Седя си у дома пред камината и си чета книжка, преди това беше най - прекрасното нещо, което можех да правя, сега няколко години по - късно, не се чувствам на мястото си.
Определено гледам как цялото живеене в чужбина ме е променило коренно, изменило ми е принципите, нещата, в които съм вярвала, и се замислям колко се отдалечавам от хората, които са останали на това място. Да, и те са се променили, но със сигурност не са толкова променени, колкото съм аз. Напоследък се замислям как някои неща повече не мога да ги понасям и да ги търпя, а дори не се опитвам и да ги разбирам, да не говоря че отказвам да ги приема.
Да свикнала съм на друг стандарт на живот, на друг начин, но определено нямам против да приемам хората, които не живеят така както аз живея, но явно на хората им е малко трудно да приемат моите виждания. Може би защото виждам и двата свята имам доста реална представа за нещата, а кой ли не знае, че умирам винаги да съм права, но както и да е. Трудно е да общуваш с хора, които или се вдетиняват, или изпростяват, да не говоря за тези, които правят някакви малоумщини. Понякога самия мироглед който съм получила и опита си казват тежката дума, сякаш наистина живея на друга планета, ако сравня моя живот.
Получавам някакви прозрения, най - близките ми приятели се оказват хора, които не съм очаквала да бъдат, а хора, с които не съм предполагала че ще разговарям, в момента си общувам.
Не исках много. Само една хубава Коледа, но още с кацането поредното разочарование ме удари през краката. Ама и аз колко съм наивна и какво очаквам? Доста глупаво момиче съм, щом все още вярвам, че ще получа подобно отношение на това, което аз давам на приятелите си. Явно проблема идва от там, че аз вече не съм предишния човек, нито пък те. И макар да съм на мнение, че приятелства от разстояние съществуват, някак съм склонна да прекъсна някои от тях за не определен период от време. Да си почина малко.
Но въпреки всичко няма да отменям Коледа, все още имам куп роднини, които трябва да посетя и куп неща, които трябва да направя, като същевременно тайничко се надявам да съм другаде. Малко ми писна от хора, които ме питат къде ми е по - добре, и след като отговоря, че там ми е по - добре да ми заключват с "Явно вече мразиш България." (защото обичам да съм честна)
Не мразя нищо, но не поемам отговорност за това, което ще направя след няколко дни - ще избягам от вас и няма да ви търся доста дълго време.
Истината е там, че сърцето ми не е тук, не е и там, напоследък и аз не знам къде е, само разсъждавам, и стигам до заключения, които повечето няма да харесат. По целенасочена съм от всякога, никога през живота ми не съм била по - устата да защитавам себе си, нито съм била по - заядлива стане ли въпрос за хора, които се опитват да ме нападнат.
Чувствам се така сякаш трябва да се защитя на всяка цена, и може би всичко това се поражда от факта, че няма кой да го направи и се налага да го направя за себе си. Но да ви кажа се чувствам добре, чувството да станеш и да тропнеш по масата, да защитиш себе си е неописуемо. Да защитиш вярванията си, това че си прав и поставяш хората на мястото им е просто страхотно. Чудя се защо не съм го правила по - често.
Самия факт, че може би за пръв път в живота ми съм намерила мястото си, че съм си създала от хаоса някаква хармония, дневната ми рутина, новите промени в живота ми (които между другото никой не приема!), ме карат да се чувствам по - добър човек.
Най - накрая намерих нещо, което ме кара да се чувствам щастлива и нещо, за което се боря. Намерих някакъв смисъл в цялото ми съществуване и намерих този хъс за живот, който отдавна не се беше появявал. Намерих си причина да живея. Намерих мотивация да се боря за това, което вярвам. Намерих сили да защитавам себе си и да не мълча на никого. Намерих в себе си нещо, което бях загубила отдавна, и не чрез просташко държание. Мога да кажа, че определено вече не гоня само цели, вече гоня кариера, живот и бъдеще.
И макар почти никой да не разбира целия ми непукизъм за околния свят, цялото ми мислене и всичко останало, което не разбират, АЗ разбирам. И това ме прави щастлива, дори да седя срещ всички.
Аз съм друга. По - добра съм. И няма нещо, което може да ме спре!
Напред и нагоре!

Весели Празници! :*
П.П.: Благодаря, че четете излиянията ми! За мен значи много, че има къде да си излея всичко насъбрано, място на което не ме е страх да бъда себе си. Място на което има някакъв шанс хората да ме разбират.
Благодаря ВИ, че ви има! 

събота, 14 декември 2013 г.

Защо нямам намерение да се върна в България

    Да ви кажа откровено се начетох на статии за България, за нещата които липсват на хората, неща от сорта на "милата ми родина", "децата на 90-те в България", "как чужденците не ни разбират"... Начетох се на статии потопени в миналото, нашето славно минало, какво било, но реалността е доста далеч. Какво е било няма никакво значение, може би за мен и какво ще бъде няма също. 
   Знаете ли, за тези 2 години, в които живея в чужбина, срещнах повече истински българи, колкото не съм срещнала за 20 години в България. Едни от най - близките ми приятели са хора, които или живеят в чужбина, или съм срещнала в държавата, в която в момента живея. Убедих се в едно, има свестни българи, доста малко са, и явно си търсят късмета по чужбината. 
   Не отричам, че тук няма образи на Бай Ганьо, който в сравнение с образите, които виждам тук може да бъде сравнен с Мечо Пух. Но съм меко казано отвратена от голяма част от сегашното българско поколение. От хората, които пристигат от България в моя университет, едни необразовани, набити батковци, които са готови да бият всеки, единственото което им минава през главите са чалга песни, лигави кифли, и сякаш всичко, което ние свестните българи градим изведнъж рухва, защото идват хора, които не могат да обелят и две думи на английски, и единственото което повтарят е Thank you и Okay... 
И точно тези хора се бият в гърдите за славното ни минало, да ви кажа честно радвам се, че ме бъркат за полячка, и дори не продполагат, че съм от България.  
  Тези хора ме карат да се срамувам от къде идвам и какви са ми корените! Всеки се бори за бъдеще, но докато има подобни животни, те дори и хора не са, никога няма да смятат, че ние българите сме нещо повече от тях.  
 Заради подобни хора отнасям дискриминация, бивам третирана като боклук, подиграват се с нас, защото ни смятат за идиоти, защото това показват, и за да се издигнеш на някого в очите, за да покажеш, че не си като останалите си сънародници, трябва да направиш толкова много за да успееш. 
За да се докажеш, че не заслужаваш да бъдеш дискриминиран, за да докажеш, че си човек, за да не ти затварят вратата всеки път щом чуят, че си от България. И не ме е срам за това, което пиша, хората които излагат цялата ни нация би трябвало да се засрамят! Защо чалгата се е превърнала в нещо равно на религия, и защо новото поколение гледа хората, които не слушат чалга, като полезни изкопаеми, ами защото сме го позволили.
А защо няма да се върна в България? Защото макар тук да бъда дискриминирана от време на време, да слушам някакви ужасни неща за България, да търпя унижението от това да гледам сънародници да викат на БЪЛГАРСКИ по други чужденци някакви просташки неща, аз съм третирана, като човек! И дори да се НАЛАГА да се доказвам, да доказвам какво мога и какво зная, след като им покажа че го мога, хората спират да гледат на мен, като на поредния боклук от България, започват да ме приемат, като една от тях.
Самия факт, че когато се прибирам в България в мига, в който слизам на летището аз вече съжалявам, че съм го направила, че човека зад гишето ми мята личната карта сякаш е парцал, че таксиджиите се бутат кой да вземе следващия турист и си крещят реплики от сорта на "Ей са ща намажа", ме карат да не искам повече никога да се завърна.
Мисля си, че ще ходя все по - далеч и по - далеч, но очевАдно нерезите и простаците са открили пътя към чужбина, излагайки всеки свой сънародник, който иска да е нещо повече от "боклука на Европа", отново да бъде върнат на точка А. 
На въпроса защо не общувам с българите, които са в моя университет ще отговоря по следния начин - чувствам се засрамена, карат ме да се отричам от това, че съм от България всеки път щом ги чуя някъде да говорят на английски език, цялата необразованост, простащина и обогатените думи на български език, които биват подвиквани след чужденци, цялото мрънкане как тук няма еди - какво - си, тук няма чалга, как може тук да няма сладкарници, цялото позиране във фейсбук, че са отишли по чужбината (изписали с правописна грешка държавата, в която са!!!), ме кара да се срамувам!
Да се чувствам хем огорчена, хем засрамена,  а съм огорчена заради това, че там някъде в проклетата ни държава има хора, които си заслужават!! Хора, които ЗАСЛУЖАВАТ да получат добро бъдеще и образование, хората които си скъсват задниците за да научат език, да си тръгнат от милата ни родина, и за какво? За да бъдат посрещани от хора, които вече са се сблъскали с модерната версия на българина - набити батки, чалга, просташко поведение, кифли без мозък, и не можещи да свържат две думи на друг език.
Ако семейството ми не беше в България повече вероятно нямаше да се върна, но семейството ми е в България, и те търпят, ама на тях им се налага други неща да търпят, отново хора, които се оплакват от нещо, отново хора, които са недоволни. Аз поне имам възможността да не говоря с подобни хора, а те я нямат, защото навсякъде има българи. 
И самата мисъл, че ще се прибера за празниците и факта, че ще ми се наложи да изляза и да се сблъскам с българската действителност от съвсем близо ме кара да не искам да се прибирам. Когато засека някъде стари познати да ми почват с репликата "И ти к'во вече не живееш тук, а?", "Ти си предателка, вместо да останеш да се бориш.." или пък да ми реагират с неща от сорта на "Леле ама то много скъпо там където ти живееш!" без дори да знаят аз за какви пари се издържам, просто заключение, ограничено заключение, че навън е скъпо. Е, нека ви кажа нещо мили българи, там където аз живея не е по - скъпо, дори е по - евтино! И за какво да се боря? За да може Азис отново да си закачи задните части на главна софийска улица? Или за да умре още един човек на улицата без да се появи линейка? За какво? За какво питам аз? Или за да ми реагирате по всеки възможен ограничен и абсурден начин, или за да слушам други сънародници, които заминали прости и неуки в същата държава, в която съм аз, да се хвалят как живяли "по - чужбината" и какво направили на чужденците... Не съм вдигнала ръце от България, аз просто подадох молба за развод и се изнесох, защото това не е живот. Твърде много се нагледах. Сякаш достигнах пределната граница на слушане и гледане, твърде много ми дойдоха българите, в повече ми дойдоха оплакванията от хора, които нищо не правят, наслушах се, нагледах се, и отказвам да възприемам повече инфромация. Просто не мога. И това е!


петък, 13 декември 2013 г.

At the Beginning ...

We were strangers, starting out on a journey
Never dreaming, what we'd have to go through
Now here we are, I'm suddenly standing
At the beginning with you

No one told me I was going to find you
Unexpected, what you did to my heart
When I lost hope, you were there to remind me
This is the start

And life is a road that I wanna keep going
Love is a river, I wanna keep flowing
Life is a road, now and forever, wonderful journey
I'll be there when the world stops turning
I'll be there when the storm is through
In the end I wanna be standing
At the beginning with you...
Само една песен е, но никой няма ни най - малка идея какво значи тази песен за мен.
Само една песен, а сякаш описва целия ми живот...
Ех...

понеделник, 9 декември 2013 г.

The V Mélange TAG

Първо видях поста в блога на Преси, а после забелязах, че съм тагната в блога на V Melange, която е и създателка на този ТАГ, за което й благодаря!

(Моите) Десет неща, които искам да кажа на десет човека точно сега (без да споменавам имена)
1. Може би е време да пораснеш и да разбереш, че тя не те обича, ако те обичаше нямаше да те изостави, и може би трябва да се стегнеш и да видиш кой е до теб, в този така тежък момент. Света не свършва! Стегни се!
2. Ако спреш да говориш против мен ще се почувствам много добре, а ако изчезнеш от живота ми напълно ще се почуствам най - най - добре. Само мога да ти кажа - може би дядо Коледа трябва да ти донесе собствена самоличност тази година, за да спреш да крадеш моята!
3. И да ти кажа ти е малко че те подминавам по улиците!!! Малко ти е, нагло безочливо чудовище!
 4. Съжалявам, че понякога съм гадна и не ви оценявам достатъчно, все пак ако не сте били вие, и въпреки това, което сте били аз съм станала един нормален човек, за което съм ви благодарна!
5. Имам тежък харектер, ако не си го разбрал до сега, може би е време да си вървиш.
6. Не, няма да позволя да ми се качвате на главата само защото сте с няколко години по - възрастни от мен, и си мислите, че света ви е ясен! Е, нека ти разасня нещо госпожичке, нищо не ти е ясно, моето мнение за света и твоето са коренно различни, но разликата е там, че на мен не ми пука и дори не обръщам внимание на мнението ти, докато ти се опитваш от всякъде да ми се качиш на главата, за да правя това което ти искаш. Няма как да стане!
7. На всеки му е трудно, не ти е трудно само на теб, но мен няма да ме чуеш да се оплаквам на глас, можеш да го прочетеш, но няма да го чуеш да го изричам!
8. Съжалявам, но понякога не те разбирам, просто те приемам, и си затварям очите, защото не искам нескопосаното ми мнение за начина, по който си живееш живота да развали приятелството ни.
9. Вземи порасни, не може да се реве за всяко второ нещо, което се случва!
10. Не, няма да си държа езика зад зъбите, имам право на свобода на словото.

Девет неща за мен:
- малко тъпо - инато - упорита съм
- най - добре се чувствам, когато съм срещу всички
- в мен се крие скандалджийка
- обичам да се крия в себе си
- липсва ми момичето, което бях
- обичам да снимам, но вече 145 година събирам за професионален апарат, на 3 пъти събирах парите, но нещо изникваше... май не ни е писано!
- ако си тръгна веднъж и не кажа нищо, не очаквай да се върна, ако си тръгна със скандал, то със сигурност обаче ще се върна.
- не съм се влюбвала от много време...

 (Моите) Осем начина (или пък съвета), с които да спечелят сърцето ми:
- Не бъди прост! Ако си грамотен и умен, и четеш книги - добре дошъл!
- Не яж солети от пода... нищо не яж от пода!
- Не си слагай прекалено много гел в косата.
- Не ме поправяй, ако не си сигурен в това, което казваш.
- Ще се държа с теб, както ти се държиш с мен, така че замисли се.
- Мотивирай ме, не се опитвай да ме смажеш психически.
- Бъди кавалера, който е изчезнал от упътването за живота ми.
- Умей да спориш, без да приемаш нещата навътре!

Седем неща (а защо не и мисли), които кръстосват много ума ми:
- Коледа.
- Прибирането ми в родния град.
- Местенето ми в новото ми вкъщи.
- Кризата, в която изпадам преди рождения ми ден.
- Любов, и дали това съществува за мен?
- Как да угодя на всички.
- Как да спестя пари.

Шест неща, които ми се иска никога да не бях правила:
- Да не бях нагрубявала толкова хора през живота ми.
- Да не бях отделяла толкова време за един малоумник, а да се бях съсредоточила върху ученето.
- Да бях научила испански, вместо да си губя времето с идиоти.
- Да не се бях отдръпвала толкова много от семейството ми.
- Да не се бях напивала преди няколко години, и да не бях правила онова обаждане.
- Да не си бях тръгнала от онова събиране толкова рано.

 Пет неща, които значат много за мен:
- Семейството ми.
- Приятелите ми.
- Писането.
- Личното ми пространство.
- Уединението, от което имам нужда.

 Четири неща, които ме отблъскват:
- Хора, които се опитват да ме командват и да ми нареждат какво да правя. (разглезени момиченца, които въпреки възрастта си не са мръднали грам от тийн годините им)
- Хора, които се държат прекалено приятелски с мен.
- Мъже, които ме прегръщат, реват ми, и ме смятат за техния психолог. (не ме питайте, твърде много станаха)
- Мъже, които въпреки приятелките си не им пречи да ме свалят.

 И три неща, които ме привличат:
- Високи, интелигентни мъже с палта :D
- Дълги и задушевни разговори за вселената, живота и защо сме такива.
- Хора, които са моята зодия. Странно звучи, но винаги когато някой мъж ми хване окото се оказва моята зодия :D

Ето и една коледна картинка + филм, който ще гледам ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, когато се прибера у дома. :)

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Christmas list (^.^)

Christmas list


Christmas isn't a season. It's a feeling.
- Edna Ferber
Christmas, children, is not a date. It is a state of mind.
Mary Ellen Chase
- Сняг
- Да съм щастлива за един цял ден (без да мисля, като децата - чисто щастие)
- Кънки на лед
- Горещ шоколад
- Прегръдки!
- Да съм обичана :)
- Да правя сладки, сладкиши и прочие.
- Дни прекарани с приятели!
- Скайп разговори по Коледа 
- Нова, ама наистина НОВА година 
- Нови мечти, да си попълня колекцията
- Да пускам китайски фенери 

сряда, 4 декември 2013 г.

30 факта за мен

Реших да споделя 30-се random факта за мен...

1. Когато бях на 18-се сбъднах най - голямата ми мечта в живота ми - да живея извън България.

2. Повечето ми приятели никога не са ме виждали да проявявам нежност/любвеобилност към животни, та дори към хора, просто съм прекалено сериозна и изпитвам дискомфорт от това да показвам чувствата си (за това, като ме видят да се радвам на някое животно, ме гледат много странно).

3. Обичам да планирам всичко.

4. Ако някой иска някаква информация идва при мен, защото не знам как, но винаги знам всичко за всички останали, а с някои хора дори не съм говорила. Обеснявам си го с факта, че хората обичат да говорят много на хора, които не им обръщат внимание.

5. Интересувам се от психология и езика на тялото, дори смятам след някоя друга година да се запиша на нещо за да науча още повече по въпроса.

6. Винаги съм била прекалено горделива и самостоятелна, което ме превърна в черната овца на семейството.

7. Някога бях импулсивна и не планирах нищо (когато бях на 15 се изнесох от нас за известен период от време), може да се каже, че тогава живеех, сега ако не съм планирала или преценила нещата не се тръгва(е, вече живея сама :D ).

8. Не знам дали сама се превърнах в това, което съм, или живота ме превърна, но никога не съм си и представяла, че ще стана това, което съм.

9. Въпреки ужасния ми характер и емоционалната ми осакатеност, изненадващо имам доста хора до себе си, които не са ме напускали и ме ценят каквато съм.

10. Обожавам да си правя различни прически (плитки, кокове, къдрици и прочие), и не само на мен, но и на всички, които имат коса :D Също така от няколко години се постригвам сама, и ми се получава, дори съм получавала комплименти за косата ми :) Смятам в близкото бъдеще да изкарам един фризьорски курс.

11. Имам дарба да рисувам, когато бях малка прекарвах повечето си време да рисувам и моливите ми бяха най - скъпоценното нещо, което притежавам, не давах да ги пипнат. Последните години рисувам от дъжд на вятър, но за сметка на това почнах да се гримирам, и доста добре боравя със сенките и четките :D

12. Слушам предимно балади, някой би казал, че са депресарски песни, но обичам бавни песни, в които намирам някакъв смисъл. Последното ми откритие, въртя я втори ден...
13. Последните години съм голяма привърженичка на здравословния начин на живот, всичко което звучи достатъчно изчанчено и здравословно си струва опитването.

14. От няколко месеца съм веган, и никога не съм се чувствала по - добре през живота ми. 

15. Обичам да рисувам различни модели дрехи, и после сама да си ги шия.

16. Притежавам много обеци.. И съм склонна да купувам още и още. (не харесвам думата обЕци, когато в ежедневието ми винаги употребявам обИци)

17. Аз съм почти интроверт, правих си тест преди няколко месеца и резултатите бяха на лице:
Introvert(44%)  iNtuitive(50%)  Thinking(50%)  Judging(11%)
You have moderate preference of Introversion over Extraversion (44%)
You have moderate preference of Intuition over Sensing (50%)
You have moderate preference of Thinking over Feeling (50%)
You have slight preference of Judging over Perceiving (11%)

18. Не обичам хора, които са прекалено friendly с мен, самата близост, която проявяват ме кара да се дръпвам със скоростта на светлината. Ако искам да съм близка с някого сама ще се приближа към тях, когато смятам, че заслужават.

19. Предпочитам да си седя вкъщи да гледам любим сериал с пуканки, от колкото да ходя на клубове.

20. Познавам два типа хора - едните смятат, че съм срамежлива, а другите че съм гадна, нито едно от двете не съм - просто не ми пука какво смятат другите за мен. И когато знам какво те мислят за мен, или когато съм наясно с това, което ги дразни в мен го правя нарочно, изпитвам удоволствие да живея на пук на другите.

21. Режа хората много бързо, смятам че е загуба на време и енергия да си общувам с хора, които не харесвам, още по - малко намирам за допустимо да замотавам хора, които са ми безлични.

22. Казват ми, че съм добър човек, но аз съм израснала с нагласата, че не съм и че все нещо не ми е наред, и бъдещия ми психоаналитик определено ще има много работа с мен.

23. По - зряла съм от родителите ми. Не знам дали аз остарявам много бързо или те се вдетиняват.

24. Казвали са ми, че не умея да се забавлявам, но истината е, че просто имам друг начин на забавление. За мен да се забавлявам означава да прочета хубава книга, или да гледам за пореден път някой любим мой филм, където мога да се смея от сърце, да посетя нов град или да си направя дълга и разтоварваща разходка.

25. Винаги съм на време, точна съм, като швейцарси часовник.

26. Помня всички важни дати случили се в живота ми, дори мога да назова кой ден от седмицата са били, облеклото на хората, какво са казали - цитирам разговори :D Като попивателна гъба съм.

27. И въпреки прекрасната ми памет имам някакви седмици, които се губят от живота ми и нямам идея какво съм правила, но смятам че това се дължи на факта, че съм си падала на главата доста здраво и то не само един път.. хаха

28. Срещнах сродната си душа, за нула време преобърна целия ми живот и си тръгна, от тогава съм друг човек, или поне аз се чувствам различна. Промени вижданията ми за много неща и ми показа правилния път в живота, ако изобщо има правилен път. Взех много решения след това, които смятам че се дължат на това, че се появи в живота ми и преобърна всичко с краката на горе. Понякога имаме нужда от хора, които въпреки всичките ни прегради успяват да влязат и да ни покажат къде грешим. :)  

29. Все още вярвам в любовта, дори да не вярвам в хората чак толкова много.

30. Обичам да пека сладкиши - дори често дори да не ги опитвам.


понеделник, 2 декември 2013 г.

Hello, December! Hello, Winter!

Реших сама да се ТАГ-на и да отговоря на 15 въпроса, за добро посрещане на Декември. Плюс искам да се похваля, че след месец и нещо ще се изнеса да живея в апартамент, вярно пак е под наем и пак сметки ще плащам, но ще е първото ми сериозно само мое жилище, няма да е само стая в къща или само стая в общежитие, ще е първото жилище, в което мога декорирам сама, да правя някакви промени. Не мога да опиша колко се радвам. Ух, ставам голяма :D 

1. Любимо нещо, което свързваш със зимата.
Мандарини!!! Обожавам мандарини, и обожавам ръцете ми да миришат на мандарини през зимата :D Мога да изям много мандарини за един ден, рекорда ми за сега е 5 кг :D

2. Имаш ли определени зимни традиции, които спазваш през сезона? 
Ям мандарини, винаги купувам подаръци и картички и ги опаковам ръчно - обожавам да опаковам подаръци (вчера прекарах 2 часа да ги опаковам )

3. Любима зимна напитка?
Чай и ошав ^^

4. А зимно хапване?
Мандарини ииии баклава (в моето семейство я правят само по Коледа)

5. Любимите ти аксесоари за студеното време?
Ами понеже не обичам шапки (наелектризират ми косата) ще кажа шалове, макар че и те правят същото та ги избягвам. :D

6. С какъв аромат свързваш Коледа?
Мандарини и канела!! 

7. Кога украсяваш елхата/стаите/всичко?
Ами да си кажа нямам идея, когато живеех в България май беше в началото на Декември, но не съм си украсявала моментното жилище за Коледа :)

8. Без кой козметичен продукт не можеш през студеното време?
Крем за ръце, задължително!

9. Любима дреха за тази зима?
Една страхотна червена блуза, много ми е коледна ^^

10. Любима коледна песен?
Ето тази:

11. А филм?
Home Alone, и може би Holiday with handcuffs :)

12. Какво предпочиташ - да подаряваш или да ти подаряват?
Обичам да подарявам, да правя малки символични подаръци, или в различните случай с някакъв ориентир кой какво е искал, плюс домашно направени Коледни сладки или кексчета ^^
13. Имаш ли планове за празниците и зимния сезон?
Ами ще се прибера в България, за Коледа със семейството, през деня с приятелите, а за нова година още не съм го измислила.

14. Какво НЕ харесваш в зимата?
Не ми харесва кишата, която се образува, когато снега почне да се топи. 

15. Пусни любима коледна снимка/картина/илюстрация.
Ако някой харесва зимата да се чувства тагнат :)