неделя, 31 юли 2011 г.

Hard to breathe, hard to see.


Знам колко е часа. Времето е единственото нещо, което не можем да спрем. Защото можем да спрем или променим грешките си. Можем да спрем човек, който прави грешка. Можем да променим всичко, което ни се изпречи на пътя. Но честно казано вместо минало, настояще и бъдеще, предпочитам шоколад, ягоди и кафе... Но какво да се прави с миналото се живее, но за настоящето можем само да се борим.
Размечтала съм се.
Мечтая за любов, дори да съм свикнала да живея и без нея. Мечтая да изживея онази споделена любов, която те изпепелява до основи, но нея я няма. По точно него го няма. Да приемем, че нямам късмет... Или просто не е дошло времето.
Развиват ми теории, че за всеки човек си има половинка, но при мен чувствата отдавна са избити (изтребени, смазани, забравени, погребани, заровени, удушени и прочие.. Няма ги!!). Може би някой ден в целта си да не нараня някой няма да вида истинската любов, но щом няма да я видя може би не е била истинска или писана? Винаги си задавам много въпроси стане ли въпрос за любов. Нещата, които си задавам са:
1. Дали той ще ти обърне внимание, дори да се влюбиш в него?!
2. Хубаво, изглежда заинтересован, но сигурно не е? Няма от къде да знаеш. Откажи се преди да те е заболяло.
3. Спомняш ли си какво стана първия път? А как се пребори с цялата глупост?! Откажи се!
4. Още ли не си се отказала? По глупава си от колкото си мислех?
5. Не виждаш ли, че на него не му пука за теб? Сляпа ли си?
6. Предупредихте, че така ще стане, нали? Защо поне веднъж не ме изслушаш?
7. Добре, вече не си падаш по него, но защо искаш да ти е приятел?
8. Момиче кога ще спреш да ги колекционираш тези момчета за приятели?! На тях не им пука.
9. Сега защо го игнорираш? Нали му спечели доверието? Какво не ти ли харесва да ти се доверява и да ти се оплаква от нея? Предупредихте!

Винаги любовта при мен е невъзможна просто... Мозъка ми само се кара на сърцето ми, но то не слуша... А сега май е забягнало, говори мозъка ми, който го търси вече почти десет месеца. Но го няма... Знаех си аз! Хванало си е куфара и е офейкало, сигурно ходи по мъже! Не го е срам!!
Мечтая за някой, който ще се влюби пръв в мен и ще разтърси света ми до основи, както се казва... Но това става само в книгите и филмите, а аз за жалост живея в реалността...
Искам да се влюбя. Толкова ли е лесно? Избирам си някой и просто се влюбвам, ако така ставаше... Но не става. На инат нищо не става, а й на сърцето не може да се нарежда, особено на моето, което хем е непостоянно, хем хване ли се за някой не пуска...
Може би, ако съборим високите стени около нас, тия които сами сме издигнали за да живеем в измислените си светове вероятността да срещнем подходящия е много по - голяма. И тогава няма да има смисъл от това да разбираме, защо с предишните не се е получило!
Имам нужда да рискувам! Обмислях да скачам с парашут или парапланер, но ще стане пролетта сигурно.. Може би с бънджи или рафтинг... Да рискувам живота си, но не и сърцето си...
Не ме е страх да скоча от някоя скала, да се хвана на 10 баса... Да се прибирам късно но стане ли въпрос за влюбване сърцето ми си е събрало багажа и е офейкало, като дявол от тамян... Винаги съм казвала, че няма да правя грешки, но аз съм просто човек и това е моето оправдание!
Поне гордост имам някаква, възстанови се отдавна, повече няма да си мръдна и малкия пръст за някой, на който не му трепва и окото за мен. Не желая да се влюбя в някой идиот.. Както споменах искам той да се влюби пръв в мен... Който и да е той.
В момента гледам изгрева и си мисля как романтичните сериали са ми дошли в повече, щом почнах да пиша за любовта... Ще си спра романтиката! Почвам трилърите! :D


четвъртък, 28 юли 2011 г.

Every memory of looking out the back door


В този живот аз сама наставям парчетата пъзел. Сама подреждам пъзела на разбития ми живот, готова да продължа да живея!


Истина е, когато казват, че моменти прекарани с любими хора стават незабравими моменти. И наистина искам да имам повече такива дни. Да си призная загубих представа за времето, но така е когато разполагаш с цял един живот.. По някое време губиш самото време!
Онзи ден спорих сама със себе си дали сме сряда или вторник, е в крайна сметка установихме, че сме вторник.
Обичам вторниците, обичам дори понеделниците.. Обичам цялата седмица, особено когато не знам кой ден сме. И ми е хубаво да не знам коя дата е, чувствам се безотговорна, поне за малко да се почувствам така. Разбира се мозъка ми изчислява дните без да го питам и за по малко от две минути ми е съобщил и часа... Какво да се направи? Изградена съм да съм точна по часовник...
Очакват ме интересни дни до края на седмицата... Под интересни имам предвид филмов маратон на корейски сериал с моята най - добра приятелка. Мога само да се радвам, че се нави без да я моля да го гледаме.. :D:D Ще я уверя в това, че корейците имат уникални филмови продукции. За тези, които искат да пробват да гледат нещо препоръчвам City Hunter, Heartstrings (в момента излиза, стигнали са до 8 епизод) и ако някой иска по подробно да му разкажа за корейските филми ще направя цяла отделна публикация за тяхното кино... Просто са невероятни, няма я онази извратена представа за любовта в американските сериали.. И най - хубавото е, че всеки сериал им е по 20 епизода максимум, което означава, че всяка вечер може да се гледа по една серия без да му омръзне на човек.. ^^
Да не говоря какви уникални певци имат или за групите им. Повечето хора веднага скачат с репликата "ТЕЗИ ЖЪЛТУРИ ЛИ?!".. И тук много грешат, първо не са жълтури, а повечето имат красиви европейски черти, второто не са ниски, а са доста високи актьорите.. Жените също не са дребни.. Трето имат такива истории, драми и комедии, че ви е бедна фантазията как в един филм може да ревете до скъсване, а в следващия момент да се смеете до пръсване... Невероятни са! Гледам техни продукции почти 3 години и до сега не съм оставала разочарована от каквото и да хвана.
Ето няколко песни, които могат да ви допаднат като текст или мелодия:

неделя, 24 юли 2011 г.

Белези


Изплаках си сърцето много отдавна от тогава минаха години, после се затворих в себе си... Твърде много. Моята слабост е, че ми пука прекалено много, а белезите оставени в сърцето ми, подсказват, че миналото е било истинско. Искам да отворя сърцето си, като магистрала, за да мога да чувствам отново!
Някъде между щастието и нещастието се крие моята съдба... Готова съм да я посрещна, щом тя иска да си играем на руска рулетка, то аз съм навита! Ще скоча в пропастта на живота, ако ми се наложи. Стиска ми да направя големи лудории... Почти повярвах, че съм друга.

събота, 23 юли 2011 г.

Out for a few days...


И дойде време да се откъсна от цивилизацията за няколко дни. Пожелавам на всички приятен уикенд... Аз отивам да си почина!! ^^ Просто беше време да си отдъхна.
Ще се завърна по някое време другата седмица, смятам да отделя време предимно за себе си.. За себе си и пак за себе си, ама да не си помислите, че съм огромен нарцис :D:D

Поздравявам ви с тази песен!! А моя филмов маратон започва.. СЕГА!

петък, 22 юли 2011 г.

Guilty feet have got no rhythm


Обичам силните песни. Песните, които са способни да ме разплачат. Но всъщност не текста ме трогва, не мелодията, а човека, с който свързвам песента... Свързвам я със себе си! Ха!
Нека песента сама говори за себе си!!

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Here we go again... или Браунита


И отново съм в кухнята. След като реших какво ще следвам реших да си усъвършенствам способностите, защото човек за да е добър в нещо, трябва упорито да се труди.. Е аз се трудя упорито в кухнята. За тези, които не знаят реших да уча Culinary Arts.
Взех част от рецептата от тукSimple things&more, но понеже обичам да експериментирам не я спазих много точно. Благодаря на Ева! :)

Рецепта за Браунита, под формата на кексчета:
200 гр черен шоколад
2 яйца
1 ч.ч. бяла захар
2 с.л. ром
80 гр. олио
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафе
1/2 ч.ч. мляко
1 бакпулвер
2 с.л. какао на прах

Начин на приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта. Към тях се добавя черния шоколад, нарязан на дребно; олиото; кафето; млякото и рома. Брашното се смесва с какаото и бакпулвера и се изсипват при другата смес.
Пече се на умерена фурна 150 градуса от 10 до 20 минути, в зависимост от това, колко сте напълнили формите.

Аз използвах хартиени формички за кексчета, които поставих в тефлоновите форми.

Шоколада по скоро се получи настърган, от колкото нарязан.






Приятен апетит на всички! :)

вторник, 19 юли 2011 г.

Blown away

И бях издухана в буквалния смисъл. Какво мога да кажа? Всичко някак си се връзва. Опитах се да видя доброто в живота, но добрите неща се намират трудно.. Бях издухана, дали ще намеря нещо добро... Изобщо?! И този път се опитвам да го направя правилно.
Да започна отначало, като изградя още една стена между мен и останалите.
Забавно е как някой се опитват да изкупят грешките си с пари... Също толкова е забавно, че ако не бяха парите дори нямаше да ги поглеждам. Не съм толкова наивна за да забравя как са се държали с мен, как не са ме искали и как продължават да се държат. О, не аз просто съм злопаметна. Те ми дават пари, аз се държа прилично, любезно, загрижено, та дори мило. Имам някакви цели в този живот, а за да ги постигна ми трябват пари. Само да уточня - те ми дават, аз не ги моля да ми дават. Правят го без да ги питам от чувство за вина. Взимам всичко, което ми се дава.
И ми е жал за тях, защото никога няма да разберат в какъв човек съм се превърнала. Те ме смятат за дадена монета, смятат, че имам само една страна. И че е онази добрата, а дори не заслужават да се държа така с тях. Боже... След всичко заслужават да горят в Ада... Още преди да се родя местата са им били запазени, ВИП местата.
Аз не мразя хората, просто се чувствам по добре, когато не са около мен. И съжалявам, че съм се старала заради тях. Никога няма да съм достатъчно добра за приятелите ми, за тях.. За всички! Искам да съм достатъчно добра само й единствено в собствените си очи. И когато се погледна след десет години в огледалото да си кажа "Ти успя! Вече можеш да си починеш!". И да забравя за цялото минало време.

Но в момента настоящето е доста тягостно. Искам почивка, но ще мине много време преди наистина да си почина. Чувствам се, като билярдна топка, която всеки момент ще разбие кеглите. Въртя се бързо, защото съм засилена отрано.
Днес ходих до библиотеката, взех си малко фантастика да се пренеса в друг свят, една романтична и две криминални... Да запълня всяка дупчица на мозъка ми с истории.
Чувствам се недооценена, не по скоро така се чувствах вчера когато разсъждавах на ум над темата "Моите приятели". Говоря за една определена персона, вероятно няма да види статията, защото разбирате ли "винаги" чете нещата написани от мен. Such a liar!
Не съм й ядосана, просто чакам да поправи грешката си и да ми се обади. Бях права, и продължавам да съм. Не се надценявам, но аз бях единствения човек, който винаги беше там за нея. Когато плачеше аз бях там, когато се смееше аз бях там, когато беше ядосана - аз бях човека, на когото си го изкарваше, аз бях човека който никога не й отказваше за каквото и да било... АЗ! Не някой друг, а моя милост.
Винаги съм й казвала нещата такива каквито са, заради трезвата ми преценка и заради това, че надушвам всички гнили работи от далеч.
Както и да е, телефона ми е включен. Ако изобщо й е пукало за мен ще се обади, ако не го направи - значи ми е била приятелка заради някаква користна цел, знам ли... Сещам се за много причини!

Изцяло съм се отдала на хората, за които ме е грижа. Тези, които ми показват всичко това, което търся...
И днес се получи една интересна сцена. Не я бях включвала в сюжета на живота ми, макар много пъти да ми е минавала през главата. Аз бях на отсрещния тротоар и този път аз бях тази, която подминаваше. Бях невъзпитаната, която дори не поздрави!!! Гордея се от себе си! В крайна сметка всеки по своя път! :D

Ще ви пусна мили мой читатели един виц и дано ви харесва новия свеж облик на блога ми ^^
Тича Мечо Пух при Прасчо и вика:
- Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва.
След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко:
- Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват!
Прасчо учуден пита:
- Приказват!? И какво приказват?
- Глупости приказва някакви. "Аз съм Карлсон", "Аз съм Карлсон" - ей такива ги разправяше!

неделя, 17 юли 2011 г.

Ето как прекарвам времето си вкъщи... [2]

Признавам, и днес си прекарах времето в кухнята... Скоро време мога да не изляза в буквалния смисъл от нея :D:D Като оставим шегата на страна, днес беше един вкусен ден...
Кейк с вишни


Тарталети
Забравих, че тестото не трябва да набухва и му сложих сода, затова ми се наложи леко да ги издълбая кошничките.

И разбира се ги напълних със сладко от сини сливи.

Трябваше да правя крем за тарталетите, но обърках нешестето и не се сгъсти, но сега чакам крема да се замрази, ще има сладолед... Та в крема трябваше да се сложат само жълтъци, с белтъците направих целувки.. Малко абстрактно изкуство.. Направих първите няколко целувки нормални, после реших защо да не са по безформени, като облачета :D

Ето за какво говоря.. Една с една няма еднаква, но пък след като ги суших 2 часа станаха много добри ^^


Като заговорих за абстрактно изкуство...

И това е от мен за днес ^^ :)

събота, 16 юли 2011 г.

Ето как прекарвам времето си вкъщи... [1]

И понеже е изключително разтоварващо смятам да покажа снимки от кулинарните си произведения, това е другото ми хоби, и нещото, с което да се занимавам в бъдеще :)
Брауни




Понеже се сдобих с форми за малки пайове реших да ги използвам. Не знам дали сте опитвали сладкиш със сини сливи и стъргано тесто, е ако не сте много сте загубили. И така станаха моите малки сладкишчета от ронливо маслено тесто, във форми за пайчета.
как ги направих... И разбира се резултата:




И не може в тези горещини да се мине без нещо студено, аз разбира се направих мелби ^^

Ако се чудите какво е зеленото топче, ще уточня, че е пъпеш. Изрязвах го с лъжица за декорация, прилича на тази за вадене на сладолед, но е 2 пъти по малка.. :)

И с това се занимавам, когато искам да се разтоваря или да си почина, влагам емоциите си в готвенето.. Почти винаги импровизирам за по голяма оригиналност и сладкишите се получават много вкусни... И най - облагодетелствани от това са роднините ми :D:D Бих писала още, но имам да мия съдове :D:D:D

петък, 15 юли 2011 г.

I am only one ...

Сама съм тук и никой не е останал да бъде герой. Самата аз не съм герой, няма й да бъда. Аз съм едно момиче с убийствени мечти, или самоубийствени... Което може да живее и без любов. Живее се, не е болка за умиране. Не ми пречи.
Тази приказка е леко изкривена, гадна и мрачна, също като моя свят бездънен. Падам в бездната, само падам, падам и падам.. Да си кажа уморително е да не виждаш слънцето от толкова много време, макар да имам просветления понякога.
Например днес, беше изключително светъл ден, докато в края на деня не се почва същата песен... И съм изморена от това. Нетипично за мен пиша разплакана, макар никой да не вижда това, няма кой да го види... Или по точно крия се добре.
И сърцето ми само ще си умре, ако вече не го е направило?! И края няма да дойде, поне при мен край няма. Бездната си е бездна!
Все още очаквам живота, който никога не е бил. Мисля си да хвана one way ticked to the moon... And I'll never coming back!!
И все пак аз съм единствената, която все още се бори за нещо... И няма смисъл да плача, нали съм силното момиче. Онова, което на никой нищо не е направило, и онова същото, което всеки взема за дадена монета. И без това отронвам една сълза и твърдя, че плача, забравила съм как се прави... И просто пиша тук, защото иначе няма къде да си излея чувствата, мъката и гнева, който се събира в мен. Не ми пука дали хората, които четат това ме разбират.. Аз не очаквам нищо от никой!!
Може би съм обречена денем да съм една, вечер друга... Като в някакъв омагьосан кръг.

вторник, 5 юли 2011 г.

Pouring Rain...


Както обикновено и днес излязох без чадър. Всъщност аз никога не си взимам такъв. Мразя да нося излишни неща, обичам да се разхождам под дъжда.
Та днес след като слязох от метрото се поразхладих, защото дъжда така ме наваля, че станах цялата вир вода, а изправената ми коса се накъдри със скоростта на светлината.
Обаче беше изключително освежаващо и приятно... Идилия. Имах чувството, че съм сама, защото на спирката на автобуса нямаше никой, а аз си ходех напред-назад, като държа ме мокреше, очакваща да се случи нещо различно.
Не се случи, но това не ми попречи да погледна нещата от различна гледна точка. Преди, докато бях по малка си казвах, че хората, които седят така под дъжда са луди, но ето че днес аз бях луда. Седях, преминаващите хора ме гледаха странно, сякаш не съм с всичкия си, но предположих, че те никога не са били толкова свободни, колкото аз бях в онзи момент. Бях толкова лека, волна и свободна... Не се бях чувствала така от много време, а самия дъжд сякаш проми всички насъбрали се емоции в мен.
Така че кога е следващия дъжд?! Искам да се разхождам свободно, докато капе и единственото, което се чува е звука на капките, които се забиват в земята...