неделя, 28 декември 2014 г.

Хората, които са най - добри в съветите, повечето пъти не ги бива да оправят собствения си живот.

Понякога докато слушам собствените си съвети се чудя защо не съм толкова добра и в собствения си живот. Винаги имам решение за чуждите проблеми и начини, по които могат да ги разрешат. Не знам, последно май обяснявах как трябва да сме верни на себе си и нищо да не ни спира пред това, което искаме и това, което ни прави истински щастливи. Може би някъде между тези две изречения аз осъзнах, че точно в този момент не знам какво ме прави щастлива, смисъл знам какво ме правеше щастлива, но е само на хартия, не го чувствам. 
А всички ние знаем какви ужасни проблеми с чувствата имам. За тези, които не знаят - правя се, че нямам такива, толкова добра съм станала, че дори си вярвам, дори си втълпявам чувства. Опитвам се да избягвам драмата по всякакъв начин, като в един момент се оглеждам и разбирам, че успешно съм избутала всички далеч от мен... Понеже е Декември, и е време за размисъл. 
Знаете ли тази година научих много неща, за себе си, не толкова за света, научих за себе си, а това са уроци, които получаваме всекидневно. Преди си мислех, че никой не ми обръща внимание заради начина по - който изглеждах - промених това, получих си вниманието, стана ми банално, почнах да гледам отегчено, знам звучи клиширано, но така си гледам, когато слушам поредната реплика от различни хора, приятно е за слушане - ама до някакъв момент. Не ти докосва душата, не те кара да си щастлив, не ти подпалва кръвта, не кара сърцето ти да бие бързо... Не прави нищо, понеже са само думи, а хората често говорим различни неща понеже искаме нещо, ама го искаме сега и до тук.
Някои биха ме нарекли идиотка, понеже съм си продухала многото възможности - повярвайте, нищичко не съм загубила от това, но ако нещо не може да докосне душата ми, да разтрепери краката ми или да ми секне дъха, то тогава не си заслужава.
А аз съм от тези хора, които или не се привързват изобщо, или се хващат за нещо само защото са видяли, че от там могат да точат още, под точене имам предвид някакви чувства, понеже вече не знам какви са моите. 
Целия живот е едно голямо клише. Научих го по трудния начин, трябваха ми няколко години да се успокоя и да спра да търся толкова проблема в себе си, както се казва да улегна. Сега чат пат слушам колко съм била прекрасна, чаровна и прочие глупости, да така се започва, ама си е чиста загуба на време. 
И знаете ли кое е най - трудното, че аз знам какво търся, а щом търся нещо няма да го намеря, понеже търся усещане, за това вероятно, като се появи това усещане ще си казвам, че не е това и има голям шанс да го изпусна, а другия вариянт е, да се хващам за някакви дребни неща от страх, че това може да е и за да не го изпусна.
Не знам дали правя някаква логика, ама си изливам душата тук. 
Преди често исках да може да се случва, като по филмите и да живея в подобни приказки. Ех, тази година живях в много приказки, сякакви сценарии и всякакви крайща. 
Изживях си приказките, но онова истинското нещо, което сърцето ми помнеше си остана в предния Декември, когато реших че трябва да го пусна. 
Не съжалявам, че съм го пуснала, защото сродните души са за това - да могат да се пуснат. Благодарение на това съвсем превъртях от незнание какво искам, втурнах се право напред понеже един човек ми каза, че не мога. А това го възприемам, като лично предизвикателство.
Но не бях най - щастлива, когато седях кротко и примирено, понеже така трябва да се държа, за да ме вземе някой, бях най - щастлива, когато бях себе си, когато си викахме, когато се дразнихме, когато се боричкахме, когато бях себе си въпреки всичко, и когато безгрижието беше всичко, което ми тежеше на рамената, ала това ми се струва толкова далеч от тук и сега...
Тук и сега... Тук съм сама, и сега се налага да си припомня какво е да съм себе си, понеже от толкова приказки бях забравила какво е да съм АЗ.
А аз съм всичко, което съм искала да бъда. Аз съм от тези твърди черупки, които вътре са крехки и лесно раними, мога да държа сълзите си с месеци, а после просто да избухна от никъде. Когато говоря за нещо, което ме е наранило и някой ме слуша очите ми почват да се насълзяват, а аз силно се надявам никой да не забелязва. Когато някой ми вика аз се смея. Ядосвам се поне веднъж дневно за нещо, но само да се обърна и вече съм забравила за какво е било. Обичам да се смея на глупости, и обичам да се заливам от смях когато мога. Ако мога да се въргалям в сладки неща - бих го направила, чувствам се като дядо Коледа по празниците от толкова сладки неща... Появявам се, като една, а когато най - малко очакваш, преобръщам целия ти свят, а после ти се иска да ме мразиш... Ама не можеш, понеже мисълта за мен те преследва. 
 

вторник, 16 декември 2014 г.

Отново е Декември...

Отново е Декември.
Още една година мина толкова бързо. Само една? Сториха ми се поне, като 2. Толкова неща се случиха, че имам чувството, че са били повече, а то било само една...
Така е във временна на промени, една година се чувства, като две.
Какво се случи тази година ли? Много неща се случиха.. Отново си преобърнах живота на 360 градуса.
Мисля си, че това ми е коронния номер, когато еднообразието стане прекалено много, и когато живота ми влезе в някакъв омагьосан кръг, аз скачам и преобръщам всичко, понеже нали съм ден на хаоса. И си го създавам сама.
Егати годината... Тази година беше просто... Скъсах си нервите, скъсах нервите и на околните, карах се, виках, бях себе си, не бях себе си... Научих се тотално и безвъзратно да игнорирам околните, както и в момента...Пробвах се да обичам, да се влюбя... неуспешно. Ама от опит глава не боли, ама болеше...
Отново е Декември, малко или много не искам тази година да свършва. Бях подложена на стрес, на психически тормоз, но отново е Декември и всичко това няма значение. Защото в момента, в който настъпи Декември, всичко което се е случвало в предишните 11 месеца спира да има значение, понеже се опитвам да започна новата година наново.
И това и ще направя.
Направих доста важни крачки и лични постижения за себе си, на страна от всички скандали, всички нерви и сълзи, през които преминах.
А как се смях тази година... Не съм се смяла така никога, а какви приятели намерих.. Какви хора бяха до мен, какви хора не се отказаха от мен.. И не съм саркастична, наистина го мисля.
Заради бях тази година беше слънчева, дори да валеше през по - голямата и част. И ще се смея, и ще започна новата година със смях.
Защото съм най - щастлива, когато се смея на глупости, а тази година се смях на много глупости. Смях се на всякакви неща, и на себе си се смях.
Но се смях!!!
И ще се смея.

Why you suck 2

Не мислех, че ще ми се наложи скоро време да пиша втора част на тази моя поредица, но тъй като ми се насъбра доста и имам нужда да го напиша някъде ще го напиша точно тук. Все пак, ако не си ползвам отдушника за какво ми е. Искам да си излея всичко, което ми е на душата и да продължа на чисто новата година. 
Декември отново ме изненадва приятно, и не чак толкова.

1. "Липсваш ми! Искам да дойдеш при мен! Извинявай, може би бях прекалено груб! Нямаш идея колко много ми липсваш"... Нима? А къде беше през последните 3 месеца, когато тишината ме поглъщаше и имах нужда да говоря с теб, а къде беше когато всичко се разпадаше и имах нужда от най - добрия си приятел, който ми наговори отвратителни неща и изчезна в бездната сякаш никога го е нямало... Липсвам ти... Къде беше когато имах нужда от сродната си душа, когато имах нужда заедно да си помълчим, къде беше? Съжаляваш... И аз съжалявам, че едно "съжалявам" не оправя нищо... 3 месеца тишина, 3 месеца празнота, 3 месеца, в които въпреки всичко, което ми наговори се чудех дали си жив, как си, какво ли правиш... дали се сещаш за мен, защото аз се сещах за теб. И пак с тези налудничави истории, да зарежа всичко и да дойда да живея с теб.. Няма как да стане, и не съжалявам, защото кога ли ще е следващия път, в който ще решиш да си избиеш гнева на мен и отново да спреш да ми говориш.

2. Виждам, че вероятно си бил нараняван, е кой не е бил, но нямаш право да си играеш с другите по такъв начин, ако се чудиш защо избягах, то е заради това, че те сметнах за различен, а ти се опита по всякакъв начин да ми докажеш, че си като всички останали. Успя да ми го докажеш.

3. Можеш да питаш който искаш за мен, много добре знам, че те е страх да ме питаш лично. И по - добре.

4. Това, че се правиш, че нищо не е станало не значи че нищо не е станало.

5. Мразя начина, по който се опитваш да ме накараш да се чувствам.

6. И аз мога да ти кажа много не лице приятни истини, но не го правя, защото си меря приказките, но както обикновено на чужд гръб и 100 тояги са малко.

7. След всичко, което се случи как веднъж не ме попитахте как съм... как веднъж не се заинтересувахте как се чувствам. Не че го очаквам, понеже всеки е свикнал да гледа само себе си...

В интерес на истината очаквах този пост да е доса по - дълъг, но явно това беше, което имах да си излея. :D

понеделник, 1 декември 2014 г.

Факти

1. Винаги ще обичам този малък град, в който пристигнах едва станала пълнолетна незнаеща нищо за живота и дори не подозираща какво ще ми се случи в следващите 3 години. Това е градчето, в което научих толкова много за себе си колкото в София не успях да науча за 18 години от живота ми.
2. Ще помня винаги онзи ден през Август, в който за пръв път се запознах със сродната си душа, както и ще помня онзи мрачен след обед в края на Юни, в който го прегърнах за последно. Нито пък ще забравя деня, в който спряхме да си говорим.
3. Помня първия ден, в който пристигнах в това градче, мъкнех си двата куфара и не знаех къде се намирам. Казват, че за да заобичаш нещо първо трябва да го намразиш. Първо го намразих, после си взех поука и чак после разбрах какво е да обичаш.
4. Никога няма да забравя онзи първи зимен бал, в който всичко ми се струваше възможно, и онзи последен, в който всичко ми се виждаше невъзможно.
5. Всеки път щом крака ми стъпи тук мога да вдишам свободата, всеки път щом крака ми стъпи в София мога да вдишам любовта.
6. Времето променя всичко, идея си нямате. Така променя нещата, че дори понякога се чудите вие ли сте онзи човек от снимките от преди 3 години или това е някой друг.
7. Колкото повече се отдалечавате от хората, които сте познавали веднъж толкова по изненадани изглеждат те когато ви срещат.
8. Да живееш и да съществуваш са две коренно различни неща. Първата ми година тук аз живеех, едва втората почнах да съществувам и мисля, че всички видяха как изведнъж в мен тръгна един пламък, който беше способен да изпепели всичко след себе си.
9. Песните са прекрасно нещо за разсейване от действителността, също книгите, филмите и всички видове хобита, които може да имате.
10. Намерете разликата между обичане и привързване. Доста голяма е.
11. Ако някой иска да сте в живота му ще направи нещо по въпроса, друг е въпроса дали го е страх, ако го е - не си заслужава.
12. Грешките са прекрасно нещо, дори смятам да направя още няколко. Няма смисъл да се живее ако няма грешки, ако ги няма, няма да има поука. Няма да има прогрес.
13. Помня онзи ден, в който криех сълзите си понеже трябваше да бъда силна и да си тръгна. Тръгнах си от София в търсене на себе си, тук открих себе си, открих всичко което ми беше липсвало. Успях да намеря нещо, което да ме кара да искам да живея. Беше дълго търсене преди да погледна на последното място - в себе си. Май до сега никога не го бях търсила в себе си.
14. Любовта не е нещо, което можеш да изфабрикуваш. Не е нещо, за което можеш да се преструваш. Или е там, или не е.
15. Има смисъл от безсмислените връзки, взимаш много уроци от тях, и разбираш с какви хора НЕ трябва да бъдеш.
16. Не вярвай на хора, които твърдят, че те обичат. Истината е, че можеш да вярваш предимно и само на себе си.
17. Обаче ако видиш, че там има някого на когото наистина можеш да вярваш и е бил до теб толкова дълго време, и общо взето винаги... Ами бори се за този човек, бори се дори когато този човек не иска да се бори за себе си, допълвай го, подтиквай го, бутай го, но не се отказвай, както този човек не се е отказал от теб,