събота, 17 декември 2011 г.

Весели Празници!



Знам, че празниците са чак в края на другата седмица, но аз винаги изпреварвам събитията.
Знам, че някой от нас не обичат празници, други не вярват, че чудеса съществуват, трети ги мързи да се занимават, четвърти обожават тези празници. Аз съм нещо малко от всичко това.
Не ги обичам толкова, колкото ги обичах когато бях малка и наивна и си мислех, че ще ми се случи някое чудо. Мързи ме да украсявам, честно си го казвам. Вече ми е банално. През изминалите години украсата ми седеше до средата на пролетта, защото нямаше кой да я махне. Обожавам онази част от тях, в която е спомената думата 'всички'.
Защото все пак са празници за семейството.
На хората им трябва нещо, в което да вярват. Повечето са така. Живеят за да вярват, било то и в лъжи.
Та от мен весели празници, както и да ги възприемате. Аз ги възприемам и като възможност да седя по - дълго в кухнята и да готвя.
Приятно посрещане на новата година. Всъщност няма голямо значение как я посрещате, защото и следващата година ще е нова.. Така че.

вторник, 13 декември 2011 г.

If you look for it, you will find that love actually is all around.

Мисля, че и преди съм го казвала - любовта е около нас... Човек може да е всякакъв, но винаги има някой, който го обича или държи на него. Винаги има.
Човек може да обича много неща - каквото прецени, че желае да обича. Всеки има право на избор :D
Какво обичам аз... Да се абстрахираме на от маската ми на гадна кучка и да видим какво обичам:
- да готвя,
- да снимам,
- да съм егоистична,
- да не деля мечтите си останалите хора (това е част от себичното ми отношение),
- да давам неща без да очаквам нищо в замяна (с това изкупвам греховете покрай егоизма ми и себичността ми),
- да прекарвам време в къщи сама. Може да е странно за всички, че обичам да съм сама, но така се отпускам. Никога не ми остава време да остана сама, наистина сама. Винаги има хора около мен и затова започнах да обичам да оставам сама. Правя си каквото искам. Готвя си, снимам се, излежавам се, гледам филми, цели маратони си правя.. И се чувствам добре да съм сама. Нямам проблем с това. (И как ще имам, като съм развила прекрасна шизофрения :D:D)
- обичам да си нося маската на гадна кучка.. Понякога е тежка, но друг път ми харесва, защото с нея успявам по ясно да преценя хората. Помага ми да съм реалист и да не могат някакви да ми се качват на главата.
- обичам празниците, които предстоят, но мразя да украсявам, защото после ме мързи да махам украсата :D На тези празници обичам предимно да готвя! Да ми мирише на вкусно, да приготвям различни неща за ядене, а роднините ми да ми казват нещо от сорта на 'Много вкусни си ги направила тези сладки', 'много ти е хубав сладкиша', 'готвиш по - хубаво от баба си' и прочие. :D
Като един истински представител на зодията овен, с асцендент овен и луна в овен, мога да кажа, че похвалите на останалите много ме зареждат. Ама какво да се прави, част от мен е нарцистична.

Четох едно много хубаво писмо до Дядо Коледа, от блога на Петя (Just Another Dream Chaser).. И се попитах какво аз искам за Коледа? А за Нова Година?
И не измислих нищо.. Миналата година исках романтична Коледа, получих .. хайде да не изгрубявам, но не получих това, което исках. Е, получих романтика, и то каква.
Може би искам нещо истинско и някой, който ще ме приема такава, каквато съм и ще ми дава до толкова свобода, до колкото бих искала да имам. Но тъй като живея в реалността и ясно усещам как мястото ми не е тук, ще прекарам още една година без никаква скапана романтика и убит коледен дух.. С ужасно желание да седя сама, да гледам филм на спокойствие и никой да не ми каканижи на главата.. Или някой да ми краде мечтите и идеите и да се припознава в моите желания, защото следващия път, когато някой ми каже 'аз искам еди- какво-си' ще му кажа 'абе ти, защо по дяволите не проимаш собствени мечти?!'
И ако не ме разбере няма да ми дреме..
Съдбата е кучка, но аз съм по - голяма.
Приятна седмица!