вторник, 3 февруари 2015 г.

За нещата от живота - такива каквито са!

Нещо ме е ударила музата днес, може би след последните изпити и след всички изляти думи последно време...
Просто ме цепи глава и съм на 3 кафета днес, и ми се пише.
Знам, че цял живот ще чакам за някакви неща.. И съм напълно наясно, че никога няма да получа нищо на готово, ама ми писна да чакам!
Писна ми да чакам живота ми да започне, писна ми да чакам да събера пари да сбъдна част от мечтите си, писна ми да не се радвам на сбъднатите ми мечти, понеже се започва от начало. Писна ми да попадам в неподходящи периоди и моменти. Писна ми да чакам подходящото време. Писна ми да дебна момента. Писна ми да мисля за бъдещето и какво трябва да направя за да се случат нещата, писна ми да се съобразявам с хора, които никога не се съобразяват с мен.
Писна ми да се чувствам виновна, понеже не мога да казвам "НЕ" на хората, и после се крия. Писна ми да си намирам оправдания защо нещата не се случват сега, как нали ще се случат в правилния момент.
Да не говоря колко съм се изморила от приказки, хич не говоря вече. То няма и какво да кажа, наумила съм си нещо и го чакам... И ще си го чакам, нали дала съм си срок през който да смогна да го дочакам, но ми писна. Искам нещата да се случват сега. И аз искам всичко.
Но съм напълно наясно как няма да го получа. И аз искам много неща, ама живота е такъв.
Ще си остана с искането.
А до тогава ще чакам... И ще гледам как на други хора нещата им се случват от раз, понеже при мен не е така и си чакам.
Не стига, че чакам а и на всичкото отгоре се бъхтя за да дочакам чакането, иначе казано аз си работя да ми се случат нещата, но не съм магьосник, трябва ми време.
Казват, че всички хубави неща отнемат време.
Но днес ми е писнало от това време, днес не искам да чакам да мине, днес искам просто всичко да случи. Знам, че след половин година ще се случи и ще се събудя и сякаш този ден не го е имало, но... В дни, като този не искам да чакам. Искам всичко, но за съжаление няма как да стане. Щастието било лесна работа, мда, ама друг път и за него сам трябва да си постигнеш вътрешния мир и сам трябва да си го извоюваш. После сигурно е лесно...