сряда, 23 януари 2013 г.

Confession

To gain that which is worth having, it may be necessary to lose everything else.

Понякога за да спечелиш, трябва да загубиш. 
Защо ли имам чувствуто, че в моя живот повече съм губила, от колкото съм печелила.
Това чувство не ме напуска. Дори да не се сещам за него, то е там. 
Цената на всичко хубаво, че което ми се е случвало се изразява във всичко лошо, което съм преживяла. Не мога да се откажа от лошото, защото не искам да загубя нищо от хубавото, а те сякаш вървят ръка за ръка.
Последно време се чувствам стара, повече от обикновенно. За последната половина година имам чувството, че натрупах един голям житейски опит, но това далеч не е всичко, което ми предстои да видя.
А вече ми е така изморено, скъсявам си живота несъзнателно. А може би е съзнателно?
Занемарих всичките си хобита, занемарих целия си предишен живот. И то за какво?! 
Понякога наистина се чудя за какво...
И най - страшното е, че отговора който получавам е жесток.
Занемарих всичко за по - добър живот. Но ако този живот е добър, но не ми носи почти никакво щастие. То тогава какво?!
Преди твърдях, че няма значение каква цена ще заплатя, да все още няма значение, но си мисля, че може някога в бъдеще цената, която съм платила да ми дойде в повече.
Едно е сигурно, няма път назад.
Снимка: интернет

събота, 19 януари 2013 г.

Поредната, сред многото

Настъпи и поредната година. И поредния ми пост.
Напоследък си задавам много въпроси. Повечето са безсмислени, но аз не знам защо намирам дълбок смисъл в тях.
Някога да сте намирали някой, който ви напомня изключително много на вас самите?! А дали това, което виждате не е собственото ви отражение или чувството, което е останало у вас?! Или може би този човек наистина прилича на вас? На едно отминало "вас". На едно подминато, забравено и погребано "вас". Ами, ако е така?
А какво ще стане, ако намирате себе си, когато сте с този човек. Или просто намирате бряг?
Колко време ще ви трябва да си тръгнете от този бряг, който вече е бил зает от някой друг преди вас и в момента вие сте излишни?
Нима някой може да ми даде отговори на всички тези въпроси.
Питам се аз ден след ден, но не откривам... реален и смислен отговор.
Ами.. ако всичко е само в моята глава?!
Тогава КАКВО?!
И ето пак стигам до улицата "аз не мисля, че живея, аз просто съществувам".