четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Вдъхновена за приказки.. за мечти

Да, вдъхновена съм да пиша, пиша всичко проекти, домашни, резюмета, органазации, общо взето пиша всичко, за което може да се сетите. Университет, какво да се прави.
Наскоро една приятелка ме попита как се чувствам, дали ми е странно да седя тук, в друга държава с други хора и макар напоследък мисленето ми не беше от най - позитивните, всъщност проумях какво наистина чувствам, не че бях забравила, просто не бях мислила. И тя ми предложи да пиша за това и реших да пиша.
Дали се чувствам странно тук? Не.
Ни най - малко. Та аз живея мечтата си, малко хора имат късмета да го направят или смелостта да зарежат всичко и да тръгнат да търсят късмета си. Аз го направих, и се гордея със себе си. Харесва ми да завися само от себе си. Харесва ми да си готвя, да ям каквото аз искам, да си пазарувам седмица за седмица, да си пиша домашните, това да ми отнема цялото време, обичам да ходя до университета, да правя всичко отново и отново. Харесва ми да си карам смахнатото колело, да подавам ръка, като завививам и все още нелепо да гледам табелките и да се чудя имам ли предимство, нямам ли. След всеки ден в университета обичам да се прибера да си почина, да си приготвя нещо за ядене или да изчистя после да разкажа как ми е минал деня и всеки ден има нещо.
Понякога ме е страх да не се събудя и всичко това да се е оказало един сън, защото е прекрасно когато живееш мечтите си, живееш живота си и знаеш какво искаш. Прекрасно е да знаеш как можеш да го постигнеш и да даваш колкото можеш от себе си. Просто няма как да ви го опиша. Дори се радвам, че миналата седмица беше отвратителна, показа ми, че не сънувам и това не е сън, че наистина живея това, за което мечтаех с години.
Организирала съм си всичко по дати, седмици, знам всичко кога е, защо е. И се чувствам полезна, че правя нещо с живота си. Чувствам се жива. Това е пътешествието на живота ми.
Може да ви се струва нелепо, но харесвам мисълта, че ако аз не си свърша нещата няма кой да ми ги свърши и си правя всичко. Ако не си сготвя, няма да ям, ако не си изчистя ще живея на мръсно, ако не си напиша домашните няма да мина, и правя всичко едно след друго пак и пак.
И нека ми е тежко, нека да имам от какво да се оплаквам, само и само да продължавам да живея тук и да живея мечтата си.

сряда, 10 октомври 2012 г.

Кафе за всички

Няколко дена по късно отново на различно мнение. Нормално, жена съм, ние си меним мнението, като дрехите. Е, зависи за кои неща, но най - често си меним настроението.
Сега съм на вълна 'живота е прекрасен', 'приличам позитивни мисли' и прочие.
Да, след като умствено си бих 2 шамара преди няколко дена реших да изтрия миналата седмица от живота ми. Не си заслужава да седи там. Другото, което е, че имам много причини да мисля позитивно и да съм щастлива. Жива и здрава съм, ето една основателна причина.
Имам себе си, което е най - важното. Започвам деня с кафе и усмивка, друго не ми трябва?

петък, 5 октомври 2012 г.

Bad day? Bad century...

Да заложим на лошия век,а?
Тази седмица беше катастофална от всякъде просто. Нямам думи как да я опиша, но не искам повече седмици, като тази. Всичко ми върви на криво тази седмица. Целия ми живот е крив тази седмица. Но ето идва лъч светлина наречен уикенд и мога само да се надявам, че няма да е лош. И без това ще протече по същия начин - учене, писане на репорти и глупости и глупости.
Кофейновата ми система е на ръба на нервна криза и просто не знам какво да правя. Дишам и издишам, това е всичко, за което се сещам. Лекарства не пия, опитвам се да съм уравновесен човек и без тях, но скоро имам чувството, че ще изпуша или просто ще пребия някого. Кого не знам, но със сигурност няма да е очаквал нищо от това, което ще му причиня.
Страдам от тежка мигрена и мисля, че всеки изминал ден се затварям все повече и повече в себе си. Това е моето обобщение на седмицата.
Все едно някой се е събудил и си е казал не може ли да направим тази седмица за този човек още по ужасна, от колкото е и всичко ми се трупа, трупа.
Да не говорим, че не ми се говори. С никого, просто искам да се затворя в себе си възможно най - много, да си страдам, че никой не ме обича, да се тъпча с конски дози кафе и шоколад и да се правя, че живея.
Нищо не върви, но само до края на тази седмица, от другата се почва от начало. И така в кръговрата на живота. Дишам. Издишам. Аз съм с всичкия си и съм много уравновесена.
Като оставим факта, че съм уравновесена на страни тук се намесват факторите, че съм силна, амбициозна, мотивирана да ритам задници, с дух, но всичката тази мотивация за оцеляване ме кара вечер да съм смазана, едвам гледаща и пишеща домашни, които накрая се оказват че не така е трябвало да бъдат подредени, но какво да се направи, все някога ще се науча как да ги подреждам. Просто няма да е този ден, може би и този век.