неделя, 24 август 2014 г.

Как човек става безсърдечен?

Винаги съм се чудила как хората стават безсърдечни и спира да им пука и вече нищо няма значение, докато самата аз не осъзнах до каква голяма степен съм станала такава. И не почнах сама да търся отговора на собствения си въпрос.
Как човек става безсърдечен?
Когато хора, в които е вярвал го предават. Когато го лъжат, мамят и си мислят, че това е наред и няма нищо лошо в това, понеже този човек винаги е бил до тях, смятайки че са безсмъртни и че имат право да правят каквото правят, превръщат една вярваща душа в неверник.
И в какво се състои това да си неверник? Не се доверяваш лесно, живееш с хора, които нямат идея кой си, но някак се чувстваш сигурен понеже този който не знае няма как да те нарани, а това са поуки взети от предходни събития.
Казват ти, че те обичат, а ти седиш и се усмихваш, понеже не го чувстваш, искаш да го кажеш, но знаеш, че не го чувстваш наистина, а не искаш да се превръщаш в останалите, да лъжеш за да замазваш положението.
Казват ти, че си прекрасен човек, а в главата ти единствената мисъл е какво може да искат сега от теб.
Поставяш всичко под съмнение, някак си искреността на хората не ти се вижда толкова чиста и безусловна, смяташ че зад всяка дума има някаква уловка, и не можеш да мигнеш без да разбереш каква е тя.
А когато не се чудиш от къде ще ти забият ножа просто не мислиш, сякаш тези хора не съществуват. Сам си, правиш си своите неща, живееш си, ядеш си сладоледа, гледаш си сериала и си.... сам. Но виж, никой не може да те нарани.
А когато откачаш получавайки поредния пристъп на паника, че никой не знае кой си и каква е твоята същност сам разбиваш сърцето на милиони парчета, и никой по - никакъв повод не е способен да те събере, освен самия ти. И го правиш отново и отново, опитвайки се да не губиш човещината си, да не губиш вярата си в хората, да вярваш в тях, въпреки това, което са, но понякога лошия опит тежи повече на везната от добрия.
И се чудиш защо лошите неща в живота ти, дори да са били по - малко от добрите могат така да те накарат да станеш толкова коравосърдечен. А когато спреш да се страхуваш, че можеш да нараниш някого разбираш, че може би това е крайната фаза на безсърдечност, която си постигнал.
В опити да докажеш на себе си, че не си и все още има шанс да повярваш в хората, пускаш сигнали които не отговарят на това, което си ти, и на това което чувстваш или може да почувстваш.
Тогава не държиш само своята съдба в ръцете си, тогава държиш и нечия друга, и знаеш че те няма да те наранят, защото у теб няма вече какво да бъде наранено, но от друга страна си напълно наясно, че ще им разбиеш сърцето. И въпреки това не спираш.


събота, 16 август 2014 г.

Why you suck

 Посвещавам следващите редове на хора, които по някаква причина са минали през живота ми през последните месеци. И понеже това е моя блог запазвам правото си да бъда откровенна! Всеки припознал се в думите ми може просто да излезе от блога ми :)

1. Няма значение колко обичаш да казваш, че си откровен и че винаги казваш истината, няма значение колко жестоко се опитваш да замаскираш всичките си недостатъци и комплекси, защото в края на деня няма нужда някой да ти напомня какво голямо л*йно си, понеже си го знаеш.
2. "Ама какво?! Не ходиш на църква?"... Съжалявам, не съм особено вярваща, но къде по - точно в 10-те божи заповеди се толерираше слухтенето, ровенето в чужди вещи и клюкаренето, че не съм много сигурна...
3. Самия факт, че ме търсиш само когато имаш нужда от някаква услуга, или в случая човек който да ти помогне когато имаш нужда от помощ, но благородно ще зарежеш след като получиш това, от което имаш нужда доказва колко въздух под налягане си.
4. Ако живеех приказката, която си мислиш че живея, определено сама на себе си бих завидяла. Но продължавай в същия дух!
5. Липсата на лично пространство води до сериозни последствия, ако те гледам лошо или се правя, че те няма то значи си ми настъпил аурата и аз се опитвам по всевъзможни начини да не те ударя.
6. Бих казала, че съжалявам, но определено не съжалявам за това, което ще кажа - ако искаш да занимаваш някого с глупости моля занимавай майка си, аз нямам никаква роднинска връзка с теб и не съм длъжна да те слушам, но от друга страна майка ти има, и понеже те е родила ще те търпи иска или не иска.
7. Не че нещо, ама ако някой ден някой се държи по подобен начин с теб, предполагам няма да е приятно.
8. Извинявай, но като повториш едно изречение 10 пъти на немски, това не ме кара магически да го говоря този език и магически да те разбирам, но ще почна да си нося лампа в джоба и така случайно ще ти я давам да я потъркаш и да си пожелаеш нещо, я виж може би магически ще почна да го говоря.
9. Ти си най - намръщения човек, който някога през живота си съм срещала. Може би факта, че оплешивяваш ти влияе зле на настроението.

Мисля, че от това ще излезе чудесна поредица :D

събота, 2 август 2014 г.

It is all about creating yourself

Преди една година започна моето така наречено израстване. Исках да се променя, да стана по - добър човек, да бъда по - позитивна, по - щастлива, по - социална, дори по - обичана. Да си призная честно не срещнах голямо разбиране по - пътя на моето духовно израстване, като човек и личност и в личен и в делови план. Разбира се имаше и разбиране, но се наслушах на различни неща, някои ме засегнаха и преживявах дълго, други реших да игнорирам. Слушах неща, като "Не се ли примири вече каква си?", отговора е, че аз никога няма да се примиря с това, което съм, и точно тази непримиримост и желание да се променя ме кара да израствам, да бъда честна предполагам, че деня в който ще се примиря със себе си ще е моя край, точно за това ако има нещо, което си пожелавам, то е да не се примирявам със себе си. Никога.
Друго нещо, което чух беше "Защо ще се променяш? Това ти е дадено и това си ти.", това беше по повод вечната ми борба с перфекционизма ми и моя начин по който смятам, че трябва да изглеждам. Да, нещата които не ям са повече от тези, които ям. От години съм на различни режими, но последния който е от около година се превърна в мой начин на живот и реално успя да ме накара да съм щастлива. Колкото до това как изглеждам, не смятам, че който и да било човек не трябва да се отказва от това което иска, дори да отнеме години, дори да ви отнеме десетилетие, ако захапете не пускайте и толкова. Това с примиряването не ми е в кръвта, никога не е било. А колкото до какво ми е дадено, не, това не ми е дадено, това сама си го причиних, и сега се боря с това.
Винаги съм била човек, който се стреми към щастието, и винаги съм търсела щастие, последните години се бях заобиколила с хора, които не ме правеха щастлива, но точно през тази една година аз бях с хора, които бяха точно моя тип хора.
Личности с мисия, личности, които могат да променят света и хора, за които си заслужава да с бориш. Имах нужда точно от това, да знам че мога да разчитам на някого, просто ей така.
И въпреки настроенията ми и периодите през които минах за тази една година, да тя не беше изцяло дъги и рози, имаше си и кофти моменти, равносметката е, че аз съм щастлив човек.
Успях да направя тази малка крачка за всички останали, но за мен беше огромна.
Сигурно докато съм жива ще се боря със себе си, но точно това ме прави жива, и точно това ми помага да се движа на някъде, да се бутам, да не седя на едно място, да искам повече за себе си, и въпреки че не си давам сметка колко много съм постигнала, понеже не гледам по - този начин на нещата, се надявам един ден да видя, че от мен е излязъл човек.
Защото в крайна сметка не сме тук за да намираме себе си, аз съм себе си, винаги съм била, винаги съм знаела коя съм, тук сме за да създаваме себе си, да се моделираме и ошлайфаме, да се огъваме до краен предел за да видим дали ще се счупим или ще продължим да се огъваме. Тук сме за да можем да се тестваме, да видим какъв ни е капацитета, за да можем да се пуснем на непознат терен и да разберем дали можем да оцелеем. Точно това правя със себе си, пускам се в напълно непозната среда на хиляди километри от моята комфортна зона и успявам да направя тази среда новата ми комфортна зона, след това вече не ми е интересно и си търся нови усещания и нови непознати територии.
Все още се боря с много неща, с това че имам проблем с доверието, но напоследък се хванах как си повтарям една реплика "Най - добрия начин да разбереш дали можеш да имаш доверие на някого е да му се довериш", и това правя, ще се доверя, голяма работа, ако някой не ме оцени и ме предаде, преживявала съм и по - лоши неща. Да, трябва да внимавам на кой се доверявам, но съществената част тук е, да не бъда гадна с нови хора понеже разни в миналото да ме предавали, също така да не се доверявам отново на хора, които са ми доказали че не може да им се има доверие.
До нови срещи, мили мой читатели.


петък, 1 август 2014 г.

[TAG] Me, myself and I!

Един слънчев ден... 
Реших и аз да се включа в този таг благодарение на Кали, надявам се да ви е интересно :)
----------------------------------

Кръстен ли си на някого?
Да, на мен. Не това, не е шега, просто цял живот се убеждавам все повече, че съм кръстена само и единствено на себе си. 
Кога плака за последно?
Преди месец? Не съм сигурна.
Имаш ли деца?
Не. 
Ако беше някой друг щеше ли да бъдеш приятел със себе си?
Хм, това е интересен въпрос. Вероятно щях да искам да съм, обаче нещата не винаги се получават. 
Имаш ли някакви guilty pleasures?
Да... сладолед, тирамису... :D
Обичаш ли да пишеш на ръка?
Обичам, но го правя рядко, само ако искам да си закача нещо на стената. 
Коя е любимата ти зърнена закуска?
Не обичам зърнени закуски, като цяло не обичам храната сутрин. 
Кое е първото нещо, което забелязваш у хората?
Как ме гледат. И дали им се говори, като цяло доста следя езика на тялото.
Какъв цвят са очите ти?
Кафяви, или по - точно млечен шоколад. 
Страшни филми или щастлив край?
Мисля, че съм заклет фен на щастливия край, нищо че се случва рядко. 
Любим сериал?
Ами... Те са много, но ще започна с най - любимия ми Castle. Скорошния любим сериал ми е Rookie Blue, нещо ме грабна в него. Иначе кой друг? Не се сещам
Зима или лято?
Зима! 
Прегръдки или целувки?
Прегръдки! Прегръдките носят едно приятно усещане, което можеш да споделиш с някой, само когато го прегърнеш. 
Специален талант?
Никога през целия ми живот не ми е било скучно, ако се брои за талант. :D
Къде си роден?
В София
Хобита?
Фотография, писане, четене, гледане на сериали, готвене, зодиакалните знаци (доста странно хоби, но ми е такова :D), психология, езика на тялото... И още куп неща. 
Имаш ли домашен любимец?
Ако котката на съседа се брои?
Любим филм?
Love me if you dare
Какъв цвят е колата ти?
Предвид, че нямам дори книжка, не може да става дума за кола, но колелото ми е лилаво. 
Какъв искаш да станеш като пораснеш?
Искам да съм такъв човек, че когато погледна назад да се усмихна и да не съжалявам за нищо.