четвъртък, 25 август 2011 г.

Well... GOD BLESS HIM !



Точно така! Както Петя ми сподели по рано днес (тоест вчера), че създателя на кафето е монах (не го знаех). Е аз не го пия за да чета молитви до късно, та дори не съм особено вярваща. Все пак това е някакъв вид институция, към която се придържам. Дори да ходя веднъж на високосна година на църква.. Както и да е..
Говорех за кафето... Забравете за Супермен, Батман или Жената Чудо! Моя супер герои? Човека който е открил, че може да се направи отвара от малките кафяви зърна, която се нарича КАФЕ!
Когато нямам достатъчно кофеин с кръвоносната си система по - добре около мен да не се мотаят хора, защото ми говорят на тяхна отговорност. Знаете ли? Днес беше един шантав ден... Цялото ми ежедневие е една голяма хумористична книга, която Съдбата разказва на децата си - Карма и Орис. Знам аз. Съдбата ме мрази!
Вчера си легнах късно.. Не помня в колко, защото бях заета да пиша. Поредната боза, че какво друго може да роди мозъка ми. Изпих си кафето на екс и ме удари в главата, но хубавото е, че не ме удари в краката... Трябва да му отпусна края още повече.. Защото след 15.09 примката ще е завързана около шията ми 24/7. Края на едно десетилетие, ама драмата няма да е толкова голяма колкото при Хари Потър.
Ще ви кажа какво е драма... Да си пускаш дълги нокти 1 месец и накрая да се счупи един и да изрежеш всички останали... Това е драма! Все пак не мога да се разхождам, като онези чичковци с мазна коса, отпуснати бирени кореми и задължителния дълъг нокът на малкия пръст (винаги ми е било чудно за какво си го пускат само него?!).
Та спомних си -легнах в пет часа сутринта... Отново се проснах на леглото и заспах, като труп, но за жалост не продължи дълго. Както по график в 8 часа се разтропаха в нас. Първо майка ми с кафемашината. После някой отвори вратата на стаята ми, имат късмет, че спя по корем и не видях кой. Та чувах много ясно как кафето се стича по чашите. После баща ми фрасна без да иска входната врата, защо не?! После кашляше от цигарите.. Казах му да ги откаже, но никой не ме слуша мен. После сестра ми се събуди и започна да фраска вратите... Нямах сили да стана да се озова в коридора и да се развикам за малко тишина.. Към 9 и 30 се започна с бръмченето около къщата... Правим си изолация.. Ще й се невидяло!
9 и 45 лежа по гръб, гледам тавана лошо, молейки се да ми се срути на главата за да си поспя още малко. Сестра ми влезе в стаята с гръм и трясък и започна да ми говори, идваше ми да й напъхам чифт чорапи в устата за да млъкне. Почти бях решена да го направя. Майка ми я извика за нещо.... Станах, не си доспах. Все тая на кой му трябва да спи?!
Замъкнах се до банята.. Защо студената вода трябва да е студена?! Защо изобщо водата трябва да се качва на нашия етаж?! Нека съседката си полива минзухарите.. Знам че е август и минзухари няма, но съседката все полива нещо.. Дишам. Водата се качва след около 2 минути, малко ми трябваше да започна да ликувам...
Още по пижама с коса на една страна и очи почти притворени се завличам пред кафе машината, моето спасение. Баща ми пак си помисли, че на него съм му сърдита - не разбра, че аз не се сърдя на хората, аз просто ги гледам лошо... Сутрин преди да пия кафе съм сърдита на целия свят. Започна да ми се мръщи, аз от своя страна не бях пестелива на думи... Сега не си говорим, иделно, още някой?! И ще попитате защо? Защото сутрин на мен НЕ-БИВА-ДА-МИ-СЕ-ЗАДАВАТ-ГЛУПАВИ-ВЪПРОСИ!
Както и да е... Докопах се до кафето. Останах доволна. Започнах да чета една книга, към обяд ме удари музата да пиша. Седнах на компютъра отворих си папката започнах заветната следваща глава, когато сестра ми започна да вика и да пее на някакъв измислен език, твърдейки, че е корейски.. Бърка ми в здравето това изчадие..
Аз: Спри да пееш! Моля те!
Тя: (продължава още по силно да грачи - ще се купуват прозорци)
Аз: Наистина млъкни! Загубих си мисълта!
Тя: Като чели можеш да мислиш.. (продължава да пее, вече съм бясна започва да цепи главата - искам още каже)
Аз: Казах ти да млъкнеш! Мамооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!
И естествено тишина... Мама я няма... Мама никога не се кара на по малката гадина, защото тя е полезна, а аз не. Не съм пуснала миялната. Не съм си разопаковала куфара. Не съм си мръднала пръста за каквото и да било... Е тук е в грешка, аз си мърдам пръстите точно тук за да пиша, ето пак го направих. При такова отношение как да направя нещо?!
Деня си замина, но към 19 часа решиха да ме изнервят още повече... Излязох от нас, ще ходя до магазина.. Най - лошия сюжет EVERRRRRRRRRRRRRRRRRR !!!
Вървя си и гледам лошо и високомерно, а в акъла ми се върти само една мисъл - как да си го върна на сестра ми - когато какво да видя?! Онзи псуващия индивид с гаджето си в автобуса, който се движи срещу мен... Да той е! И да, видя ме! Гледам лошо, не заради него, просто си припомних защо мразя квартала ми... Влизам в магазина, като се сблъсквам челно с продавача, той е млад, на не повече от 22. До сега или ме зяпа или се спъва някъде, докато ме зяпа.. Да не изпадам в подробности, но не му се извиних. Мислех други неща. Заставам на касата, а хората ме гледат странно, защото в кошницата ми преобладават пакетчета кафе 3в1. И какво?! Момчето застава пред мен на касата, докато жената зад нея ми пресмята покупките. Момчето започва да пълни една торба с тях, да ме гледа и да се бави нарочно.. Споменах ли колко мразя този квартал?! Вземам плика нетърпеливо, изговарям нещо от сорта на "Благодаря", и изхвърчам с 300.
Принципно ми отнема поне 25 минути да напазарувам в нормално състояние, но този път подпалих чипиците ми - бях в нас за 12 минути точно. Главоболието ми мина след още една доза кафе... После ми стана лигаво, после ми се разтрепериха ръцете, а после някой тъпанар пак започна да свирка под нас...
Сега кучетата лаят, ще хвана параноя.. Още 12 месеца.. Само толкова и се махам от тук... Мисля да ходя да сложа клечки кибрит между пръстите на сестра ми и да ги запаля.. Или пък да й оцветя косата с темперни бои.. Може и перманентни мустаци да й нарисувам?! Да я залея с вода, докато спи?! Прекалила съм с Малкълм навремето :D:D
Не знам какво щях да правя, ако не беше кафето! <333



П.П. Към 02:00 - този път ми се мятаха разни неща по прозореца на хола... Ще откача! Оня ден някой свири, днес се мятат разни неща.. Излизам храстите светят, след което загаснаха... Ако пак се случи нещо подобно ще стрелям на посоки! :ххх

6 коментара:

  1. Хаха, доста подробно си го описала. Но проблема е купуваш 3в1, явно ти е слабо! :D

    ОтговорИзтриване
  2. Сутрин от кафемашината чисто :D Вечер се поддържам с 3в1.. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Живото поддържаща течност :D Сигурно нощем като се будиш имаш чаша 3в1 до теб :D :D

    ОтговорИзтриване
  4. :D:D Нямам... Но това е, защото не се будя нощем :D

    ОтговорИзтриване
  5. Ейййй, наркоманче малко сладко :D На един дъх те четох, то и съм едно такова лошо гледащо в момента :D Разни хора косят, разни лелки ги псуват, аз им помагам :D Трогнато съм съм, че ме вкара в разказа, докато аз допреди това те вкарвах във филма. Айде отивам и аз да си направя едно кафе, че довечера няма да има кой да спи :р (пробвай Jacobs 2в1, мн е добро, стига да не обичаш захар в кафето ;)

    ОтговорИзтриване