Исках да ти подаря нещо голямо и когато го виждаш да се сещаш за мен, исках да ти подаря нещо малко, което винаги да е с теб и да се сещаш за мен… Но реших, че тези неща няма да са достатъчни, затова пиша тук, защото в думите ме бива най – много…
Казват, че истинските приятели винаги са там за теб, независимо колко далеч живее единия или колко скоро това разстояние ще се превърне в реалност.Друго си е да знам, че си в София и съботите си резервирана за мен. Още от сега ми липсват съботните утрини в Старбъск, сладките приказки, смеха ни и преживяванията ни заедно. Времето лети бързо – единственото ми успокоение. Безумно много се радвам за теб, за това че сбъдваш мечтите си. Ти си един уникален човек, с уникално чувство за хумор, уникална борбеност и стремеж към успех и освен да ти пожелая късмет друго не знам какво…
Хората често не осъзнават колко си специален, докато не си тръгнеш, може би понякога е важно да заминеш, за да им дадеш шанс да видят колко си ценен. Това го знам отдавна, но се чудех дали ти го знаеш?! Исках да ти го кажа. Иска ми се да можех да сгъна картата на света за да направя дистанцията между градовете по малка, но колкото и да мачкам картата няма да се случи.
Радвам се за теб и за това прекрасно приключение, което живота ти изпрати.
След още 8-9 месеца и аз ще се присъединя към клуба на заминаващите!
До тогава ще се чуваме да ми разказваш как върви живота там...
Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар