четвъртък, 15 септември 2011 г.

Thank god this is the last one!


Да, благодаря ти боже, че това е последната година в училище! Тази година ще благодаря на Бога за много последни неща.. Последния Хелоуин в България, последната Коледа в България, последната нова година в България... И така нататък.
Не ми е мъчно, на мен за много малко неща като чели ми е мъчно, пък за това не намирам смисъл да ми е. На някой им е кофти, защото не искат да се разделят с детето в тях и не искат да поемат по пътя на живота. Детето в мен отдавна е пораснало, затова не ми е гадно, че е последния 15-ти учебен септември. Нямам търпение да изминат следващите 8 месеца!! Искам да се хвърля в живота с главата на долу, да се преборя с всичко, което ми се изпречи на пътя! Да поемам рискове, да вземам решения, които не мога да променя после... Искам вече да е следващия септември. Тезата ми е, че съм готова за живота от много време!
Детето в мен го няма, но за сметка на това жената в мен е готова на всичко за да успее! Тя знае, че ще успее - не си мечтае, че ще го направи. Уверена е в себе си и във възможностите си, просто защото е тя... Просто защото съм аз... Защото съм обречена на живота!

5 коментара:

  1. хах яка статия - изпълнена не с мечти и надежди, а с факти занапред - знаеш какво искаш и ще го получиш
    Просто и ясно като това.
    Късмет в живота, само детето в теб не може да умре - така си мисля аз де.
    М.

    ОтговорИзтриване
  2. Като един истински Овен - с рогата напред. Страхотна публикация - най-после да прочета нещо нормално за 15-ти септември :)) Ако бях видяла още нещо носталгично, планирах да се метна от някъде.

    ОтговорИзтриване
  3. И сигурно няма да ти е мъчно за училището, за разлика от много български люде...

    Ще видим до къде ще я докараш след година-две.

    ОтговорИзтриване
  4. Надявам се да я докарам добре, нищо друго :)

    ОтговорИзтриване