неделя, 21 август 2011 г.

Come back here, you stupid heart!

Ама не се връща. И кандидати не си харесва. Офейкало е, а на негово място се е възцарило пълното щастие. Май най - лесния начин да се предпазиш от разбито сърце, е да се преструваш, че нямаш такова... За жалост имам, очукано е, малко нащърбено, зашито нескопосано, ама щастливо... Някъде там в небитието, чакащо нещо. И аз не знам какво, но от време на време се сгрява.
Може би ще питате какво ми сгрява сърцето? Е, ще ви отговоря. Нещото, което сгрява сърцето ми са хората, на които им липсвам, хората, с които се чувствам себе си, хората, които схващат хумора ми, смеят се на шегите ми и ме обичат такава, каквато съм. А аз обичам онези хора, които не се притесняват да ми кажат всичко каквото мислят, да ми споделят какво чувстват, а след това да се посмеем на нескопосания ден.
Никога няма да бъда самотна докато има хора, на които им липсвам още преди да съм излязла от стаята, или още преди да съм се качила на автобуса. Хора, които не се срамуват да ми кажат липсваш ми и кога се прибираш.
Ето това стопля душата ми, това ме поддържа свежа, жизнена, готова за следващия ден.И просто исках да го знаят.
Предполагам, че няма да видят тази статия, както обикновено, но аз си знам, че съм го казала някъде.. И съм доволна от себе си!
Приятно посрещане на понеделника!


4 коментара:

  1. Особено ми хареса тази публикация. Не знам защо, но сякаш ме изпълни.. отвътре, без причина. Браво за постигнатото <3

    ОтговорИзтриване
  2. Ти си супер, щом си щастлива ;)

    ОтговорИзтриване