Buongiorno

Hello, or I should say good evening?
It was a weird week, or maybe a weird month? I can't really say. I started this month so many things, but I have to learn how to finish them. Actually I have first to learn how to finish things. This is one of the hardest parts in my life, because I don't know how to do this.
I have some ideas, also I have finished couple of things, but in general I have only finished around 20 % fro my work.
However, is one of these complicated topics about me, myself and I, that doesn't have end.

Also, I found some really good pictures that totally describe my condition:

 Понякога ми се иска да го бях направила....

 А друг път просто искам да живея някъде където никой няма да ме вижда...

 ... Но тогава идва писането и светът ми изглежда малко по - добре...

 ... защото използвам въображението си, докато влагам всичко, което чувствам, надявайки се да се получи нещо...

 Ала въпреки това там някъде все още има хора, заради които ти идва да пиеш...

 Мисля си, че полудявам, но аз по природа съм чалната...

 И точно за това, когато срещнах човек, който ме познава по - добре от колкото аз се познавам, предпочетох да отрека тази теория, някак невъзможно ми се виждаше...

 Но казват, че новите места предоставят нови възможности и нови хора, това място вече не ми е ново...

 Разбрах пълния смисъл на думите "несъвършенство", "лудост" и "нелепост". Та аз съм цялата една луда несъвършена нелепица.

 И като такава няма да е зле поне една нощ да се наспя, като хората, вместо да мисля някакви неща, които реално не знам за какво ги мисля...

И в това се убедих, не ги срещаме случайно. Нито пък те си тръгват случайно. Идват заради нещо, и си тръгват по същата причина. Понякога пак се връщат, понякога не се..
Мъчно, не мъчно. Така е писано, така е трябвало да се случи, има си причина, която някога може да разберем, може и да не разберем. За прекалено кратко време сме на този свят за да мислим за всичко, понякоа просто трябва да изживяваме момента.