Човека, който съм

Може би е време да приема този човек. Но не мога. И това е. Винаги може повече, винаги трябва да се бутам за да може да направя нещо повече, и точно за това, понеже не съм доволна от себе си, не мога да се приема такава, каквато съм. Винаги може още. А мен трябва да ме бива в някакви определени неща, и да разбирам други. Просто съм странен човек.
Понякога се чувствам загубена сред толкова много информация за живота и за всичко друго. Колкото повече се опитвам да постигна нещо и да науча нещо, толкова повече поставям под съмнения знанията си и способностите си. но нали така трябва за да бъдем успешни, за да осъзнаем грешките си и да не ги повтаряме втори път.
Най - големия факт, който научих през последната година е, че мястото, на което се местиш не променя начина ти на живот, не променя нищо. Ако сам не се промениш и на Марс да отидеш пак нищо няма да можеш да промениш. Мястото не променя начина ни на живот. Ние сами трябва да го променим, ако желаем да сме по - щастливи. Погледнато от друга гледна точка, ако един човек сам не може да открие как да бъде щастлив, нито мястото, нито хората ще го направят по - щастлив. В случая съм късметлийка, защото сама понякога дори съм по - щастлива, от колкото когато съм сред хора.
Цялостната промяна идва от вътре, от начина на мислене на дадения човек. Страховете ни пречат да се променяме, защото в главата ни се появяват някакви гласове, които ни разконцентрират.
Последната една година се промених, не заради мястото, не заради хората, а просто защото беше време за промяна. Имах чувството, че се затварям все повече и повече в себе си, но напротив, хванах се да говоря за неща, за които преди никога не бих си отворила устата.
И все пак никой не ме познава така добре, свикнала съм да мисля за себе си, като непредвидим човек, но кой знае, може би някъде там има човек, който предвижда ходовете ми.
Всеки ден в главата ми се появяват нови и нови мисли за това каква трябва да съм, какво трябва да знам, но съм само на 1/10 от цялата информация, която трябва да погълна преди да стана това, което искам да бъда. Ако някой може да ме съсипе емоционално, то това съм самата аз, никой външен фактор не може да ми навреди по какъвто и да е начин.
Всяко нещо се случва поради някаква причина, и повечето ще кажат, че не можем да се борим с вселената или съдбата си, но аз отново имам друга теория по този въпрос. Можем! И трябва! Ако нещо не ви харесва не се примирявайте, борете се за това, което смятате за важно. Нищо няма да загубите, не се инатете, просто се борете, дори да ви казват, че е загубена кауза, не се отказвайте, защото можете. Не си оставяйте мечтите на произвола на съдбата, не го правете.