вторник, 4 юни 2013 г.

Нещо ми е празно.

Празно ми е. Много. Ако можеше да ме видиш колко съм глупава, как те търся в тълпата, като малко дете загубило кучето си. Всеки път, когато звънеца звънне очаквам да си ти. Всеки път, когато видя ново съобщение някъде се надявам да си ти. Празно ми е.
Но знам, че няма да си ти. Напълно наясно съм с това.
Празно ми е. Липсваш ми.
И дори да знам, че не си ти... Пак седя и чакам, може би има някакъв шанс да си ти. Дори минимален.
Търся те с един наивен по детски поглед, който не бях показвала от много време. Припознавам се в някакви хора, виждам теб, после виждам, че не си ти. Блуждая, не спя, не мисля, побърквам се, знам че те няма, но ми се иска да си тук... Само за малко. Просто да си тук.
Всичко е различно, когато си тук. Аз съм различна. По - добра съм.
Като загубена съм. Тръгвам на някъде, присъствам на някакви събития, но сякаш ме няма. Само тялом съм там. Нося се, като призрак. Разсеяна съм. Нищо не правя. Липсваш ми.
Имам чувството, че си губя разсъдъка.
И не мога да направя нищо по въпроса.
Сякаш не ми е по силите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар