Поредното "защо"?

Не искам да съм нищо друго освен себе си... Но тогава защо ми е толкова трудно да живея със себе си? ЗАЩО ПИТАМ СЕ АЗ... Защо си усложнявам живота с безсмислени мисловни процеси. Ако можех просто да се изключа щеше да бъде толкова лесно. Но не.. Не става така, трябва да ми идва да си разбия главата  някъде за да почна да функционирам, като хората, но първо ще се вбеся на себе си нереално много, и чак след това ще започна да правя нещо по - въпроса.
Чудя се, ако бях тъпа нямаше ли да ми е по - лесно? Гледам толкова тъпи хора има около мен, а толкова добре си живеят със себе си. Изобщо не си тормозят сивото вещество и изобщо нищо не ги касае. Понякога им завиждам.