~ Mistery writer ~

Не знам как е възможно, но успях да се загубя за някакво време, но после веднага се открих. Беше лесно, може би защото знаех къде съм се оставила.
Най - сранното беше, че не се бях губила от доста време, но този път успях. Вманиачих се в един фотоапарат, за да забравя друго нещо, което е човъркаше отвътре и лека по лека ме разяждаше. Надух главата на двама - трима мой познати, заради фотоапарата. Страст ми е да снимам, хоби ми е, и отдавна си мечтая да сменя полу-професионалния с професионален, но все изкачаше нещо друго. И този път излезе уникална промоция, която не можех да изпусна. Преди една седмица горе долу видях промоцията в един от местните сайтове и реших, че трябва да го взема, но понеже беше през нощта го оставих за сутринта. Същата вечер се въртях, като луда и по едно време ми писна да го правя и реших да стана, натиснах копчето на лаптома ми, но той не тръгна, извадих му батерията и пак я сложих и пак тръгна, след като се включи нямах интернет, рестартирах го, но пак нямах интернет. Бяха няколко знака от съдбата, че не е писано. На следващия ден, след като предишната нощ не бях спяла отново реших, че трябва да го поръчам, около 10 пъти тъкмо стигах до бутона за плащането и се отказвах. Деня след това пак бях пред дилема и се човърках мъчително, облякох се и отидох до магазина, след като стигнах там, разбрах, че го имат само в интернет магазина, но хванах подобен модел, и изобщо не ми беше радостно да снимам с него. Изнервих се на себе си и излязох, нямам спомен как съм се прибрала, освен че по пътя минах да си взема кутия сладолед. Също така по някое време между магазина и дома ми си казах "майната му на всичко" и леко ми мина. Но вечерта отново ме хванаха лудите. На следващия ден вече решително натиснах бутона за плащане, но понеже в сметката имах с 3 цента по - малко от колкото беше сумата за апарата не ми разреши плащането. Вдигнах се и отидох до банката да вкарам пари, но там машината, в която се вкарват не работеше. Поредния знак от съдбата, че просто не е редно. След това си тръгнах и по едно време се спрях на един ъгъл. Какво исках? Защо се вманиачих толкова в нещо, което нито една част от мен не иска? Седях на този ъгъл, докато не спрях да мисля. Просто се изключих.
После отидох да пия кафе и ми мина съвсем. От тогава не съм говорила за фотоапарата, нито смятам скоро да говоря за него.