Ще ми липсваш!
неделя, 23 юни 2013 г.
вторник, 18 юни 2013 г.
Човека, който съм
Може би е време да приема този човек. Но не мога. И това е. Винаги може повече, винаги трябва да се бутам за да може да направя нещо повече, и точно за това, понеже не съм доволна от себе си, не мога да се приема такава, каквато съм. Винаги може още. А мен трябва да ме бива в някакви определени неща, и да разбирам други. Просто съм странен човек.
Понякога се чувствам загубена сред толкова много информация за живота и за всичко друго. Колкото повече се опитвам да постигна нещо и да науча нещо, толкова повече поставям под съмнения знанията си и способностите си. но нали така трябва за да бъдем успешни, за да осъзнаем грешките си и да не ги повтаряме втори път.
Най - големия факт, който научих през последната година е, че мястото, на което се местиш не променя начина ти на живот, не променя нищо. Ако сам не се промениш и на Марс да отидеш пак нищо няма да можеш да промениш. Мястото не променя начина ни на живот. Ние сами трябва да го променим, ако желаем да сме по - щастливи. Погледнато от друга гледна точка, ако един човек сам не може да открие как да бъде щастлив, нито мястото, нито хората ще го направят по - щастлив. В случая съм късметлийка, защото сама понякога дори съм по - щастлива, от колкото когато съм сред хора.
Цялостната промяна идва от вътре, от начина на мислене на дадения човек. Страховете ни пречат да се променяме, защото в главата ни се появяват някакви гласове, които ни разконцентрират.
Последната една година се промених, не заради мястото, не заради хората, а просто защото беше време за промяна. Имах чувството, че се затварям все повече и повече в себе си, но напротив, хванах се да говоря за неща, за които преди никога не бих си отворила устата.
И все пак никой не ме познава така добре, свикнала съм да мисля за себе си, като непредвидим човек, но кой знае, може би някъде там има човек, който предвижда ходовете ми.
Всеки ден в главата ми се появяват нови и нови мисли за това каква трябва да съм, какво трябва да знам, но съм само на 1/10 от цялата информация, която трябва да погълна преди да стана това, което искам да бъда. Ако някой може да ме съсипе емоционално, то това съм самата аз, никой външен фактор не може да ми навреди по какъвто и да е начин.
Всяко нещо се случва поради някаква причина, и повечето ще кажат, че не можем да се борим с вселената или съдбата си, но аз отново имам друга теория по този въпрос. Можем! И трябва! Ако нещо не ви харесва не се примирявайте, борете се за това, което смятате за важно. Нищо няма да загубите, не се инатете, просто се борете, дори да ви казват, че е загубена кауза, не се отказвайте, защото можете. Не си оставяйте мечтите на произвола на съдбата, не го правете.
Понякога се чувствам загубена сред толкова много информация за живота и за всичко друго. Колкото повече се опитвам да постигна нещо и да науча нещо, толкова повече поставям под съмнения знанията си и способностите си. но нали така трябва за да бъдем успешни, за да осъзнаем грешките си и да не ги повтаряме втори път.
Най - големия факт, който научих през последната година е, че мястото, на което се местиш не променя начина ти на живот, не променя нищо. Ако сам не се промениш и на Марс да отидеш пак нищо няма да можеш да промениш. Мястото не променя начина ни на живот. Ние сами трябва да го променим, ако желаем да сме по - щастливи. Погледнато от друга гледна точка, ако един човек сам не може да открие как да бъде щастлив, нито мястото, нито хората ще го направят по - щастлив. В случая съм късметлийка, защото сама понякога дори съм по - щастлива, от колкото когато съм сред хора.
Цялостната промяна идва от вътре, от начина на мислене на дадения човек. Страховете ни пречат да се променяме, защото в главата ни се появяват някакви гласове, които ни разконцентрират.
Последната една година се промених, не заради мястото, не заради хората, а просто защото беше време за промяна. Имах чувството, че се затварям все повече и повече в себе си, но напротив, хванах се да говоря за неща, за които преди никога не бих си отворила устата.
И все пак никой не ме познава така добре, свикнала съм да мисля за себе си, като непредвидим човек, но кой знае, може би някъде там има човек, който предвижда ходовете ми.
Всеки ден в главата ми се появяват нови и нови мисли за това каква трябва да съм, какво трябва да знам, но съм само на 1/10 от цялата информация, която трябва да погълна преди да стана това, което искам да бъда. Ако някой може да ме съсипе емоционално, то това съм самата аз, никой външен фактор не може да ми навреди по какъвто и да е начин.
Всяко нещо се случва поради някаква причина, и повечето ще кажат, че не можем да се борим с вселената или съдбата си, но аз отново имам друга теория по този въпрос. Можем! И трябва! Ако нещо не ви харесва не се примирявайте, борете се за това, което смятате за важно. Нищо няма да загубите, не се инатете, просто се борете, дори да ви казват, че е загубена кауза, не се отказвайте, защото можете. Не си оставяйте мечтите на произвола на съдбата, не го правете.
събота, 15 юни 2013 г.
Седмица покой
Никога не съм мислила какво ще е да намериш някой и той да си тръгне, ама никога дори не го бях обмисляла, защото винаги аз си тръгвах. Да намериш някой, който толкова много прилича на теб, имаш му пълно доверие, а в същия момент никакво, разбираш го само с поглед, чете ти мислите, понякога и ти неговите, редувате се. Никога не си намирала нещо по - добро, и не мислиш, че скоро би ти се отворила възможност да намериш подобен човек, подобна личност. Понякога ти писва от него, искаш да го няма, да не ти пречи, друг път не искаш да си тръгва, и можеш да седиш около него с часове. Всички глупави неща, които измисля за да те дразни са ти приятни и някак не искаш тези моменти да отминават. Колкото и да казваш, че искаш да си тръгне, всъщност не искаш, защото тогава ще загубиш нещото, което си търсила с години.
И в някакъв момент - да, в живота се появява човек, който те променя тотално, показва ти на къде трябва да вървиш, как трябва да гледаш на себе си, как трябва да се отпускаш от време на време и да бъдеш себе си, да не гледаш всички хора с недоверие... Идва, показва ти светът и си тръгва, но не си нещастна, ни най - малко, защото знаеш, защото и той ти е казал, че някой ден вероятно след 20 години ще работите рамо до рамо, но кой знае? Не искаш да си тръгва, но знаеш, че там някъде го очаква ясно бъдеще и ще бъде щастлив, за това го подкрепяш и се опитваш да не показваш, че всекидневните ви разговори ще ти липсват, дори и малките заядливи щеги, които пуска, защото осъзнаваш, че няма кой повече да ти слага странни прякори и да се смее, като побъркан. И макар никога да не си очаквала, че ще имате нещо общо, вие имате повече от колкото си си мислила, че може да имате. Дори да се различавате по 15 параграфа. И дори да знаеш, че още не си е тръгнал, той ще го направи и пак ще трябва да продължиш да вървиш. Може би там ще срещнеш някой, който прилича на него, но в никакъв случай не търси за други, като него, защото само ще се разочароваш. Просто живей, както ти е показал, че трябва и се бори за нещата, които винаги си искала да постигнеш. Направи си живота лесен и го живей такъв!
И в някакъв момент - да, в живота се появява човек, който те променя тотално, показва ти на къде трябва да вървиш, как трябва да гледаш на себе си, как трябва да се отпускаш от време на време и да бъдеш себе си, да не гледаш всички хора с недоверие... Идва, показва ти светът и си тръгва, но не си нещастна, ни най - малко, защото знаеш, защото и той ти е казал, че някой ден вероятно след 20 години ще работите рамо до рамо, но кой знае? Не искаш да си тръгва, но знаеш, че там някъде го очаква ясно бъдеще и ще бъде щастлив, за това го подкрепяш и се опитваш да не показваш, че всекидневните ви разговори ще ти липсват, дори и малките заядливи щеги, които пуска, защото осъзнаваш, че няма кой повече да ти слага странни прякори и да се смее, като побъркан. И макар никога да не си очаквала, че ще имате нещо общо, вие имате повече от колкото си си мислила, че може да имате. Дори да се различавате по 15 параграфа. И дори да знаеш, че още не си е тръгнал, той ще го направи и пак ще трябва да продължиш да вървиш. Може би там ще срещнеш някой, който прилича на него, но в никакъв случай не търси за други, като него, защото само ще се разочароваш. Просто живей, както ти е показал, че трябва и се бори за нещата, които винаги си искала да постигнеш. Направи си живота лесен и го живей такъв!
петък, 7 юни 2013 г.
Не знам как е възможно, но успях да се загубя за някакво време, но после веднага се открих. Беше лесно, може би защото знаех къде съм се оставила.
Най - сранното беше, че не се бях губила от доста време, но този път успях. Вманиачих се в един фотоапарат, за да забравя друго нещо, което е човъркаше отвътре и лека по лека ме разяждаше. Надух главата на двама - трима мой познати, заради фотоапарата. Страст ми е да снимам, хоби ми е, и отдавна си мечтая да сменя полу-професионалния с професионален, но все изкачаше нещо друго. И този път излезе уникална промоция, която не можех да изпусна. Преди една седмица горе долу видях промоцията в един от местните сайтове и реших, че трябва да го взема, но понеже беше през нощта го оставих за сутринта. Същата вечер се въртях, като луда и по едно време ми писна да го правя и реших да стана, натиснах копчето на лаптома ми, но той не тръгна, извадих му батерията и пак я сложих и пак тръгна, след като се включи нямах интернет, рестартирах го, но пак нямах интернет. Бяха няколко знака от съдбата, че не е писано. На следващия ден, след като предишната нощ не бях спяла отново реших, че трябва да го поръчам, около 10 пъти тъкмо стигах до бутона за плащането и се отказвах. Деня след това пак бях пред дилема и се човърках мъчително, облякох се и отидох до магазина, след като стигнах там, разбрах, че го имат само в интернет магазина, но хванах подобен модел, и изобщо не ми беше радостно да снимам с него. Изнервих се на себе си и излязох, нямам спомен как съм се прибрала, освен че по пътя минах да си взема кутия сладолед. Също така по някое време между магазина и дома ми си казах "майната му на всичко" и леко ми мина. Но вечерта отново ме хванаха лудите. На следващия ден вече решително натиснах бутона за плащане, но понеже в сметката имах с 3 цента по - малко от колкото беше сумата за апарата не ми разреши плащането. Вдигнах се и отидох до банката да вкарам пари, но там машината, в която се вкарват не работеше. Поредния знак от съдбата, че просто не е редно. След това си тръгнах и по едно време се спрях на един ъгъл. Какво исках? Защо се вманиачих толкова в нещо, което нито една част от мен не иска? Седях на този ъгъл, докато не спрях да мисля. Просто се изключих.
После отидох да пия кафе и ми мина съвсем. От тогава не съм говорила за фотоапарата, нито смятам скоро да говоря за него.
Най - сранното беше, че не се бях губила от доста време, но този път успях. Вманиачих се в един фотоапарат, за да забравя друго нещо, което е човъркаше отвътре и лека по лека ме разяждаше. Надух главата на двама - трима мой познати, заради фотоапарата. Страст ми е да снимам, хоби ми е, и отдавна си мечтая да сменя полу-професионалния с професионален, но все изкачаше нещо друго. И този път излезе уникална промоция, която не можех да изпусна. Преди една седмица горе долу видях промоцията в един от местните сайтове и реших, че трябва да го взема, но понеже беше през нощта го оставих за сутринта. Същата вечер се въртях, като луда и по едно време ми писна да го правя и реших да стана, натиснах копчето на лаптома ми, но той не тръгна, извадих му батерията и пак я сложих и пак тръгна, след като се включи нямах интернет, рестартирах го, но пак нямах интернет. Бяха няколко знака от съдбата, че не е писано. На следващия ден, след като предишната нощ не бях спяла отново реших, че трябва да го поръчам, около 10 пъти тъкмо стигах до бутона за плащането и се отказвах. Деня след това пак бях пред дилема и се човърках мъчително, облякох се и отидох до магазина, след като стигнах там, разбрах, че го имат само в интернет магазина, но хванах подобен модел, и изобщо не ми беше радостно да снимам с него. Изнервих се на себе си и излязох, нямам спомен как съм се прибрала, освен че по пътя минах да си взема кутия сладолед. Също така по някое време между магазина и дома ми си казах "майната му на всичко" и леко ми мина. Но вечерта отново ме хванаха лудите. На следващия ден вече решително натиснах бутона за плащане, но понеже в сметката имах с 3 цента по - малко от колкото беше сумата за апарата не ми разреши плащането. Вдигнах се и отидох до банката да вкарам пари, но там машината, в която се вкарват не работеше. Поредния знак от съдбата, че просто не е редно. След това си тръгнах и по едно време се спрях на един ъгъл. Какво исках? Защо се вманиачих толкова в нещо, което нито една част от мен не иска? Седях на този ъгъл, докато не спрях да мисля. Просто се изключих.
После отидох да пия кафе и ми мина съвсем. От тогава не съм говорила за фотоапарата, нито смятам скоро да говоря за него.
Buongiorno
Hello, or I should say good evening?
It was a weird week, or maybe a weird month? I can't really say. I started this month so many things, but I have to learn how to finish them. Actually I have first to learn how to finish things. This is one of the hardest parts in my life, because I don't know how to do this.
I have some ideas, also I have finished couple of things, but in general I have only finished around 20 % fro my work.
However, is one of these complicated topics about me, myself and I, that doesn't have end.
Also, I found some really good pictures that totally describe my condition:
Понякога ми се иска да го бях направила....
А друг път просто искам да живея някъде където никой няма да ме вижда...
... Но тогава идва писането и светът ми изглежда малко по - добре...
... защото използвам въображението си, докато влагам всичко, което чувствам, надявайки се да се получи нещо...
Ала въпреки това там някъде все още има хора, заради които ти идва да пиеш...
Мисля си, че полудявам, но аз по природа съм чалната...
И точно за това, когато срещнах човек, който ме познава по - добре от колкото аз се познавам, предпочетох да отрека тази теория, някак невъзможно ми се виждаше...
Но казват, че новите места предоставят нови възможности и нови хора, това място вече не ми е ново...
Разбрах пълния смисъл на думите "несъвършенство", "лудост" и "нелепост". Та аз съм цялата една луда несъвършена нелепица.
И като такава няма да е зле поне една нощ да се наспя, като хората, вместо да мисля някакви неща, които реално не знам за какво ги мисля...
И в това се убедих, не ги срещаме случайно. Нито пък те си тръгват случайно. Идват заради нещо, и си тръгват по същата причина. Понякога пак се връщат, понякога не се..
Мъчно, не мъчно. Така е писано, така е трябвало да се случи, има си причина, която някога може да разберем, може и да не разберем. За прекалено кратко време сме на този свят за да мислим за всичко, понякоа просто трябва да изживяваме момента.
It was a weird week, or maybe a weird month? I can't really say. I started this month so many things, but I have to learn how to finish them. Actually I have first to learn how to finish things. This is one of the hardest parts in my life, because I don't know how to do this.
I have some ideas, also I have finished couple of things, but in general I have only finished around 20 % fro my work.
However, is one of these complicated topics about me, myself and I, that doesn't have end.
Мъчно, не мъчно. Така е писано, така е трябвало да се случи, има си причина, която някога може да разберем, може и да не разберем. За прекалено кратко време сме на този свят за да мислим за всичко, понякоа просто трябва да изживяваме момента.
сряда, 5 юни 2013 г.
Never be a right time
И като се замисля с колко съм се съобразявала и съм пренебрегвала собствените си желания заради други. Ако тръгна да слушам всички, то правилното време никога няма да настъпи за да постигна това, което искам. А аз определено съм човек, който постига нещата, които иска. И сега на останалия свят ще му извикам едно голямо МИ НЯМА ПЪК!
Ще си правя каквото искам, дори да ме обвинят, че се държа дребнаво, детински, гадно, злобно, грубо. Аз съм си в правото да искам най - доброто за себе си.
И точно това ще направя. Както винаги съм го правила, както ще продължа да го правя. Вярно, че мисля повече, но накрая винаги взимам решението, което ме направи доволна, пред това, което ще направи другите доволни. Ако смятам да живея за да угаждам на другите, то по - добре изобщо да не си правя труда да живея. Все пак, ако някой толкова държи на мен ще се задържи в живота ми, няма да си тръгне. Както сама се убедих, то накрая се показват хората, които са ти приятели. Рано или късно всичко се разбира.
Сега със здраве! И лека вечер!
Ще си правя каквото искам, дори да ме обвинят, че се държа дребнаво, детински, гадно, злобно, грубо. Аз съм си в правото да искам най - доброто за себе си.
И точно това ще направя. Както винаги съм го правила, както ще продължа да го правя. Вярно, че мисля повече, но накрая винаги взимам решението, което ме направи доволна, пред това, което ще направи другите доволни. Ако смятам да живея за да угаждам на другите, то по - добре изобщо да не си правя труда да живея. Все пак, ако някой толкова държи на мен ще се задържи в живота ми, няма да си тръгне. Както сама се убедих, то накрая се показват хората, които са ти приятели. Рано или късно всичко се разбира.
Сега със здраве! И лека вечер!
вторник, 4 юни 2013 г.
Нещо ми е празно.
Празно ми е. Много. Ако можеше да ме видиш колко съм глупава, как те търся в тълпата, като малко дете загубило кучето си. Всеки път, когато звънеца звънне очаквам да си ти. Всеки път, когато видя ново съобщение някъде се надявам да си ти. Празно ми е.
Но знам, че няма да си ти. Напълно наясно съм с това.
Празно ми е. Липсваш ми.
И дори да знам, че не си ти... Пак седя и чакам, може би има някакъв шанс да си ти. Дори минимален.
Търся те с един наивен по детски поглед, който не бях показвала от много време. Припознавам се в някакви хора, виждам теб, после виждам, че не си ти. Блуждая, не спя, не мисля, побърквам се, знам че те няма, но ми се иска да си тук... Само за малко. Просто да си тук.
Всичко е различно, когато си тук. Аз съм различна. По - добра съм.
Като загубена съм. Тръгвам на някъде, присъствам на някакви събития, но сякаш ме няма. Само тялом съм там. Нося се, като призрак. Разсеяна съм. Нищо не правя. Липсваш ми.
Имам чувството, че си губя разсъдъка.
И не мога да направя нищо по въпроса.
Сякаш не ми е по силите.
Но знам, че няма да си ти. Напълно наясно съм с това.
Празно ми е. Липсваш ми.
И дори да знам, че не си ти... Пак седя и чакам, може би има някакъв шанс да си ти. Дори минимален.
Търся те с един наивен по детски поглед, който не бях показвала от много време. Припознавам се в някакви хора, виждам теб, после виждам, че не си ти. Блуждая, не спя, не мисля, побърквам се, знам че те няма, но ми се иска да си тук... Само за малко. Просто да си тук.
Всичко е различно, когато си тук. Аз съм различна. По - добра съм.
Като загубена съм. Тръгвам на някъде, присъствам на някакви събития, но сякаш ме няма. Само тялом съм там. Нося се, като призрак. Разсеяна съм. Нищо не правя. Липсваш ми.
Имам чувството, че си губя разсъдъка.
И не мога да направя нищо по въпроса.
Сякаш не ми е по силите.
понеделник, 3 юни 2013 г.
Поредното "защо"?
Не искам да съм нищо друго освен себе си... Но тогава защо ми е толкова трудно да живея със себе си? ЗАЩО ПИТАМ СЕ АЗ... Защо си усложнявам живота с безсмислени мисловни процеси. Ако можех просто да се изключа щеше да бъде толкова лесно. Но не.. Не става така, трябва да ми идва да си разбия главата някъде за да почна да функционирам, като хората, но първо ще се вбеся на себе си нереално много, и чак след това ще започна да правя нещо по - въпроса.
Чудя се, ако бях тъпа нямаше ли да ми е по - лесно? Гледам толкова тъпи хора има около мен, а толкова добре си живеят със себе си. Изобщо не си тормозят сивото вещество и изобщо нищо не ги касае. Понякога им завиждам.
Чудя се, ако бях тъпа нямаше ли да ми е по - лесно? Гледам толкова тъпи хора има около мен, а толкова добре си живеят със себе си. Изобщо не си тормозят сивото вещество и изобщо нищо не ги касае. Понякога им завиждам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)