Ъпдейт за последните дни

Ето ме и мен отново с няколко дни закъснение може би, наскоро се завърнах у дома за празниците, случват се толкова много неща напоследък, че нямам време дори да седна да ги обмисля.
Днес ми остана някакво време, в което трябваше да приключвам с един репорт, но за сметка на това реших да не правя нищо, че скоро не ми се е отдавало да го правя.
Седя си у дома пред камината и си чета книжка, преди това беше най - прекрасното нещо, което можех да правя, сега няколко години по - късно, не се чувствам на мястото си.
Определено гледам как цялото живеене в чужбина ме е променило коренно, изменило ми е принципите, нещата, в които съм вярвала, и се замислям колко се отдалечавам от хората, които са останали на това място. Да, и те са се променили, но със сигурност не са толкова променени, колкото съм аз. Напоследък се замислям как някои неща повече не мога да ги понасям и да ги търпя, а дори не се опитвам и да ги разбирам, да не говоря че отказвам да ги приема.
Да свикнала съм на друг стандарт на живот, на друг начин, но определено нямам против да приемам хората, които не живеят така както аз живея, но явно на хората им е малко трудно да приемат моите виждания. Може би защото виждам и двата свята имам доста реална представа за нещата, а кой ли не знае, че умирам винаги да съм права, но както и да е. Трудно е да общуваш с хора, които или се вдетиняват, или изпростяват, да не говоря за тези, които правят някакви малоумщини. Понякога самия мироглед който съм получила и опита си казват тежката дума, сякаш наистина живея на друга планета, ако сравня моя живот.
Получавам някакви прозрения, най - близките ми приятели се оказват хора, които не съм очаквала да бъдат, а хора, с които не съм предполагала че ще разговарям, в момента си общувам.
Не исках много. Само една хубава Коледа, но още с кацането поредното разочарование ме удари през краката. Ама и аз колко съм наивна и какво очаквам? Доста глупаво момиче съм, щом все още вярвам, че ще получа подобно отношение на това, което аз давам на приятелите си. Явно проблема идва от там, че аз вече не съм предишния човек, нито пък те. И макар да съм на мнение, че приятелства от разстояние съществуват, някак съм склонна да прекъсна някои от тях за не определен период от време. Да си почина малко.
Но въпреки всичко няма да отменям Коледа, все още имам куп роднини, които трябва да посетя и куп неща, които трябва да направя, като същевременно тайничко се надявам да съм другаде. Малко ми писна от хора, които ме питат къде ми е по - добре, и след като отговоря, че там ми е по - добре да ми заключват с "Явно вече мразиш България." (защото обичам да съм честна)
Не мразя нищо, но не поемам отговорност за това, което ще направя след няколко дни - ще избягам от вас и няма да ви търся доста дълго време.
Истината е там, че сърцето ми не е тук, не е и там, напоследък и аз не знам къде е, само разсъждавам, и стигам до заключения, които повечето няма да харесат. По целенасочена съм от всякога, никога през живота ми не съм била по - устата да защитавам себе си, нито съм била по - заядлива стане ли въпрос за хора, които се опитват да ме нападнат.
Чувствам се така сякаш трябва да се защитя на всяка цена, и може би всичко това се поражда от факта, че няма кой да го направи и се налага да го направя за себе си. Но да ви кажа се чувствам добре, чувството да станеш и да тропнеш по масата, да защитиш себе си е неописуемо. Да защитиш вярванията си, това че си прав и поставяш хората на мястото им е просто страхотно. Чудя се защо не съм го правила по - често.
Самия факт, че може би за пръв път в живота ми съм намерила мястото си, че съм си създала от хаоса някаква хармония, дневната ми рутина, новите промени в живота ми (които между другото никой не приема!), ме карат да се чувствам по - добър човек.
Най - накрая намерих нещо, което ме кара да се чувствам щастлива и нещо, за което се боря. Намерих някакъв смисъл в цялото ми съществуване и намерих този хъс за живот, който отдавна не се беше появявал. Намерих си причина да живея. Намерих мотивация да се боря за това, което вярвам. Намерих сили да защитавам себе си и да не мълча на никого. Намерих в себе си нещо, което бях загубила отдавна, и не чрез просташко държание. Мога да кажа, че определено вече не гоня само цели, вече гоня кариера, живот и бъдеще.
И макар почти никой да не разбира целия ми непукизъм за околния свят, цялото ми мислене и всичко останало, което не разбират, АЗ разбирам. И това ме прави щастлива, дори да седя срещ всички.
Аз съм друга. По - добра съм. И няма нещо, което може да ме спре!
Напред и нагоре!

Весели Празници! :*
П.П.: Благодаря, че четете излиянията ми! За мен значи много, че има къде да си излея всичко насъбрано, място на което не ме е страх да бъда себе си. Място на което има някакъв шанс хората да ме разбират.
Благодаря ВИ, че ви има! 

Защо нямам намерение да се върна в България

    Да ви кажа откровено се начетох на статии за България, за нещата които липсват на хората, неща от сорта на "милата ми родина", "децата на 90-те в България", "как чужденците не ни разбират"... Начетох се на статии потопени в миналото, нашето славно минало, какво било, но реалността е доста далеч. Какво е било няма никакво значение, може би за мен и какво ще бъде няма също. 
   Знаете ли, за тези 2 години, в които живея в чужбина, срещнах повече истински българи, колкото не съм срещнала за 20 години в България. Едни от най - близките ми приятели са хора, които или живеят в чужбина, или съм срещнала в държавата, в която в момента живея. Убедих се в едно, има свестни българи, доста малко са, и явно си търсят късмета по чужбината. 
   Не отричам, че тук няма образи на Бай Ганьо, който в сравнение с образите, които виждам тук може да бъде сравнен с Мечо Пух. Но съм меко казано отвратена от голяма част от сегашното българско поколение. От хората, които пристигат от България в моя университет, едни необразовани, набити батковци, които са готови да бият всеки, единственото което им минава през главите са чалга песни, лигави кифли, и сякаш всичко, което ние свестните българи градим изведнъж рухва, защото идват хора, които не могат да обелят и две думи на английски, и единственото което повтарят е Thank you и Okay... 
И точно тези хора се бият в гърдите за славното ни минало, да ви кажа честно радвам се, че ме бъркат за полячка, и дори не продполагат, че съм от България.  
  Тези хора ме карат да се срамувам от къде идвам и какви са ми корените! Всеки се бори за бъдеще, но докато има подобни животни, те дори и хора не са, никога няма да смятат, че ние българите сме нещо повече от тях.  
 Заради подобни хора отнасям дискриминация, бивам третирана като боклук, подиграват се с нас, защото ни смятат за идиоти, защото това показват, и за да се издигнеш на някого в очите, за да покажеш, че не си като останалите си сънародници, трябва да направиш толкова много за да успееш. 
За да се докажеш, че не заслужаваш да бъдеш дискриминиран, за да докажеш, че си човек, за да не ти затварят вратата всеки път щом чуят, че си от България. И не ме е срам за това, което пиша, хората които излагат цялата ни нация би трябвало да се засрамят! Защо чалгата се е превърнала в нещо равно на религия, и защо новото поколение гледа хората, които не слушат чалга, като полезни изкопаеми, ами защото сме го позволили.
А защо няма да се върна в България? Защото макар тук да бъда дискриминирана от време на време, да слушам някакви ужасни неща за България, да търпя унижението от това да гледам сънародници да викат на БЪЛГАРСКИ по други чужденци някакви просташки неща, аз съм третирана, като човек! И дори да се НАЛАГА да се доказвам, да доказвам какво мога и какво зная, след като им покажа че го мога, хората спират да гледат на мен, като на поредния боклук от България, започват да ме приемат, като една от тях.
Самия факт, че когато се прибирам в България в мига, в който слизам на летището аз вече съжалявам, че съм го направила, че човека зад гишето ми мята личната карта сякаш е парцал, че таксиджиите се бутат кой да вземе следващия турист и си крещят реплики от сорта на "Ей са ща намажа", ме карат да не искам повече никога да се завърна.
Мисля си, че ще ходя все по - далеч и по - далеч, но очевАдно нерезите и простаците са открили пътя към чужбина, излагайки всеки свой сънародник, който иска да е нещо повече от "боклука на Европа", отново да бъде върнат на точка А. 
На въпроса защо не общувам с българите, които са в моя университет ще отговоря по следния начин - чувствам се засрамена, карат ме да се отричам от това, че съм от България всеки път щом ги чуя някъде да говорят на английски език, цялата необразованост, простащина и обогатените думи на български език, които биват подвиквани след чужденци, цялото мрънкане как тук няма еди - какво - си, тук няма чалга, как може тук да няма сладкарници, цялото позиране във фейсбук, че са отишли по чужбината (изписали с правописна грешка държавата, в която са!!!), ме кара да се срамувам!
Да се чувствам хем огорчена, хем засрамена,  а съм огорчена заради това, че там някъде в проклетата ни държава има хора, които си заслужават!! Хора, които ЗАСЛУЖАВАТ да получат добро бъдеще и образование, хората които си скъсват задниците за да научат език, да си тръгнат от милата ни родина, и за какво? За да бъдат посрещани от хора, които вече са се сблъскали с модерната версия на българина - набити батки, чалга, просташко поведение, кифли без мозък, и не можещи да свържат две думи на друг език.
Ако семейството ми не беше в България повече вероятно нямаше да се върна, но семейството ми е в България, и те търпят, ама на тях им се налага други неща да търпят, отново хора, които се оплакват от нещо, отново хора, които са недоволни. Аз поне имам възможността да не говоря с подобни хора, а те я нямат, защото навсякъде има българи. 
И самата мисъл, че ще се прибера за празниците и факта, че ще ми се наложи да изляза и да се сблъскам с българската действителност от съвсем близо ме кара да не искам да се прибирам. Когато засека някъде стари познати да ми почват с репликата "И ти к'во вече не живееш тук, а?", "Ти си предателка, вместо да останеш да се бориш.." или пък да ми реагират с неща от сорта на "Леле ама то много скъпо там където ти живееш!" без дори да знаят аз за какви пари се издържам, просто заключение, ограничено заключение, че навън е скъпо. Е, нека ви кажа нещо мили българи, там където аз живея не е по - скъпо, дори е по - евтино! И за какво да се боря? За да може Азис отново да си закачи задните части на главна софийска улица? Или за да умре още един човек на улицата без да се появи линейка? За какво? За какво питам аз? Или за да ми реагирате по всеки възможен ограничен и абсурден начин, или за да слушам други сънародници, които заминали прости и неуки в същата държава, в която съм аз, да се хвалят как живяли "по - чужбината" и какво направили на чужденците... Не съм вдигнала ръце от България, аз просто подадох молба за развод и се изнесох, защото това не е живот. Твърде много се нагледах. Сякаш достигнах пределната граница на слушане и гледане, твърде много ми дойдоха българите, в повече ми дойдоха оплакванията от хора, които нищо не правят, наслушах се, нагледах се, и отказвам да възприемам повече инфромация. Просто не мога. И това е!

At the Beginning ...

We were strangers, starting out on a journey

Never dreaming, what we'd have to go through

Now here we are, I'm suddenly standing

At the beginning with you

No one told me I was going to find you

Unexpected, what you did to my heart

When I lost hope, you were there to remind me

This is the start

And life is a road that I wanna keep going

Love is a river, I wanna keep flowing

Life is a road, now and forever, wonderful journey

I'll be there when the world stops turning

I'll be there when the storm is through

In the end I wanna be standing

At the beginning with you...

Само една песен е, но никой няма ни най - малка идея какво значи тази песен за мен.

Само една песен, а сякаш описва целия ми живот...

Ех...

The V Mélange TAG

Първо видях поста в блога на Преси, а после забелязах, че съм тагната в блога на V Melange, която е и създателка на този ТАГ, за което й благодаря!

(Моите) Десет неща, които искам да кажа на десет човека точно сега (без да споменавам имена)

1. Може би е време да пораснеш и да разбереш, че тя не те обича, ако те обичаше нямаше да те изостави, и може би трябва да се стегнеш и да видиш кой е до теб, в този така тежък момент. Света не свършва! Стегни се!

2. Ако спреш да говориш против мен ще се почувствам много добре, а ако изчезнеш от живота ми напълно ще се почуствам най - най - добре. Само мога да ти кажа - може би дядо Коледа трябва да ти донесе собствена самоличност тази година, за да спреш да крадеш моята!

3. И да ти кажа ти е малко че те подминавам по улиците!!! Малко ти е, нагло безочливо чудовище!

 4. Съжалявам, че понякога съм гадна и не ви оценявам достатъчно, все пак ако не сте били вие, и въпреки това, което сте били аз съм станала един нормален човек, за което съм ви благодарна!

5. Имам тежък харектер, ако не си го разбрал до сега, може би е време да си вървиш.

6. Не, няма да позволя да ми се качвате на главата само защото сте с няколко години по - възрастни от мен, и си мислите, че света ви е ясен! Е, нека ти разасня нещо госпожичке, нищо не ти е ясно, моето мнение за света и твоето са коренно различни, но разликата е там, че на мен не ми пука и дори не обръщам внимание на мнението ти, докато ти се опитваш от всякъде да ми се качиш на главата, за да правя това което ти искаш. Няма как да стане!

7. На всеки му е трудно, не ти е трудно само на теб, но мен няма да ме чуеш да се оплаквам на глас, можеш да го прочетеш, но няма да го чуеш да го изричам!

8. Съжалявам, но понякога не те разбирам, просто те приемам, и си затварям очите, защото не искам нескопосаното ми мнение за начина, по който си живееш живота да развали приятелството ни.

9. Вземи порасни, не може да се реве за всяко второ нещо, което се случва!

10. Не, няма да си държа езика зад зъбите, имам право на свобода на словото.

Девет неща за мен:

- малко тъпо - инато - упорита съм

- най - добре се чувствам, когато съм срещу всички

- в мен се крие скандалджийка

- обичам да се крия в себе си

- липсва ми момичето, което бях

- обичам да снимам, но вече 145 година събирам за професионален апарат, на 3 пъти събирах парите, но нещо изникваше... май не ни е писано!

- ако си тръгна веднъж и не кажа нищо, не очаквай да се върна, ако си тръгна със скандал, то със сигурност обаче ще се върна.

- не съм се влюбвала от много време...

 (Моите) Осем начина (или пък съвета), с които да спечелят сърцето ми:

- Не бъди прост! Ако си грамотен и умен, и четеш книги - добре дошъл!

- Не яж солети от пода... нищо не яж от пода!

- Не си слагай прекалено много гел в косата.

- Не ме поправяй, ако не си сигурен в това, което казваш.

- Ще се държа с теб, както ти се държиш с мен, така че замисли се.

- Мотивирай ме, не се опитвай да ме смажеш психически.

- Бъди кавалера, който е изчезнал от упътването за живота ми.

- Умей да спориш, без да приемаш нещата навътре!

Седем неща (а защо не и мисли), които кръстосват много ума ми:

- Коледа.

- Прибирането ми в родния град.

- Местенето ми в новото ми вкъщи.

- Кризата, в която изпадам преди рождения ми ден.

- Любов, и дали това съществува за мен?

- Как да угодя на всички.

- Как да спестя пари.

Шест неща, които ми се иска никога да не бях правила:

- Да не бях нагрубявала толкова хора през живота ми.

- Да не бях отделяла толкова време за един малоумник, а да се бях съсредоточила върху ученето.

- Да бях научила испански, вместо да си губя времето с идиоти.

- Да не се бях отдръпвала толкова много от семейството ми.

- Да не се бях напивала преди няколко години, и да не бях правила онова обаждане.

- Да не си бях тръгнала от онова събиране толкова рано.

 Пет неща, които значат много за мен:

- Семейството ми.

- Приятелите ми.

- Писането.

- Личното ми пространство.

- Уединението, от което имам нужда.

 Четири неща, които ме отблъскват:

- Хора, които се опитват да ме командват и да ми нареждат какво да правя. (разглезени момиченца, които въпреки възрастта си не са мръднали грам от тийн годините им)

- Хора, които се държат прекалено приятелски с мен.

- Мъже, които ме прегръщат, реват ми, и ме смятат за техния психолог. (не ме питайте, твърде много станаха)

- Мъже, които въпреки приятелките си не им пречи да ме свалят.

 И три неща, които ме привличат:
- Високи, интелигентни мъже с палта :D

- Дълги и задушевни разговори за вселената, живота и защо сме такива.

- Хора, които са моята зодия. Странно звучи, но винаги когато някой мъж ми хване окото се оказва моята зодия :D

Ето и една коледна картинка + филм, който ще гледам ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, когато се прибера у дома. :)

Christmas list (^.^)

Christmas list

Christmas isn't a season. It's a feeling.

- Edna Ferber

Christmas, children, is not a date. It is a state of mind.

Mary Ellen Chase

- Сняг
- Да съм щастлива за един цял ден (без да мисля, като децата - чисто щастие)
- Кънки на лед
- Горещ шоколад
- Прегръдки!
- Да съм обичана :)
- Да правя сладки, сладкиши и прочие.
- Дни прекарани с приятели!
- Скайп разговори по Коледа 
- Нова, ама наистина НОВА година 
- Нови мечти, да си попълня колекцията
- Да пускам китайски фенери 

30 факта за мен

Реших да споделя 30-се random факта за мен...

1. Когато бях на 18-се сбъднах най - голямата ми мечта в живота ми - да живея извън България.

2. Повечето ми приятели никога не са ме виждали да проявявам нежност/любвеобилност към животни, та дори към хора, просто съм прекалено сериозна и изпитвам дискомфорт от това да показвам чувствата си (за това, като ме видят да се радвам на някое животно, ме гледат много странно).

3. Обичам да планирам всичко.

4. Ако някой иска някаква информация идва при мен, защото не знам как, но винаги знам всичко за всички останали, а с някои хора дори не съм говорила. Обеснявам си го с факта, че хората обичат да говорят много на хора, които не им обръщат внимание.

5. Интересувам се от психология и езика на тялото, дори смятам след някоя друга година да се запиша на нещо за да науча още повече по въпроса.

6. Винаги съм била прекалено горделива и самостоятелна, което ме превърна в черната овца на семейството.

7. Някога бях импулсивна и не планирах нищо (когато бях на 15 се изнесох от нас за известен период от време), може да се каже, че тогава живеех, сега ако не съм планирала или преценила нещата не се тръгва(е, вече живея сама :D ).

8. Не знам дали сама се превърнах в това, което съм, или живота ме превърна, но никога не съм си и представяла, че ще стана това, което съм.

9. Въпреки ужасния ми характер и емоционалната ми осакатеност, изненадващо имам доста хора до себе си, които не са ме напускали и ме ценят каквато съм.

10. Обожавам да си правя различни прически (плитки, кокове, къдрици и прочие), и не само на мен, но и на всички, които имат коса :D Също така от няколко години се постригвам сама, и ми се получава, дори съм получавала комплименти за косата ми :) Смятам в близкото бъдеще да изкарам един фризьорски курс.

11. Имам дарба да рисувам, когато бях малка прекарвах повечето си време да рисувам и моливите ми бяха най - скъпоценното нещо, което притежавам, не давах да ги пипнат. Последните години рисувам от дъжд на вятър, но за сметка на това почнах да се гримирам, и доста добре боравя със сенките и четките :D

12. Слушам предимно балади, някой би казал, че са депресарски песни, но обичам бавни песни, в които намирам някакъв смисъл. Последното ми откритие, въртя я втори ден...

13. Последните години съм голяма привърженичка на здравословния начин на живот, всичко което звучи достатъчно изчанчено и здравословно си струва опитването.

14. От няколко месеца съм веган, и никога не съм се чувствала по - добре през живота ми. 

15. Обичам да рисувам различни модели дрехи, и после сама да си ги шия.

16. Притежавам много обеци.. И съм склонна да купувам още и още. (не харесвам думата обЕци, когато в ежедневието ми винаги употребявам обИци)

17. Аз съм почти интроверт, правих си тест преди няколко месеца и резултатите бяха на лице:

Introvert(44%)  iNtuitive(50%)  Thinking(50%)  Judging(11%)

You have moderate preference of Introversion over Extraversion (44%)

You have moderate preference of Intuition over Sensing (50%)

You have moderate preference of Thinking over Feeling (50%)

You have slight preference of Judging over Perceiving (11%)

18. Не обичам хора, които са прекалено friendly с мен, самата близост, която проявяват ме кара да се дръпвам със скоростта на светлината. Ако искам да съм близка с някого сама ще се приближа към тях, когато смятам, че заслужават.

19. Предпочитам да си седя вкъщи да гледам любим сериал с пуканки, от колкото да ходя на клубове.

20. Познавам два типа хора - едните смятат, че съм срамежлива, а другите че съм гадна, нито едно от двете не съм - просто не ми пука какво смятат другите за мен. И когато знам какво те мислят за мен, или когато съм наясно с това, което ги дразни в мен го правя нарочно, изпитвам удоволствие да живея на пук на другите.

21. Режа хората много бързо, смятам че е загуба на време и енергия да си общувам с хора, които не харесвам, още по - малко намирам за допустимо да замотавам хора, които са ми безлични.

22. Казват ми, че съм добър човек, но аз съм израснала с нагласата, че не съм и че все нещо не ми е наред, и бъдещия ми психоаналитик определено ще има много работа с мен.

23. По - зряла съм от родителите ми. Не знам дали аз остарявам много бързо или те се вдетиняват.

24. Казвали са ми, че не умея да се забавлявам, но истината е, че просто имам друг начин на забавление. За мен да се забавлявам означава да прочета хубава книга, или да гледам за пореден път някой любим мой филм, където мога да се смея от сърце, да посетя нов град или да си направя дълга и разтоварваща разходка.

25. Винаги съм на време, точна съм, като швейцарси часовник.

26. Помня всички важни дати случили се в живота ми, дори мога да назова кой ден от седмицата са били, облеклото на хората, какво са казали - цитирам разговори :D Като попивателна гъба съм.

27. И въпреки прекрасната ми памет имам някакви седмици, които се губят от живота ми и нямам идея какво съм правила, но смятам че това се дължи на факта, че съм си падала на главата доста здраво и то не само един път.. хаха

28. Срещнах сродната си душа, за нула време преобърна целия ми живот и си тръгна, от тогава съм друг човек, или поне аз се чувствам различна. Промени вижданията ми за много неща и ми показа правилния път в живота, ако изобщо има правилен път. Взех много решения след това, които смятам че се дължат на това, че се появи в живота ми и преобърна всичко с краката на горе. Понякога имаме нужда от хора, които въпреки всичките ни прегради успяват да влязат и да ни покажат къде грешим. :)  

29. Все още вярвам в любовта, дори да не вярвам в хората чак толкова много.

30. Обичам да пека сладкиши - дори често дори да не ги опитвам.

Hello, December! Hello, Winter!

Реших сама да се ТАГ-на и да отговоря на 15 въпроса, за добро посрещане на Декември. Плюс искам да се похваля, че след месец и нещо ще се изнеса да живея в апартамент, вярно пак е под наем и пак сметки ще плащам, но ще е първото ми сериозно само мое жилище, няма да е само стая в къща или само стая в общежитие, ще е първото жилище, в което мога декорирам сама, да правя някакви промени. Не мога да опиша колко се радвам. Ух, ставам голяма :D 

1. Любимо нещо, което свързваш със зимата.
Мандарини!!! Обожавам мандарини, и обожавам ръцете ми да миришат на мандарини през зимата :D Мога да изям много мандарини за един ден, рекорда ми за сега е 5 кг :D

2. Имаш ли определени зимни традиции, които спазваш през сезона? 
Ям мандарини, винаги купувам подаръци и картички и ги опаковам ръчно - обожавам да опаковам подаръци (вчера прекарах 2 часа да ги опаковам )

3. Любима зимна напитка?
Чай и ошав ^^

4. А зимно хапване?
Мандарини ииии баклава (в моето семейство я правят само по Коледа)

5. Любимите ти аксесоари за студеното време?
Ами понеже не обичам шапки (наелектризират ми косата) ще кажа шалове, макар че и те правят същото та ги избягвам. :D

6. С какъв аромат свързваш Коледа?
Мандарини и канела!! 

7. Кога украсяваш елхата/стаите/всичко?
Ами да си кажа нямам идея, когато живеех в България май беше в началото на Декември, но не съм си украсявала моментното жилище за Коледа :)

8. Без кой козметичен продукт не можеш през студеното време?
Крем за ръце, задължително!

9. Любима дреха за тази зима?
Една страхотна червена блуза, много ми е коледна ^^

10. Любима коледна песен?
Ето тази:

11. А филм?
Home Alone, и може би Holiday with handcuffs :)

12. Какво предпочиташ - да подаряваш или да ти подаряват?
Обичам да подарявам, да правя малки символични подаръци, или в различните случай с някакъв ориентир кой какво е искал, плюс домашно направени Коледни сладки или кексчета ^^
13. Имаш ли планове за празниците и зимния сезон?
Ами ще се прибера в България, за Коледа със семейството, през деня с приятелите, а за нова година още не съм го измислила.

14. Какво НЕ харесваш в зимата?
Не ми харесва кишата, която се образува, когато снега почне да се топи. 

15. Пусни любима коледна снимка/картина/илюстрация.

Ако някой харесва зимата да се чувства тагнат :)

The things we say

The things we say or the things we DON'T say.

Напоследък се чудя какво не казвам, но при мен въпроса по скоро е какво казвам. Не казвам какво чувствам, не казвам напълно какво мисля, а най - вече не казвам какво мечтая, за какво копнея. Трудно ми е да го изрека, и макар понякога напук на всички да съм в опозиция, аз имам чувства. Трудно ги изразявам, и често думите ми се вадят с ченгел, но определено имам. Напоследък ги контролирам, намирам баланса и се упражнявам с това да съм любезна с хора, които не харесвам, и се получава. Да не повярва човек, не съм толкова гадна.

Понякога крия чувствата си дори от самата мен, не знам дали някой друг го прави, но по този начин се предполага че се предпазвам по някакъв начин, да не се привържа прекалено много за не ми е тежко след това. Не че съм от хората, които се привързват лесно, по скоро съм от тези, които като го направят не искат да пуснат, дори да нямам проблем с това да си тръгна, имам проблем с това да го пусна.  Получавам някакви просветления от дъжд на вятър, и след дъжд качулка, но ги получавам... 

От някакво време вечер слушам тъжни романтични песни и съм изпаднала в онова състояние, в което принципно изпадам след като скъсам с някого, или някой ми разбие сърцето, но наскоро нищо подобно не се е случвало. А възможно ли е да се е случило и да не съм разбрала? Страшното е, че каквото и да говоря, каквото и всички останали да говорят, все повече се убеждавам, че първата любов не се забравя, може да не сещаш често, или много рядко, но никога не я забравяш.   

Просто седя, слушам ги, не знам къде се намирам, размишлявам, или се потапям в онзи свят който си създадох, когато за пръв път разбиха сърцето ми, би трябвало този свят отдавна да е изчезнал, но аз упорито продължавам наполовина да съществувам там. 

И да се опитвам да съществувам на още едно място, освен в измисления ми свят прави живота ми реален.

А да е реален понякога, пффф какво понякога, повечето пъти не ме устройва. Не че аз живея и в настоящето, аз живея в бъдещето, живея за някакви събития, за някакви постижения, за някакви хора, просто така, но не живея сега, в този момент, просто си слушам поредната тъжна, замисляща ме песен. Докато планирам (отново) как ще прекарам следващите 2 седмици и какво трябва да направя, за да мога да изкарам най - доброто от това. Искам да взема малко от това, което ще направи душата ми щастлива, но явно все още не съм открила какво е това нещо. Определено не е шоколад! Много добре знам, че това което правя е просто капка в окена, но ако тази капка не беше там, предполагам на океана щеше да му липсва нещо. И предполагам ми писна да си търся обяснения колко съм добре, защото не съм. Но да покажа това, което съм на другите, ми се вижда немислимо, страшно и може би ще ги отблъсна от себе си, или пък ще ги задуша. Свикнала съм да си режа емоциите, сякаш си режа пипалата.

 

Мечтана Коледа

Разглеждах блога на Beau, която бе публикувала статия за интериор в бяло, при което си помислих за Коледен интериор и каква е мечтаната къща, която бих искала да прекрам някой ден празниците там. Като чуя Коледа една от първите картини в главата ми е хижа в гората с много сняг, камина и много много уют. Ще добавя малко снимки, и се надявам някой ден да мога да си направя Мечтана Коледа, в мечтана къща (heart)

Ето моя списък какво обичам на зимата:

- Коледа
- Сняг
- Топли напитки
- Коледни филми
- Да се излежавам на топличко (heart)
- Зимни дрехи (ПАЛТАААААА)
- Прегръдки, усмивки и щасливи хора ^^
- Подаръци, и съответно да правя такива
- Да си седя вкъщи, да ми е уютно и да пия топъл шоколад
- Кънки на лед
- Коледно настроение за пазаруване
- И мили картички с хубави пожелания




И тук ще постна някакви картинки... ахх (размечтах се)

Извънземно наблюдение!

Понякога имам чувството, че изобщо, ама никак не съм от тази планета. Или просто съм прекалено зряла за повечето ми познати, да не кажа, че понякога ми се струва, че съм презряла. Днес слушах 3 от колежките ми какво обсъждаха, едната била ходила на две срещи с едно момче, другата се натискала с някакъв в някакъв пъб, а третата искаше другите две да я уредят с някого, като между другото сърфираше в сайт за запознанства. А аз просто седях отстрани и слушах, нямах какво да добавя, пък и не смятах за нужно да добавям каквото и да било от моя личен живот.
От доста време не съм на пазара, статуса ми е "out of stoke". И не намирам за нужно цялото това емоционално обвързване, гледам нещата от една друга гледна точка. Не съм се затворила в нас, като в манастир, нито пък се срамувам по някакъв начин, просто губя интерес много бързо. Повечето ги режа само с поглед, дори не им давам шанс да се приближат към мен, ако се питате как става това не сте ми виждали погледа в клубовете. Със сигурност изразява нещо от сорта на "изобщо не си прави труда да ме заговаряш, дори не се доближавай, стой си там, настоявам!!".
Може би защото идеала ми за започване на връзка не е "забърсах го в бара, оказа се не толкова пиян и на следващия ден все още помнеше как се казвам", нито пък съм от тези, които излизат с непознати от сайтове за запознанства, нещо от рода на "рискувах и не се оказа сериен убиец/психопат" или пък "рискувах и снимката не ме излъга много"..
За мен това е глупаво, поне на този етап от живота ми, след като вече съм изпитала няколко връзки (провала) на гърба си и имам някакъв опит. А да ходиш с някого само за да не те гледат странно, както ме гледат мен, също не е оферта. Аз едно не мога да разбера, защо по - дяволите хората са толкова зависими от това да имат някого до себе си? Какво ще им стане, ако седят сами? Надали ще се споминат.
Да не говоря, че само от мисълта да се натискам с някой, в някой от миризливите им пъбове, ми се догади. Ако сте стъпвали в холандски пъб ще разберете за какво говоря, вътре мирише на урина, помещенията са тесни, задушни, хората се бутат заливат се с напитки, пода лепне от бира, и някакви неадекватни същества се бутат настоятелно в теб, да не говоря че и те миришат по - зле и от самия пъб. Това е моето лично мнение.
За мен има много по - важни неща от това да седнеш да разказваш кого и как си забърсал. Аз съм си вложила цялата енергия в това как да се справям всеки месец, как да си плащам сметките, как да си взимам изпитите и как да оцелявам, но в главата ми няма и капка място за това да мисля как да забърша някого. Може би съм прекалено вкопчена в кариерата си, или съм прекалено изморена да се занимавам с недорасли глупаци. Или просто съм прекалено повредена, че съм емоционално не способна да отделя каквото и да било внимание на някого.
Знам само, че не ми пречи да съм сама, никога не ми е пречело, просто имам различни принципи, морал и разбирания.
Та това е моето извънземно наблюдение, само където в този случай аз съм извънземното.
Е, какво да се прави, случва се.

Коледният дух отново се върна!

Две години по - късно отново ми е Коледно. 

Имам настроение да празнувам Коледните празници, имам желание да се прибера вкъщи да видя всичките си кофти роднини, и ми липсват до някаква степен, което ако някой ме познава би казал, че нещо ми е станало. :D

Коледно ми е.

Отново мечтая.

Днес ходих да пазарувам, нямам търпение да се прибера и да занеса подаръците, които съм им купила и да ми е уютно, топло.. Коледно и най - вече да ми е вкъщи. 

Какво ще си пожелая за Коледа? Какво искам тази година да ме чака под елхата? 

Ако може да се върнеш, да прекосиш всички тези 10 000 км и да се върнеш, да огрееш за още един път живота ми - няма да има по - щастлив човек от мен, но тъй като съм на поредния етап move on.. няма да си те пожелавам. (:

Искам да съм щастлива, просто така, ама много щастлива. Не искам нищо материално, искам само любов, искам да съм с приятелите ми, искам домашен уют и топлина. Искам просто да се чувствам обичана, нищо повече, нищо по - малко. 

Искам да ми е Коледно и прекрасно дори на Коледа.. Искам сняг, много сняг, искам да карам кънки на лед, искам да карам ски, искам да се лутам по топлите покрити със сняг зимни улици и да не мисля за нищо друго освен за това колко е прекрасно.

Искам малко щастие в кутийка, малко но да знам, че си е мое.

Искам Коледа. Искам дълги театрални нощи и питиета до зори.

Коледно ми е. Романтично ми е. Щастливо ми е.

Тази година осъзнавах колко важни неща има в този живот и как понякога трябва да показваме, че държим на хората, които са до нас. 

Просто така, за да знаят, че ни има.

Разни размишления

Ще споделя с вас малките ми заключения(въз основа на сбъдване на мечти, търсене на щастие, и решаване на проблеми), едно от тях е, че на този свят има три основни типа хора:

1. Такива, които са мързеливи.

2. Такива, които се борят и евентуално постигат нещата, които искат.

3. И такива, които оставят нещата за по - късно.

1. Към първия тип хора, мързеливите, спадат подкатегориите:

- "другите са ми виновни".
- тези, които само се оплакват и нищо не вършат.
- тези, които живеят на гърба на другите.
- тези, които крадат чужди идеи и си преписват заслугите (понеже ги мързи да измислят нещо ново).

2. Към втория тип хора, които често наричат кариеристи, и ги слагат в една определена група спадат:

- тези, които дори да се оплакват си вършат работата и съумяват да приключат на време.
- тези, които си скъсват задниците за да постигнат нещо в този живот.
- тези, които мислят, планират, правят стратегии и успяват в начинанията си.
- тези, които са способни да довършат нещата, които са започнали.
- тези, които са наясно с нещата, които им правят живота по - гаден, но са способни да ги отстранят.
- тези, които не изпускат възможностите.
- преследват мечтите си и ги сбъдват.
- не се съобразяват с хорското мнение.
- готови са да скочат в пропаст, ако това ще им донесе някакъв напредък.
- склонни са да се мотивират, и да вдъхват сила на останалите.
- носят на критика и са склонни към позитивни промени.


3. Този тип е малко смесица между първия и втория, тук спадат:

- хората, които започват нещо, но така и не го довършват.
- които знаят какво ги тормози, но не са способни/ не им стиска да отстранят проблема.
- тези, които се оплакват за нещата, които ги тормозят с месеци, но пак не предприемат нещо да решат проблема.
- тези, които оставят възможности и шансове да им се изплъзнат от ръцете, защото сляпо вярват, че ще има и други
- тези, които сами се саботират, умишлено или не го правят
- които не могат да разрешат проблемите си и ги оставят за по - късно
- които не могат да се вземат в ръце да постигнат нещо и седят в пространството чакайки нещата да се случат.
- демотивират останалите с неподготвени и необмислени изречения.
- твърдят, че не се влияят от чуждото мнение, но това е всичко, което правят.
- не носят на градивна критика.
- не приемат чуждо мнение, дори не го обмислят.

И тук не става дума за възможности, защото когато човек е целеустремен - те просто нямат значение. Става дума за това колко сме решителни всъщност, и как се борим за мечтите си. И също така не става въпрос как на някой хора не им се отдава, защото и това за мен е глупост. Не че не им се отдава, просто ги мързи да опитват толкова пъти, колкото ще им отнеме за да почне да им се отдава. И също не става въпрос за това не го мога, защото всеки може да прави всичко, дори немислимото, стига да се опита и вложи нещо от себе си.
Не се сещам за още допълнения към тези 3 типа, но това е за сега. :)

I don't...

"I don't chase after anyone anymore.

 If you wanna walk out of my life,

 I'll hold the door open for you!"

Всички сте свободни да си тръгнете. Както аз отдавна спряла съм да давам празни обещания, така не се стремя и да ви задържам в живота ми насила. Свободни сте. Избора си е изцяло ваш. Както аз мога да си тръгвам когато не ми изнася, така и вие сте напълно свободни да го направите. Както аз мога да мълча с години, така и вие можете. Вървете, улеснявате ме. Някак нямам сили, нерви и търпение да играя на "дръж приятелите си близо, а враговете по - близо". Вярно, играе ми се, но не на детски игри, нито на повърхностни лъжи. Нито ми се слушат обеснения, които отдавна загубили са смисъл. От хора, които никога не са имали смисъл. Нито ми се плаче, за тръгнали си хора. Нито и ще плача.
Вървете си, или останете - избора е ваш. Не ви обещавам място в моето сърце, нито пък ви задължавам такова да си търсите. Но ако смятате да останете само за да говорите небивалици, да се правите на дървени философи и да ми губите времето - то по - добре затворете вратата след себе си.
Не искам да сте перфектни, и аз не се стремя да съм такава, единственото, което някога съм искала е било откровеност. Тъй като не го получавам съм склонна да се затварям в себе си, да мълча и да пиша, все пак в това най - много ме бива. Не си правете труда да ми обявявате война, само ще се нараним без да победим. Вървете си, не искам нищо. Не искам признания, слава или огромни богатства, камоли нечия благодарност. Аз каквото съм направила, съм го направила, и не очаквам нищо в замяна. Ако съм била честна съм очаквала само честност, но това е мой проблем. Винаги очаквам хората да се държат така, както аз се държа с тях. Това е илюзия, един голям оазис, който няма никакъв смисъл. Вървете си с вашите болни мечти и цели, не заразявайте и моите, които сега се учат да летат.
Тръгвайте си, попътен вятър. Дано някъде там има хора, които ще ви приемат такива каквито сте. Да си призная аз се надявам на същото.

I hope, I hope, I hope, I hope....

Наявам се, надява се, надявам се...
Мечтая, мечтая, мечтая...
Но приключих с това да искам всичко, и да се оказвам с почти нищо. И все пак някъде дълбоко в мен винаги ще искам всичко.
Макар някой неща никога не се случиха, винаги някъде дълбоко в мен ще искам теб. Казват, че никога не забравяме хората, които ни променят. Е, може би не минава и седмица през която да не се сещам за теб. Да съсипеш някого е най - лесния начин да го накараш да се промени - е, мерси! Промених се, до голяма степен благодарение на теб, но няма да ти благодаря, дори няма да ти проговоря следващите век и половина, ако мислех, че ще живея и повече и още толкова нямаше да ти проговоря. Но какво да се прави, случват се такива неща. Ти си поредната страница в моята прашасала книга, а аз отдавна съм те прочела.
А колкото до сродната ми душа, и той промени много неща, но на него му говоря, разбира се, няма причина да не му говоря.
Надявам се, надявам се, надявам се...
Толкова е трудно когато искаш всичко...
Когато мечтаеш за неща, които те е страх да изречеш на глас, неща които не споделяш, защото ще те помислят за по - луда, от колкото смятат че си. Неща, които планираш и се бориш по някакъв начин за да се случат.
Луда съм, нося си всичките психични болести навсякъде с мен, за да не ги хване носталгията. И някак в свят, в който всички се правят на нормални и стабилни, моята странна личност не се вписва никъде, като ненужно парче от пъзел. А най - странното е, че дори не се опитвам да се впиша. Гоня си някакви мои цели, някакви мои неща, които малко хора биха разбрали, които дори не искам да разбират. Целя нещо, държа враговете си близо, лицемернича, когато искам да се докопая до някаква информация, вписвам се, когато искам, но през повечето време ми е трудно да го правя. Целите оправдават средствата, дано, не искам да се окажа жесток човек, макар че понякога точно това да си мисля за себе си.
Ако нещо ми пречи го премахвам от живота си един замах, на този свят почти не е имало нещо, което да ме е спирало да постигам целите си. И може би за това съм такава, целенасочена и надяваща се, искаща всичко от този проклет живот... с някакво дълбоко убеждение, че го заслужавам.
Но няма доказателство черно на бяло, че не го заслужавам.
Наскоро зададох един въпрос "Защо хората не ме харесват, какво съм им направила?", а отговора който получих беше "Не че не те харесват, те просто се страхуват от теб."
Може би веднъж в живота ми съм успяла да направя нещо, като хората. Страхът е хубаво нещо, нека ги е страх, така няма да се доближават до мен.
А аз тихо и мирно ще си кроя планове, ще се надявам, ще мечтая, и до някаква степен ще съм в онзи свят, за който мечтая. С единия крак вече съм там.

Седмица мълчание

Обявявам седмица мълчание. След последното ми дълго размишление стигнах до заключението, че съм твърде добра с много хора без да го заслужават.
И защо трябва да съм добра?
Защо?
Предпочитам да съм да егоистична, самовлюбена и да ми пука само за мен. От това да си добър с другите рядко виждам нещо положително, някакво добро отношение. За това докато не почнат да ме търсят за нещо повече от услуги могат да си гледат работата!!!
И на мен ми е тежко, и на мен ми е трудно, и аз преживявам много, просто им го спестявам. Но това по никакъв начин не им дава право да си мислят, че на мен ми е "леко" и "живот си живея"... Когато се поставят в моето положение тогава ще им приема критиките и обвиненията, до тогава тегля една дебела черта и се връщам към себичната кучка, която бях, и да ви кажа изобщо не ми беше лошо да бъда. Не ми се налагаше да търпя подобни абсурдни ситуации и от части унижения, каквито сега ми се налага да търпя.
И защо? 
Защото послушах един глупак и реших да се променя за добро. Защото реших да бъда добра, позволих да ми крадът от времето, мечтите и идеите. Но слагам край!
Не съм длъжна да се съобразявам с абсолютно никого, напълно пълнолетна съм. Нито пък съм длъжна да слушам реплики от сорта на това, че съм била безотговорна... Ще се разплача.... Аз и безотговорна?! Явно нямат ни най - малка идея що за човек съм. И по - добре.
И аз няма да си правя труда да съм добра с тях, щом те не могат да са добри с мен.
А още по - малко да им позволявам да се мислят за нещо повече от мен. Щом стигат до момента, в който ме търсят за услуга, то категорично не са повече от мен, щом не могат сами да си се справят.
Аз бях до тук, приключих с добрините, писна ми!