неделя, 22 декември 2013 г.

Ъпдейт за последните дни

Ето ме и мен отново с няколко дни закъснение може би, наскоро се завърнах у дома за празниците, случват се толкова много неща напоследък, че нямам време дори да седна да ги обмисля.
Днес ми остана някакво време, в което трябваше да приключвам с един репорт, но за сметка на това реших да не правя нищо, че скоро не ми се е отдавало да го правя.
Седя си у дома пред камината и си чета книжка, преди това беше най - прекрасното нещо, което можех да правя, сега няколко години по - късно, не се чувствам на мястото си.
Определено гледам как цялото живеене в чужбина ме е променило коренно, изменило ми е принципите, нещата, в които съм вярвала, и се замислям колко се отдалечавам от хората, които са останали на това място. Да, и те са се променили, но със сигурност не са толкова променени, колкото съм аз. Напоследък се замислям как някои неща повече не мога да ги понасям и да ги търпя, а дори не се опитвам и да ги разбирам, да не говоря че отказвам да ги приема.
Да свикнала съм на друг стандарт на живот, на друг начин, но определено нямам против да приемам хората, които не живеят така както аз живея, но явно на хората им е малко трудно да приемат моите виждания. Може би защото виждам и двата свята имам доста реална представа за нещата, а кой ли не знае, че умирам винаги да съм права, но както и да е. Трудно е да общуваш с хора, които или се вдетиняват, или изпростяват, да не говоря за тези, които правят някакви малоумщини. Понякога самия мироглед който съм получила и опита си казват тежката дума, сякаш наистина живея на друга планета, ако сравня моя живот.
Получавам някакви прозрения, най - близките ми приятели се оказват хора, които не съм очаквала да бъдат, а хора, с които не съм предполагала че ще разговарям, в момента си общувам.
Не исках много. Само една хубава Коледа, но още с кацането поредното разочарование ме удари през краката. Ама и аз колко съм наивна и какво очаквам? Доста глупаво момиче съм, щом все още вярвам, че ще получа подобно отношение на това, което аз давам на приятелите си. Явно проблема идва от там, че аз вече не съм предишния човек, нито пък те. И макар да съм на мнение, че приятелства от разстояние съществуват, някак съм склонна да прекъсна някои от тях за не определен период от време. Да си почина малко.
Но въпреки всичко няма да отменям Коледа, все още имам куп роднини, които трябва да посетя и куп неща, които трябва да направя, като същевременно тайничко се надявам да съм другаде. Малко ми писна от хора, които ме питат къде ми е по - добре, и след като отговоря, че там ми е по - добре да ми заключват с "Явно вече мразиш България." (защото обичам да съм честна)
Не мразя нищо, но не поемам отговорност за това, което ще направя след няколко дни - ще избягам от вас и няма да ви търся доста дълго време.
Истината е там, че сърцето ми не е тук, не е и там, напоследък и аз не знам къде е, само разсъждавам, и стигам до заключения, които повечето няма да харесат. По целенасочена съм от всякога, никога през живота ми не съм била по - устата да защитавам себе си, нито съм била по - заядлива стане ли въпрос за хора, които се опитват да ме нападнат.
Чувствам се така сякаш трябва да се защитя на всяка цена, и може би всичко това се поражда от факта, че няма кой да го направи и се налага да го направя за себе си. Но да ви кажа се чувствам добре, чувството да станеш и да тропнеш по масата, да защитиш себе си е неописуемо. Да защитиш вярванията си, това че си прав и поставяш хората на мястото им е просто страхотно. Чудя се защо не съм го правила по - често.
Самия факт, че може би за пръв път в живота ми съм намерила мястото си, че съм си създала от хаоса някаква хармония, дневната ми рутина, новите промени в живота ми (които между другото никой не приема!), ме карат да се чувствам по - добър човек.
Най - накрая намерих нещо, което ме кара да се чувствам щастлива и нещо, за което се боря. Намерих някакъв смисъл в цялото ми съществуване и намерих този хъс за живот, който отдавна не се беше появявал. Намерих си причина да живея. Намерих мотивация да се боря за това, което вярвам. Намерих сили да защитавам себе си и да не мълча на никого. Намерих в себе си нещо, което бях загубила отдавна, и не чрез просташко държание. Мога да кажа, че определено вече не гоня само цели, вече гоня кариера, живот и бъдеще.
И макар почти никой да не разбира целия ми непукизъм за околния свят, цялото ми мислене и всичко останало, което не разбират, АЗ разбирам. И това ме прави щастлива, дори да седя срещ всички.
Аз съм друга. По - добра съм. И няма нещо, което може да ме спре!
Напред и нагоре!

Весели Празници! :*
П.П.: Благодаря, че четете излиянията ми! За мен значи много, че има къде да си излея всичко насъбрано, място на което не ме е страх да бъда себе си. Място на което има някакъв шанс хората да ме разбират.
Благодаря ВИ, че ви има! 

2 коментара:

  1. Като го чета наистина изглежда една идея по-грубо, отколкото като си го мисля, но те разбирам напълно, за всичко, което казваш, в моята глава е нещо подобно...

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че има някой, който разбира.
    Привет в блога ми, ако до сега не съм те посрещнала! :)

    ОтговорИзтриване