Защо нямам намерение да се върна в България

    Да ви кажа откровено се начетох на статии за България, за нещата които липсват на хората, неща от сорта на "милата ми родина", "децата на 90-те в България", "как чужденците не ни разбират"... Начетох се на статии потопени в миналото, нашето славно минало, какво било, но реалността е доста далеч. Какво е било няма никакво значение, може би за мен и какво ще бъде няма също. 
   Знаете ли, за тези 2 години, в които живея в чужбина, срещнах повече истински българи, колкото не съм срещнала за 20 години в България. Едни от най - близките ми приятели са хора, които или живеят в чужбина, или съм срещнала в държавата, в която в момента живея. Убедих се в едно, има свестни българи, доста малко са, и явно си търсят късмета по чужбината. 
   Не отричам, че тук няма образи на Бай Ганьо, който в сравнение с образите, които виждам тук може да бъде сравнен с Мечо Пух. Но съм меко казано отвратена от голяма част от сегашното българско поколение. От хората, които пристигат от България в моя университет, едни необразовани, набити батковци, които са готови да бият всеки, единственото което им минава през главите са чалга песни, лигави кифли, и сякаш всичко, което ние свестните българи градим изведнъж рухва, защото идват хора, които не могат да обелят и две думи на английски, и единственото което повтарят е Thank you и Okay... 
И точно тези хора се бият в гърдите за славното ни минало, да ви кажа честно радвам се, че ме бъркат за полячка, и дори не продполагат, че съм от България.  
  Тези хора ме карат да се срамувам от къде идвам и какви са ми корените! Всеки се бори за бъдеще, но докато има подобни животни, те дори и хора не са, никога няма да смятат, че ние българите сме нещо повече от тях.  
 Заради подобни хора отнасям дискриминация, бивам третирана като боклук, подиграват се с нас, защото ни смятат за идиоти, защото това показват, и за да се издигнеш на някого в очите, за да покажеш, че не си като останалите си сънародници, трябва да направиш толкова много за да успееш. 
За да се докажеш, че не заслужаваш да бъдеш дискриминиран, за да докажеш, че си човек, за да не ти затварят вратата всеки път щом чуят, че си от България. И не ме е срам за това, което пиша, хората които излагат цялата ни нация би трябвало да се засрамят! Защо чалгата се е превърнала в нещо равно на религия, и защо новото поколение гледа хората, които не слушат чалга, като полезни изкопаеми, ами защото сме го позволили.
А защо няма да се върна в България? Защото макар тук да бъда дискриминирана от време на време, да слушам някакви ужасни неща за България, да търпя унижението от това да гледам сънародници да викат на БЪЛГАРСКИ по други чужденци някакви просташки неща, аз съм третирана, като човек! И дори да се НАЛАГА да се доказвам, да доказвам какво мога и какво зная, след като им покажа че го мога, хората спират да гледат на мен, като на поредния боклук от България, започват да ме приемат, като една от тях.
Самия факт, че когато се прибирам в България в мига, в който слизам на летището аз вече съжалявам, че съм го направила, че човека зад гишето ми мята личната карта сякаш е парцал, че таксиджиите се бутат кой да вземе следващия турист и си крещят реплики от сорта на "Ей са ща намажа", ме карат да не искам повече никога да се завърна.
Мисля си, че ще ходя все по - далеч и по - далеч, но очевАдно нерезите и простаците са открили пътя към чужбина, излагайки всеки свой сънародник, който иска да е нещо повече от "боклука на Европа", отново да бъде върнат на точка А. 
На въпроса защо не общувам с българите, които са в моя университет ще отговоря по следния начин - чувствам се засрамена, карат ме да се отричам от това, че съм от България всеки път щом ги чуя някъде да говорят на английски език, цялата необразованост, простащина и обогатените думи на български език, които биват подвиквани след чужденци, цялото мрънкане как тук няма еди - какво - си, тук няма чалга, как може тук да няма сладкарници, цялото позиране във фейсбук, че са отишли по чужбината (изписали с правописна грешка държавата, в която са!!!), ме кара да се срамувам!
Да се чувствам хем огорчена, хем засрамена,  а съм огорчена заради това, че там някъде в проклетата ни държава има хора, които си заслужават!! Хора, които ЗАСЛУЖАВАТ да получат добро бъдеще и образование, хората които си скъсват задниците за да научат език, да си тръгнат от милата ни родина, и за какво? За да бъдат посрещани от хора, които вече са се сблъскали с модерната версия на българина - набити батки, чалга, просташко поведение, кифли без мозък, и не можещи да свържат две думи на друг език.
Ако семейството ми не беше в България повече вероятно нямаше да се върна, но семейството ми е в България, и те търпят, ама на тях им се налага други неща да търпят, отново хора, които се оплакват от нещо, отново хора, които са недоволни. Аз поне имам възможността да не говоря с подобни хора, а те я нямат, защото навсякъде има българи. 
И самата мисъл, че ще се прибера за празниците и факта, че ще ми се наложи да изляза и да се сблъскам с българската действителност от съвсем близо ме кара да не искам да се прибирам. Когато засека някъде стари познати да ми почват с репликата "И ти к'во вече не живееш тук, а?", "Ти си предателка, вместо да останеш да се бориш.." или пък да ми реагират с неща от сорта на "Леле ама то много скъпо там където ти живееш!" без дори да знаят аз за какви пари се издържам, просто заключение, ограничено заключение, че навън е скъпо. Е, нека ви кажа нещо мили българи, там където аз живея не е по - скъпо, дори е по - евтино! И за какво да се боря? За да може Азис отново да си закачи задните части на главна софийска улица? Или за да умре още един човек на улицата без да се появи линейка? За какво? За какво питам аз? Или за да ми реагирате по всеки възможен ограничен и абсурден начин, или за да слушам други сънародници, които заминали прости и неуки в същата държава, в която съм аз, да се хвалят как живяли "по - чужбината" и какво направили на чужденците... Не съм вдигнала ръце от България, аз просто подадох молба за развод и се изнесох, защото това не е живот. Твърде много се нагледах. Сякаш достигнах пределната граница на слушане и гледане, твърде много ми дойдоха българите, в повече ми дойдоха оплакванията от хора, които нищо не правят, наслушах се, нагледах се, и отказвам да възприемам повече инфромация. Просто не мога. И това е!