От доста време не съм на пазара, статуса ми е "out of stoke". И не намирам за нужно цялото това емоционално обвързване, гледам нещата от една друга гледна точка. Не съм се затворила в нас, като в манастир, нито пък се срамувам по някакъв начин, просто губя интерес много бързо. Повечето ги режа само с поглед, дори не им давам шанс да се приближат към мен, ако се питате как става това не сте ми виждали погледа в клубовете. Със сигурност изразява нещо от сорта на "изобщо не си прави труда да ме заговаряш, дори не се доближавай, стой си там, настоявам!!".
Може би защото идеала ми за започване на връзка не е "забърсах го в бара, оказа се не толкова пиян и на следващия ден все още помнеше как се казвам", нито пък съм от тези, които излизат с непознати от сайтове за запознанства, нещо от рода на "рискувах и не се оказа сериен убиец/психопат" или пък "рискувах и снимката не ме излъга много"..
За мен това е глупаво, поне на този етап от живота ми, след като вече съм изпитала няколко връзки (провала) на гърба си и имам някакъв опит. А да ходиш с някого само за да не те гледат странно, както ме гледат мен, също не е оферта. Аз едно не мога да разбера, защо по - дяволите хората са толкова зависими от това да имат някого до себе си? Какво ще им стане, ако седят сами? Надали ще се споминат.
Да не говоря, че само от мисълта да се натискам с някой, в някой от миризливите им пъбове, ми се догади. Ако сте стъпвали в холандски пъб ще разберете за какво говоря, вътре мирише на урина, помещенията са тесни, задушни, хората се бутат заливат се с напитки, пода лепне от бира, и някакви неадекватни същества се бутат настоятелно в теб, да не говоря че и те миришат по - зле и от самия пъб. Това е моето лично мнение.
За мен има много по - важни неща от това да седнеш да разказваш кого и как си забърсал. Аз съм си вложила цялата енергия в това как да се справям всеки месец, как да си плащам сметките, как да си взимам изпитите и как да оцелявам, но в главата ми няма и капка място за това да мисля как да забърша някого. Може би съм прекалено вкопчена в кариерата си, или съм прекалено изморена да се занимавам с недорасли глупаци. Или просто съм прекалено повредена, че съм емоционално не способна да отделя каквото и да било внимание на някого.
Знам само, че не ми пречи да съм сама, никога не ми е пречело, просто имам различни принципи, морал и разбирания.
Та това е моето извънземно наблюдение, само където в този случай аз съм извънземното.
Е, какво да се прави, случва се.
Най-много съм мразела винаги като някоя позната каже "не искам да късам с него, няма с кого да излизам", демек по-добре с неподходящия, отколкото сама. Имам приятел в момента, но съм била и сама доста време, точно поради твоята причина:)
ОтговорИзтриванеНе мога разбера хора, които са наясно, че са нещастни с човека до тях, но продължават упорито да се тормозят. И сякаш се насилват да го правят, а една връзка на сила не става.
ИзтриванеКато цяло хората са зависими същества и това ни е вградено чувство още от бебета, то се развива и расте до определени размери докато човек не осъзнае няколко житейски истини за живота. Ти ще си толкова зависим от обществото колкото си позволиш да бъдеш. Виждала съм хора като теб, сега ти гониш своите приоритети и мислиш по определен начин, когато минат 5-6 години нещата и приоритетите ти ще са съвсем различни. Отричането на нещо в даден момент е само период, говоря от личен опит! Ти все още не си намерила подходящия партньор, който да те накара да обърнеш монетата и да застанеш от другата страна. Относно самотата, всичко в нормални дози е полезно, но докато си млад. Когато видя старите хора останали сами без съпругите или съпрузите си а децата им са далече, тогава осъзнавам, че самотата е най-тежкото нещо на света. Все пак ние сме социални животни и винаги ще търсим контакт с други като нас.
ОтговорИзтриванеНе мога да се съглася изцяло с теб, от както се помня съм изключително самостоятелна и никога не съм толерирала някой да ми се меси в нещата, които правя. Някои биха казали какво едно дете разбира от самостоятелност, но като най - голямото дете в семейството на мен ми беше "възложена" задачата да се грижа сама за себе си.
ИзтриванеИ не отричам нищо, просто сайтовете за запознанства и урежданията никога не са ми били приемливи. Всеки рано или късно намира подходящ партньор, някой по - рано, други по - късно. :)