Come with us they said.. It's gonna be fun they said.
Да започнем от понеделник. От общежитието до университета разстоянието 2,2 км. Наложи ми се да ходя от общежитето до университета, от университета до общежитието, и после пак същата процедура. Като се има предвид, че тези 2,2 км съм ги взимала и за 4-те пъти за около 15 минути. Наистина е изморително и натоварващо краката, особено ако цял ден висиш прав, и обикаляш, като заблудена овца. Бях си направила косата, малко грим да приличам на човек за първия учебен ден, излязох духна ме вятъра 2 пъти точно и къдриците ми се разпаднаха. Преживях ги. Редих се 1 час на опашката за регистрация. Имахме представяне на лекторите и какво се очаква от нас и какво ще правим. И към 17 часа имах време да с тръгна да стигна до вкъщи и да се преоблека за около 10 минути и после пак да изляза, защото имаше концерт за първокурсниците, на който беше задължителн да се ходи. Тогава направих 2-рия си курс от още 2,2 км за 15 минути. Седях на концерта от 18 до 21 и нещо часа и си тръгнах, защото музиката не струваше, не разбирам нидерландски, краката не ме държаха, направих грешката да ходя с нови обувки, сами се досещайте тези почти 9 км какво са приличинили на краката ми. От целия ден най - много ми хареса представянето и какво ще правя, и се спуках да се смея как танцуват нидерландците. Просто бяха нещо неповторимо.
Във вторник бяхме от по рано 9часа сутринта. Трябваше пак да подтичвам за да стигна на време. Бях точна, както обикновено, но добре че миналата вечер се бях приспала с упсарин и си чувствах малко краката. Имахме пак някакви обяснения и други неща, обяд и обиколка на града. Обиколката на града се състоеше в това да ми покажат местата, които вече съм видяла, защото съм в този град от около 3 седмици и няма как да не ги видя. Беше ми много интересно, както подразбирате. Или ми казваха от къде да си пазарувам. Сякаш за 3 седмици не съм разбрала и през цялото време съм седяла гладна...
А после можехме да си тръгнем за около 1 час и 30 минути, понеже беше към 15 и 30 часа, а трябваше да се върна в 16 и 45 за да продължим със задължителните 'забавления', пак още 2 км до общежитието, преобличане и оправяне за партито вечерта за около 15 минути и пак трябваше да излизам. Хванах автобус, но той спря на майната си от срещата ни в центъра и ми се наложи да взема около 1 км за 6-7 минути направо си спринтирах. Повече няма да взема този автобус, имахме вечеря, стигнах на време за нея, а после обикаляхме по пъбовете (pub). Имахме 5 пъба и 5-те в различни части на града, направо пак си беше тичай на ляво и на дясно, след 3-тия пъб половината холандци и германци се бяха изпонапили, холандките бяха с червени бузи и общо взето бяха, като невиждали алкохол и се кефеха, че еди какво си имало 15 % алкохол. Смях се доста, защото българите изтрезняваме с бира, а половината се отрязаха от 3 чаши...
И ги обикаляхме тези пъбове до 21 и 30, при което трябваше да ходим на парти, което беше задължително... Аз лично не си чувствах краката, повечето бяха пияни и просто си тръгнах, дори не дочаках да вляза на партито да видя какво е, не бях в настроение. Та си вървях по тесните пусти улички сама, нямаше жива душа, доста зловещо.
А пък за сряда имахме сървайвър. Нямам нищо против университета, добър е, но организацията му куца от всякъде, всичките са като едно стадо овце, само чакат да им се каже нещо и го правят и съответно чакат някой да им каже, че не е така и да го поправят. От 9 и 30 сутринта до около 13 часа играхме тъпи игри. Имаше да се качим на лодка и да гребат до шамандурата на езерото, като при нея да обърнат и да се върнат. Не се качих на лодката, но някой от групите, вместо да обърнат курса на лодката, обърнаха лодката и повечето се върнаха плуващи и миришещи на умряла риба, беше забавно гледайки го отстрани. После още идиотски игри, а след обяда дадоха на бъдитата ни, тези дето ни развеждаха и отговаряха за нас, един джи - пи -ес и понеже са леко малоумни сбъркаха посоката около 3-4 пъти накрая просто седях на едно място и ги чаках да си кажат 'о, не е тази посока, другата е' и когато решаха коя е, и аз тръгвах. И така около час и нещо. Беше изключително забавно.
После дойде време за оцеляване. Трябваше да се катерим по някакви съоръжения, да вървим по въжета над реки, и да минаваме по въже през кал за да стигнем до лагера, където бяхме. Нагазих в лайната до колена и не беше приятно. След като се прибрах си изхвърлих обувките, защото не ставаха за нищо. В буквалния смисъл.
А днес имахме презентация, нашата страна беше Гърция и като гръцка храна представихме тадзики и сирене фета, и половин час обяснявах на простите германки, че всъщност това е българска храна, като тадзикито е снежанка, а сиренето фета е българско саламурено сирене, но те продължаваха да ми твърдят, че пишело, че е гръцко, което означавало че било гръцко. Направо ми идваше да я бия едната с подноса, на който бяха наредени нещата. Изключително иначе нтелигентни ми се водят, не знаят къде е България, и са супер зле с географията.
Тази седмица ще я запомня, от една страна имаше забавни неща, от друга не чак толкова, организацията им беше скапана, и просто няма как да ме задължават да ходя по партита, при положение, че не си чувствам краката. Още ме болят краката, мисля да си взема колело скоро време надявам се до края на модула ми с тези хора да не пребия някой. Принципно не бия никого, но тези са толкова малоумни... Просто са нещо страшно. Половината са по - големи от мен и уж имат житейски опит, глупости! 10 годишния ми братовчед е с по голяма обща култура от тези хора и с повече мозъчни клетки. Ама какво да се прави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар