Мястото на което откриваш себе си

Най - накрая пристигнах. Всъщност пристигнах рано сутринта и вместо да сляза на Амстердам слязох в Утрихт, че от там тръгват почти всички влакове, да но беше 1 и нещо през нощта след 2 дена дълго пътуване. Не съжалявам, че избрах да пътувам с автобус краката ми бяха станали на понички, но като поспах известно време се оправиха. Запознах се с едно момче, кеото също е студент тук, но втора година и с него си отвисяхме на гарата до 6 часа и нещо. Беше забавно. Казваше ми от къде да си пазарувам, къде нещата са добри и всичко, което трябва да знам.
Общо взето макар да ми се спеше и да ме болеше всичко, се чувствах добре. И сега се чувствам добре, малко заспала, но добре.
Пристигнах в града, в който съм с влак и точно този ден бяха решили, че влака без прекачване, ще има прекачване. И аз давай мъкни 2 куфара, 1 сак и раницата, чантата си я натъпках в раницата. Беше нещо страшно. Нямаше човек, който да не беше ударен от куфара ми. Направо единствените думи, които повтарях бяха 'Извинете', 'Много съжалявам' и 'Добре ли сте?'. Докато разправях това на най - добрата ми приятелка, тя леко си умря от смях.
Пътуването с автобуса не беше зле, сърбите са супер груб народ, направо повече никога няма да сляза на бензиностанция в Сърбия. Видях нощна Виена - красота. Сдобих се с голям буркан от 880 мл шоколад Нутела в Германия за безпари. Германците имат много яки магазини.
И като цяло харесва ми тук, макар че съм сама в общежитието, аз съм първата пристигнала. Утре ще разгледам града, вече си подредих нещата.

Мисля, че тук ще ми хареса.