петък, 10 август 2012 г.

Имам мечти за сбъдване

Много мечти. Цял гардероб със стотина рафтчета, на които има милиони мечти. Които са си само мой. И да искам няма как да ги раздам, защото всеки мечтае за различни неща.
Стегнах си багажа. Беше сложен и дълъг процес, но мисля, че вече съм готова. Един гигантски куфар, един по - малък, раница с няколко книги и един лаптоп, един сак с ръчен багаж и малка дамска чанта с документите ми. Тааа... готова съм.
Оставям всички проблеми тук. Всъщност оставям всичко тук в този град прашасал от несбъднати мечти. Хващам си шапката, не нямам такава, да кажем хващам си шлифера и отивам да видя къде зимуват раците (наистина ще е зимуване, тук е 36 градуса, там някъде към 15). Но нямам нищо против.
Обсъждах багажа си с най - добрия ми приятел и нямаше как да не се засмея или да не споделя разговора ни:

Аз: Готова съм с багажа. Два куфара, една раница, един сак .
Той: Не знам как ще носиш всичко това.
Аз: Тук идва и забавната част - и аз не знам! Споко ще го занеса мога да взема да заслабна даже хаха.
Той: Току виж срещнеш някой красив чужденец, който да ти помогне с багажа и да започне един романс.
Аз: Предпочитам само да ми носи багажа.
Той: Хаха и да ти го остави до вратата и ти да му речеш "Данке, майна" да влезеш и да затвориш вратата.

И да ви кажа няма да се очудя от себе си, ако го направя.
Защото съм такава непредсказуема. И точно това обичам в себе си. Базикам се няма да ви говоря какво обичам в себе си.
Главно имам мечти за сбъдване и отивам да ги сбъдна. Както се казва да превзема света. Не че имам подобни планове.
Но самата мисъл ме кара да бъда щастлива. Би трябвало да ми е тъжно, че разкарах толкова хора от живота ми, които смятах за приятели. Е, в крайна сметка до мен останаха хората, които са до мен. Останах с причина да искам да се връщам в България, която е два скъпи за мен човека, макар никога да не сме делили един град, това не ни е спирало да бъдем приятели. Имам причина да пътувам за да виждам една от най - добрите ми приятелки, която учи също извън България. Имам причина и да се развия на мястото, на което отивам за да мога да покажа всичко на другата ми най - добра приятелка, която смята да ме последва.
Имам солидни причини да преживея годината. И съм щастлива. За пръв път от толкова време наистина съм щастлива. Мислех си, че ще оставя някакъв шанс на хората, които напуснаха живота ми, но мисля, че този шанс отдавна излетя. В понеделник, когато се кача на автобуса ще забравя всичко лошо и тях и ще продължа все едно никога не са били.
Повярвайте ми, аз мога!
Ще си пия кафето и ще си живея живота.

4 коментара:

  1. Кой е градът, в който отиваш?

    ОтговорИзтриване
  2. Последния път в Амстердам ядох най-вкусния чийзкейк с шоколад! :) В една от малките улички на червените фенери. Ако идваш към западна Германия (Къолн, Дюселдорф, Бон)в следващата половин година пиши за кафе :)

    ОтговорИзтриване
  3. Решила съм да обиколя по близките градове, а така като гледам с Дюсердорф ни делят само 280 километра, което с влак са някакви си 3 часа. Аз съм север над Амстердам по точно 150 км. Близо до далматинестия бряг съм. Или по точно ще съм там, като стигна в сряда по - план. :)

    ОтговорИзтриване