Всяка нощ е друга история

Мина точно една седмица, от както пристигнах тук.
Прословутата Холандия. Държавата на легалните наркотици и проституция. За повечето това явно е някакъв блян, но след като се сблъсках от по - близо с холандското общество или по скоро с обществото, в града, в който съм. Ами какво да кажа, допада ми да живея тук, харесва ми да живея на това място. Холандците са ми странни, всички се возят на едни грозни колела, които нямат нищо общо с българските. Ядът гадна храна, аз да си кажа последните дни го карам на неща, които знам какви са, като банани и прясно мляко. Мъка ми е, че имат точно в този град около 5-6 огромни супермаркета и във всеки има по 3-4 щанда всякакви телета, копита и прочие, смлени и направени на наденици, и други подобни месища, но нямат един щанд с риба или ако имат тя не ми изглежда вкусна (да не говорим, че повече пушена сьомга няма да си взема)... Също така тези хора имат само полу готови храни и панират всичко, видях панирани спагети днес. Иска ми се вместо гадния йогурт да имаше кисело мляко, но поне прясно има в големи количества.
Като цяло нали знаете какво е анархия в Обединетото Кралство? Да откажеш чай. Тук в този град е нещо подобно с това да не караш колело. Колоездачите, ако могат през теб ще минат, трябва да гледаш къде ходиш и къде пресичаш, като луди са. Кучетата си серат по тревата, не знам защо си мислех, че стопаните им чистят след тях - голяма заблуда. Гълъбите не се плашат от хората и са едни охранени и тлъсти, чак не могат да летят. Не знам с какво ги хранят, ама със сигурност не е жито!
Общежитието ми беше празно до преди няколко дена, когато се изсипа цял автобус с китайчета  и цяла планина от оризоварки. Издават такива звуци и не знам така ли си говорят или си крещят или се замерят с тигани, че имам чувството, че съм попаднала на стоков базар Илиянци в София... :D
А забележете аз съм на 3-тия етаж, а те на 1-вия.
На моята етаж до скоро нямаше жива душа, открих 2 покривни тераси и засега само аз знам за тях, после може и някой друг да ги открие. Сега на моя етаж има един германец, изглежда по нормален за разлика от швабата на долния етаж, който се напива от едно кенче бира... Българите изтрезняват с бира.
Стаята ми е над входа и общо взето тук съм, като на наблюдателна кула. Прозореца ми седи отворен и само да чуя тракане на ключове и веднага съм се лепнала да видя кой е долу. Онзи ден швабата и двамата му съквартиранти (високото китайче и захарчето) се прибраха с три холандки.
Пълен клюкарник е просто... Трябва да ми сменят стаята.
Все още нямам съквартирантки, дано да са свестни. Почвам да се престрашавам да им опитвам от храната, има попадения и загуби, както се казва. Реших днес да си взема шоколадово прясно мляко, никога не правете тази грешка. Не знам какво е, но има ужасен вкус, а би трябвало да е шоколадово... Не си купувайте газирана вода, прецаках се, като мислех, че е минерална, водата им има вкус на застояло, та газираната вода има вкус на разтворен упсарин, само дето не знам какво минава от нея.
Тук в града, в който съм има канали, като във Венеция, може би са една идея по чисти от венецианските, и в най - голямата жега се къпеха вътре... А от каналите се носи една миризма. Потресена бях.
Има всякакви индивиди и хора. На всички по прозорците им нещата са им по 2 - 2 вази, 2 саксии с еднакви цветя, 2 статуетки, 2 рамки... Всичко направо да се побъркаш. На моя прозорец няма едно с едно еднакви неща. Сигурно се побъркват хаха.

Скоро започва годината, от другия понеделник. Дано само китайчетата да не са в моята група, че с това чин чан чун мун направо ви казвам ми идва да ги замерям с нещо от 3-тия етаж.
Приятна седмица!