Today

Днес беше първия ми работен ден.
Преди 2 години отново имах такъв първи работен ден, но там нещата седяха по различен начин, тогава щях да бъда касиерка в България на минимална заплата.
Днес беше първия ми работен ден в чужбина, като сервитьорка, нещо което никога през живота си не съм правила, и с което се справих.
Бях нервна в началото, не знаеща какво се очаква от мен и какво трябва да правя. Страх ме е да правя грешки, но в същото време се хокам, че без грешки няма прогрес. За пореден път се убедих, че се уча бързо, и макар да трябваше да нося само подноси с напитки, да внимавам да не разлея нещо, да не се блъсна в някой или да не се спъна, се справих. Първия половин час ми беше малко нервно защото не знаех коя как седи, каква е номерацията на масите, на какъв език ли ще ми говорят клиентите, но в крайна сметка се справих и за пореден път си доказах, че мога. Мисля, че след като едно дете ме бутна и счупих една чаша цялото притеснение, което изпитвах отиде по дяволите, защото си казах 'Какво пък толкова, другия път ще гледам никой да не ме бута'. И за пореден път си доказах, че най - добре работя под напрежение, докато поръчките валяха и аз носех поднос след поднос установих, че напрежението и стреса не ме плашат, а дори ми харесват и искам още.
След целия този ден ми се искаше да разкажа това на някой, да се обадя и да кажа "Хей, това беше първия ми работен ден", но се замислих, че няма много хора, които дори биха били по това време на денонощието там за мен, камоли да ме изслушат.
За това пиша тук: ХЕЙ, това беше първия ми работен ден! И ги размазах!!! 
Лека вечер от мен! :)
 Facebook Page :)

Today was my first working day.
About 2 years ago I had another first working day, but the things were different, I was supposed to be a supermarket cashier in Bulgaria working for minimal wage.
Today was my first working day abroad as a waitress, something that I have never done in my entire life, but I did it. At first I was a bit nervous about what was expected from me and what I was supposed to do. Honestly, I am afraid of making mistakes, but at the same time I am telling myself that without mistakes there is no progress. Once again, I convinced myself that I learn quickly, although I had only to carry the drinks, also to be careful not to spill anything and not to bump or not to trip into something, I did it.
The firs half an hour was critical, I was a little bit nervous because I did not know what is the numbering of the tables, what language the customers would speak, but eventually I did it and once again I proved to myself that I can. I think once I broke one of the glasses, because one kid pushed me, the whole embarrassment I felt went to hell, because I said to myself "What the hell, next time you will be more careful". I proved to myself one more thing - that I enjoy working under pressure, as the orders rained and I carried tray after tray, I found that tension and stress do not scare me.
After that day I wanted to tell everything to someone, or maybe to call and say "Hey, today was my first working day", but unfortunately there are many people who would not be there for me at this time of the night, or they would not even listen to me.
So that is why I will write it here: HEY, today was my first working day! And I rocked at it!!!
Good night from me! :)