понеделник, 13 януари 2014 г.

Честита нова година! This was meant to be...

Faith is believing in something when common sense tells you not to.


Идва моментът, в който се питате къде сте сгрешили, и когато не намирате отговора, започвате да осъзнавате, че не сте сгрешили никъде. Най - забавното нещо от живота е, че ти поднася прекрасни моменти в неподходящото време, и ужасни в подходящото.
Седях си, както обикновено, в моята стая изолирана от света, лежах си удобно замислена КОГА всичко започна.
Започна преди да се усетя, преди повече от една година.
Намираш на някакви места сродни души, които си тръгват и макар никога да не си го признаваш, не си го преживял все още. И не искаш да го преживееш.
Седим на хиляди километри един от друг, но нищо няма значение, защото в момента, в който търся утеха, търся своя бряг, искам да се почувствам по - добре - той е там. Винаги. Не е имало момент, в който да го е нямало. Няма значение часовата разлика, при нас тя никога не е имала значение. Няма значение, че всекидневно преминаваме границата "просто приятели". Тя също няма значение.
Единственото, което има значение е, че знам какво искам, но то не е в този град. Имам хиляди изречения, съчинения в главата си, които искам да изрека, но се страхувам, че може би това което ще кажа ще развали това, което определя сегашния момент. Но някак знам, че ще дойде време, когато ще изрека всичко това и всичко ще е наред.
Всеки има нужда от нещо, на което да се опре, дори и аз, колкото да не си признавам. Е, той е това нещо, и не ме интересува колко са километрите, защото когато го чувам, сякаш е на една ръка разстояние. Не ме интересува, че живея сякаш него го няма, дори не говоря за него. Не ме интересува, че почти никой не знае колко е променил живота ми. Това, че си го пазя за мен означава много повече.
И най - малко не ме интересуват хора, които дори не ни познават, но твърдят, че не ме бил заслужавал. Напротив, ако има човек, който ме заслужава поне малко, то това е той.
Той ме поправи, ако изобщо има подобен термин, който може да се използва за човек. Бях развалина, нищо не знаех, изпаднала в дупка.
Сега съм друга. И той е друг. Но това не ни пречи.
Щастието е странно нещо, определя се от някакви неща, които дори не зависят от нас, а понякога дори не знаем защо това нещо ни прави щастливи. Сигурна съм, че там някъде си има причина за всичко това. И макар тези сродни души да живеят далеч, не ми пречи, нямам против. Никога през цялия ми живот не съм била повече себе си, от колкото вчера, днес и вероятно утре, не ме страх да бъда себе си, защото веднъж са ме приели такава, каквато съм, а това ме навежда на мисълта, че ще продължавам да бъда приемана такава.
И щом във всички тези размишления не се намира нещо грешно, то тогава значи никога не е било.
Въпреки това, че звуча луда, мога да ви уверя, че не съм. Все още, но има време. Човек никога не знае в какво ще го превърне любовта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар