събота, 24 август 2013 г.

Позитивност?!

Докато си чаках автобуса от летището към гарата, се чудех дали ще си хвана влака, който тръгваше след около 30 минути, имаше едно момиче до мен и й казах, че гоня влак, при което казах, че имам шанс да го хвана и тя ми отвърна с репликата "Ама много си позитивна, сега ще ти докажа, че няма как да го хванеш", само я погледнах и се усмихнах.
Всъщност не знам как, но при мен нещата винаги се нареждат по някакъв странен, леко извратен начин, накратко аз съм дива късметлийка. Ама от най - дивите.
Оказа се, че влака имал закъснение с около 40 минути, при което не само че го хванах, а дори имах време да си купя минерална вода, кифла и да подраня на перона.
Иска ми се да вярвам, че винаги съм късметлийка, но аз не влагам много чувство в лошите неща, които ме подминават. Може би съм благопомазана от съдбата, надявам се не с лайна. (извинявам се за изразите!)
Не знам как успявам, но в най - ужасните ситуации от живота ми не се паникьосвам дори за миг, ръката ми не трепери, корава е, като камък и не помръдва дори с милиметър, а повечето ми познати през живота си не са ме виждали ядосана, разплакана или оплакваща се за нещо.
Може би, защото използвам прекалено много сарказъм и ирония, да не говоря, че понякога иронизирам познатите ми.
Не искам да се оповавам само на късмета ми, което и не правя, но някъде дълбоко в мен сляпо вярвам, че всичко ще се нареди, все пак на този свят винаги има място за още един амбициозен човек с различно виждане за идеалните неща.
Понякога се чудя какво не ми е наред. Нормалните неща за мен, на другите им се виждат странни, а нормалните неща за тях аз ги приемам такива каквито са. Обожавам да седя сама, направо умирам да седя сама, нощната ми лампа да свети леко в единия ъгъл, като огрява цялата стая, от лаптопа ми да се носи някаква музика, а аз да седя и да размишлявам. Все пак седя с един интелигентен човек в една стая :D
Знам какво искам, винаги съм знаела, дори знам как да го постигна, тогава защо ми е толкова трудно? Видяла съм толкова неща, колкото много хора не са виждали през живота си и да си призная няма какво да ме изненада, вече съм виждала почти всичко, или просто съм толкова широко скроена, че нищо не ми прави впечатление.
Идея си нямам. Гледам да оставям вратички навсякъде от където мина, ако случайно реша да се върна, може да е след години, но поне знам, че ключа е в мен и тази врата винаги ще ме чака там.
Надявам се скоро всичко да ми се изясни, да получа някакво просветление. Ако може само да не ме удря мълня за да го получа.

1 коментар:

  1. Два пъти го прочитам и сега забелязах, че си постнала мойта песен <3

    ОтговорИзтриване