понеделник, 5 август 2013 г.

Не съм от тук и съм за малко

Прибрах се! Преди някакво известно време.
Преди да се прибера имах някакви очаквания, че нещо ще е различно, че ще почувствам нещо различно от безразличието, но не. Щом кацнах в България, чувството, което от месеци виси на плещите ми не си отиде, дори мога да кажа, че се засили.
Седях на терминал едно и чаках на опашката за проверка, когато дойде моя ред поздравих любезно с "Добро утро" и си подадох личната карта, от другата страна се чу някакво, като сумтене и личната карта ми бе подадена по най - грубия начин, като я засили в плота и тя се удари. Помислих си "Добре дошла в България, при нас усмивките не важат". Но защо?
Докато чаках отпред пред летището се нагледах на всякакви гледки - двама таксиджии си бутаха Холандски туристи, един търсе някакъв англичанин, а табелката с името му беше написана на български (good luck with that :D ). И къде другаде да се нагледаш на българска простотия, ако не на летището... Да не говоря за таксиджията... Тези хора да не ги избират от зоопарка да са водачи на МПС-та. Същата позната история, докато пътувах към вкъщи имах чувството, че никога не съм си тръгвала. Но и това чувство не се задържа.
Скоро пак си заминавам, и да си призная честно, нямам търпение.

1 коментар:

  1. Съвсем същото ми се случи и на мен последните няколко пъти като пътувах.Грозната Българска действителност в комбинация с комплексарски манталитет.Това е положението.Не ни остава нищо друго,освен да наблюдаваме и да търсим поуката.

    ОтговорИзтриване