Но последната седмица не мога да си обесня много неща. В един момент си мисля, че съм открила сродната си душа, в другия съм сама по средата на нищото и се чудя какво се случва с мен, в следващия се появява нов субект в живота ми и аз решавам, че трябва да му се харесвам.
А сега?! Сега седя и знам, че както през последната седмица ще се събудя рано сутринта, около 4-5-6 часа, нищо че съм заспала замо преди 3-4 часа.
Главата ми е пълна с въпроси, на които нямам отговор. Пълна е с изречения, които повтарям, потретвам докато не ми омръзнат да ги слушам, пълна е с образи на хора, които искам да забравя, и с образи на хора, които искам да запомня, но защо не мога?!
Защо?!
Казват ми, че съм добър човек. Човек, който е интересен, и от който има какво да се научи и по тази причина си общуват с мен, но защо аз не се виждам по този начин?! Защо не мога да се приема такава каквато съм, и винаги се опитвам да бъда нещо, което си мисля, че е редно да бъда?
Ами ако приема това, което ми казват за чиста монета? После какво?! Може би по този начин ще прецакам цялата си същност? Възможно ли е? Или отново мисловната ми дейност ми подлага крак и чака да мина да се спъна.
Мислех си преди няколко дена, че съм намерила сродната си душа, човек, който ме описа с 3-4 изречения и това беше напълно достатъчно за да ме остави без думи и да мога само да се съглася, но после същия този човек ме остави само с мислите ми, което беше голямата му грешка. Не бива да казваш на човек, който се отрича ден след ден какъв е, защото той го знае, и освен да се съгласи с това друго няма да направи, но вътрешно всеки изминал ден ще се изяжда малко по - малко, толкова гадно и брутално колкото и най - злите му врагове не могат да го наранят. И останах сама със затвора в главата ми, задаваща си хиляди въпроси. Какво ще стане, ако спра да страня от разни хора? Ще продължа ли да бъда същата? Какво ще се промени? Знам, че съм различна, но не ме ли прави точно това специална? Лошо ли е да предпочитам да не общувам с хората, които ме заобикалят?
Винаги когато се опитам да съм приятелка с някого, винаги се прецаква нещо, и все пак има хора, които са останали до мен и ме разбират. Не знам как го правят, може би ме приемат такава каквато съм.
И тук идва главния мотив, в който аз не се приемам такава, каквато съм и непрекъснато се подлагам на всякакви мисловни изтезания, логично планиране, мисловна болезнена дейност, как мога да се променя. С какво мога да променя себе си?! Да изглеждам по друг начин? Да се чувствам по друг начин? Да бъда възприемана по друг начин.
Но колкото и да се опитвам накрая пак стигам до задънена улица, под съзнанието ми работи срещу мен и това е най - големия проблем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар