понеделник, 4 март 2013 г.

Confession 2

Пак съм тук, с моята изтерзана душа. Чудя се вече какво наистина правя с живота си. Знам, че е за добро, но просто имам чувството, че не издържам, но продължавам, не съм ли най - тъпо упоритият човек на тази планета?
Ръцете са ми вързани и нищо не зависи от мен, абсолютно нищо, нямам какво да спечеля, а също така вече не ми е останало какво да губя.
Имам мечти, мамка му!
Имам големи мечти!
Но съм на косъм да загубя всичко, ако не се стегна и не продължа да се боря както обикновено. Никак не ми е лесно, само аз се разбирам, но някак вече не търся разбирателство от другите. Не ми трябва, защото дори сама не се разбирам. А може би трябва да почна да се разбирам.
Вече не знам кое е добро или кое е лошо, кой е с мен или кой е против мен. В някакво пълно отричане на живота съм на този етап. Живее ми се, но не правя нищо по въпроса.
А трябва. Ще ми се наложи. Събирам сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар