сряда, 23 януари 2013 г.

Confession

To gain that which is worth having, it may be necessary to lose everything else.

Понякога за да спечелиш, трябва да загубиш. 
Защо ли имам чувствуто, че в моя живот повече съм губила, от колкото съм печелила.
Това чувство не ме напуска. Дори да не се сещам за него, то е там. 
Цената на всичко хубаво, че което ми се е случвало се изразява във всичко лошо, което съм преживяла. Не мога да се откажа от лошото, защото не искам да загубя нищо от хубавото, а те сякаш вървят ръка за ръка.
Последно време се чувствам стара, повече от обикновенно. За последната половина година имам чувството, че натрупах един голям житейски опит, но това далеч не е всичко, което ми предстои да видя.
А вече ми е така изморено, скъсявам си живота несъзнателно. А може би е съзнателно?
Занемарих всичките си хобита, занемарих целия си предишен живот. И то за какво?! 
Понякога наистина се чудя за какво...
И най - страшното е, че отговора който получавам е жесток.
Занемарих всичко за по - добър живот. Но ако този живот е добър, но не ми носи почти никакво щастие. То тогава какво?!
Преди твърдях, че няма значение каква цена ще заплатя, да все още няма значение, но си мисля, че може някога в бъдеще цената, която съм платила да ми дойде в повече.
Едно е сигурно, няма път назад.
Снимка: интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар