To gain that which is worth having, it may be necessary to lose everything else.
Понякога за да спечелиш, трябва да загубиш.
Защо ли имам чувствуто, че в моя живот повече съм губила, от колкото съм печелила.
Това чувство не ме напуска. Дори да не се сещам за него, то е там.
Цената на всичко хубаво, че което ми се е случвало се изразява във всичко лошо, което съм преживяла. Не мога да се откажа от лошото, защото не искам да загубя нищо от хубавото, а те сякаш вървят ръка за ръка.
Последно време се чувствам стара, повече от обикновенно. За последната половина година имам чувството, че натрупах един голям житейски опит, но това далеч не е всичко, което ми предстои да видя.
А вече ми е така изморено, скъсявам си живота несъзнателно. А може би е съзнателно?
Занемарих всичките си хобита, занемарих целия си предишен живот. И то за какво?!
Понякога наистина се чудя за какво...
И най - страшното е, че отговора който получавам е жесток.
Занемарих всичко за по - добър живот. Но ако този живот е добър, но не ми носи почти никакво щастие. То тогава какво?!
Преди твърдях, че няма значение каква цена ще заплатя, да все още няма значение, но си мисля, че може някога в бъдеще цената, която съм платила да ми дойде в повече.
Едно е сигурно, няма път назад.
 |
| Снимка: интернет |
Няма коментари:
Публикуване на коментар