петък, 27 юли 2012 г.

Бъдещето ми ме очаква

Пиша този пост от новото ми съкровище. Тъй, като бъдещето ми ме очаква се наложи да се разделя с настолния ми компютър и да го заменя с нещо по - лесно преносимо и според мен по - пракрасно. Най - накрая и аз се сдобих с лаптоп, моя подвижен дневник. Вече не се налага да тичам до нас да си записвам разни мисли или да търся лист и химикалка за да не си забравя мисълта.
Остават ми още 16 дена на българска земя. Все още не съм си купила билет, но датата за заминаването ми е определена от преди месец. И да ви кажа вече нямам търпение да се м ахна от тук. Сигурно съм ви го казвала безброй пъти, но този път е различно. Махам се. То се е видяло, че нищо вече няма да е същото. В крайна сметка очаквах повече внимание, мислех си, че на някого му е пукало за мен. В каква жестока заблуда съм била. Още по - добре.
Почвам от нулата, както отдавна исках, но някак оковите на града ми пречеха. Сега вече е различно, никой не ме познава, аз не познавам никого. Последните няколко седмици съм се разкихала без видими причини, мисля, че просто съм развила алергия към мястото, на което живея.
От толкова глупости забравих да честитя 1 година на блога ми. Преди една година станах Мистери, Мистериозната писателка, която търси нещо, което все още не е успяла да открие.
Надявам се след 16 дена да открия поне част от това, което търся вече повече от 2 години.
Не очаквам нищо розово в общии линии, но съм на мнение, че навсякъде е по - добре от тук. Където и да съм ще ми е много по - добре.
Подготвила съм си домашното. Написала съм си адресите на всички полезни неща за града, в който отивам. Всички близки магазини, банки, градски транспорт до общежитието, в което ще съм. Надявам се интернационалния туризъм да ми хареса и разбира се да се разбирам с него.
Събрала съм си багажа. Е почти, малко ми остана. Куфара ми ме чака да го натъпча с всевъзможни неща. Проблема идва в носенето, но жива не жива ще си го замъкна. Нямам намерение да се връщам в България поне следващата половин година, мисля си дори за повече.
И без това повечето хора, на които държах дори няма да забележат, че ме няма.
Засега не ми останаха много неща за купуване, които мисля да взема за там. Трябва да си прибера паспорта от районното и да си купя билета. Малко повече от 2 седмици.
Вече не ме е страх. Няма от какво да ме е страх. Ако не рискувам няма да спечеля, и точно това правя рискувам за да спечеля, защото знам, че мога.
 Ще го направя. 
Аз съм мечтателка и пътешественичка.
 Приключението ми е в кръвта! 


9 коментара:

  1. Думите тиме накараха да чакам с нетърпение и своето заминаване. След няколко препрочитания на поста,вече и аз не изпитвам страх от новото.Даже напротив - искам това да ми се случи. :)

    ОтговорИзтриване
  2. "Не очаквам нищо розово в общии линии, но съм на мнение, че навсякъде е по - добре от тук. Където и да съм ще ми е много по - добре."
    Хм, Мистери, как ли ще изглежда поста, който ще публикуваш след още 1 година? :-) Still waiting

    ОтговорИзтриване
  3. О, идея нямам. Ама сигурно още ще се променя :D

    ОтговорИзтриване
  4. Ха-ха, оставаше да не се промениш :) Интересно е дали ще поддържаш блога. По-скоро си мисля, че ще спреш или ще го преструкторираш в някакъв друг по-весел :D

    ОтговорИзтриване
  5. Да зарежа дневника си? Може да не поствам често, но ще си поствам. А за веселото не знам. Когато човек изпитва нещо различно от щастие, става по поетически настроен. А, като си щастлив си само щастлив. Няма муза. :D

    ОтговорИзтриване
  6. Местата не се делят на хубави и лоши.. те са просто места. Сами им даваме значение. И сами можем да променим значението, което сме им дали.
    Не можем да избягаме от себе си, но пък можем, когато имаме шанс, да се намерим. Ти го имаш. Бъди себе си, бъди онази, която винаги си искала да бъдеш, бъди безгрижна, бъди забавляваща се, остави всичкитие страхове и проблеми тук, остави и навиците да не си щастлива.. в БГ им е мястото. Тука най- ни прилягат. :D Пожелавам ти целия късмет на света и двойно повече прекрасни, незабравими, измечтани мигове. И дано пишеш адски рядко. Дано пишеш по малко. Дано нямаш думи, които да те опишат. Дано нямаш никаква муза от щастие! :) (мечки)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодря ти за страхотните думи!!! Това, което прочетох са точните думи, точно това смятам да направя. (мечки)

    ОтговорИзтриване