събота, 14 юли 2012 г.

Perfectly


Вече мога да се радвам на воля.
Таксата за университета ми е платена и няма връщане назад.
Продължавам напред, предизвиквам се да продължа, като се изритвам на 2 168 километра.
Може да се каже, че съм леко разочарована от околните. От някои роднини, от някои приятели...
Разбирам как не съм им нужна, а се смятах за полезен човек. 
Но какво да се направи. Какво да кажа за част от роднините ми. Те са, като телефон който чакам да звънне, но никога не звъни. Нито на рождения ми ден, нито на бала ми, нито на завършването ми, нито на дипломирането ми... По Коледа сигурно ще ми се обадят за поредната пачка 'ние сме добри роднини и на нас много ни пука за теб'..
Ама разбира се! Колко съм глупава! Как можах да пропусна тази част...
Е, да аз не съм на пиедестал, но някак не им се иска да ме губят. Ценна стока съм, отгледана, пораснала, зряла, отговорна с акъл. Как биха пропуснали да се похвалят с мен, макар да не са направили нищо през всички тези 18 години за изграждането на личността, която съм. 
Колко тъжно обаче.. Аз по Коледа няма да съм тук. И без това ми писна от банални празници, през които трябва да се правим, че се понасяме. 
Отдавна не се преструвам, че понасям който и да било.
Аз съм това, което съм и съм постигнала всичко сама!
Защото не слушам никого. Не се съобразявам с никого.
Вярно е, че е по - лесно да си тръгнеш. А аз принципно избирам трудните пътища, невъзможните. Но този път няма да си усложнявам живота.
Реших проблема.
Еднопосочен билет.
Почвам нов живот.
Всичко от нулата.
Мечтата ми се сбъдна, най - накрая се махам от цялата тази яма с лайна. Сигурно ви се струвам брутална. Повечето хора не могат да ме разберат как така захвърлям всичко. Или как отивам някъде, където не познавам никого, никога не съм стъпвала там и прочие..
Но какво има да разбират?
Мечтая за това от цяла вечност. Чакам го последните 3 години...
Оправила съм си багажа. Купила съм си всичко, което ми е нужно. Голям здрав куфар, който да побере целия ми живот. Прибрала съм си вещите из разни несесерчета подредени на рафт в гардероба ми и само чакам да наближи датата на заминаването ми. Тогава всичко ще се набута в големия куфар, ще се подреди прилежно целия ми живот и ще мога да замина спокойна.
Доста неща изхвърлих от живота си. Но смятам, че трябва да си седят в миналото, точно там където им е мястото. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар