събота, 15 август 2015 г.

4:30 през нощта

От една седмица на сам всяка нощ в 4:30 сутринта ококорвам очи и скачам.
Оглеждам се в празната стая и се мъча да заспя.
Неуспешно.
Мислите ми сякаш са избягали. Само едно познато празно чувство.
Скачам от леглото сякаш някой ме наблюдава, но съм само аз в тази празна стая.
Сама...
Имам чувството, че се задушавам и че ми е тясно, а в стаята съм само аз, една отворена балконска врата и едно легло.
Сам сама... в 4:30 през нощта.
Изчезнала съм... затрила съм се, къде витая, къде просто... липсвам.
И ми се пише, така както не ми се е писало за последните 4 години.
Луда съм, неадекватна... загубена?
Неразбрана. Най - вече.
И пиша тук... защото... Защото може би тук се чувствам разбрана.
Страх ме е... от себе си ме е страх.
Страх ме е, че ще си остана неразбрана.
И от това, че никога няма да получа нежността, която искам да получа.
Твърдя, че е стрес... Изнервена съм отдавам го на стреса, от работата, от живота, а всъщност...
От теб е...
Ах, колко си... мен.
Скачам в 4:30, ужасена, сякаш не съм сама, сякаш някой ме гледа. За 5 дни съм спала сигурно 15 часа.. По 3 на денонощие, но при мен всичко се случва на 3.
Ако три месеца тренирам ще тренирам до живот. Ако три дни съм щастлива последователни - ще съм щастлива още поне 3 седмици... Ако те обикна за 3 месеца... не, не вярвам.
Твърде обичам себе си... Да бъда малко егоист ми казваш ти... Чуваш ли се? Аз съм ПЪЛЕН егоист.
Ама ти не ме познаваш.
Запалих цигара. Купих си кутия. Сега разбирам никотина... Успокоява.
Отново е 4:30...
Поредна нощ. И си казвам престани, легни да спиш, ама ме е страх.
Понеже съм изнервена, стресирана и неразбрана..
Нещастна.
Пропуших.
Прописах...
Значи нещата не са на добре... Влияеш ми зле на нервната система.
Стягам се, събирам се всеки ден.
Всяка сутрин, в 7 часа.
Правя се, че няма нищо, и наистина си вярвам.
За части от секундата.
Неадекватна съм.
4:30 е... Поредната сутрин.
И е празно, ах, колко е празно.
Не съм изпитвала страх до сега, но в 4:30 сутринта ме е страх.
Обзема ме задух и почвам да дишам тежко.
Въздуха е тежък, а аз..
Неразбрана.
Грешка след грешка, поне да бяха сладки грешки.
А те посредствени.
Каквато ставам и аз. Моето най - голямо разочарование..
Съм аз самата.
И не искам да съм неразбрана.
Тлее цигарата, успокоява ме. Тлее и живота ми, съсипвам се.
Няма да е моята, то се е видяло.
Искам утеха.
И преди са ми казвали, че искам твърде много, твърде скоро. Ама такава съм.
Искам всичко, веднага, и се боря за това.
Но тази седмица в 4:30... се боря само да заспя.
Не сънувам нищо.
Май нещата наистина са зле....

Няма коментари:

Публикуване на коментар