Клише

Мисля, че вече се превърна в едно голямо клише израза "Ето ме и мен отново". И точно защото е клише ще се опитам да не се повтарям.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.