4:30 през нощта

От една седмица на сам всяка нощ в 4:30 сутринта ококорвам очи и скачам.
Оглеждам се в празната стая и се мъча да заспя.
Неуспешно.
Мислите ми сякаш са избягали. Само едно познато празно чувство.
Скачам от леглото сякаш някой ме наблюдава, но съм само аз в тази празна стая.
Сама...
Имам чувството, че се задушавам и че ми е тясно, а в стаята съм само аз, една отворена балконска врата и едно легло.
Сам сама... в 4:30 през нощта.
Изчезнала съм... затрила съм се, къде витая, къде просто... липсвам.
И ми се пише, така както не ми се е писало за последните 4 години.
Луда съм, неадекватна... загубена?
Неразбрана. Най - вече.
И пиша тук... защото... Защото може би тук се чувствам разбрана.
Страх ме е... от себе си ме е страх.
Страх ме е, че ще си остана неразбрана.
И от това, че никога няма да получа нежността, която искам да получа.
Твърдя, че е стрес... Изнервена съм отдавам го на стреса, от работата, от живота, а всъщност...
От теб е...
Ах, колко си... мен.
Скачам в 4:30, ужасена, сякаш не съм сама, сякаш някой ме гледа. За 5 дни съм спала сигурно 15 часа.. По 3 на денонощие, но при мен всичко се случва на 3.
Ако три месеца тренирам ще тренирам до живот. Ако три дни съм щастлива последователни - ще съм щастлива още поне 3 седмици... Ако те обикна за 3 месеца... не, не вярвам.
Твърде обичам себе си... Да бъда малко егоист ми казваш ти... Чуваш ли се? Аз съм ПЪЛЕН егоист.
Ама ти не ме познаваш.
Запалих цигара. Купих си кутия. Сега разбирам никотина... Успокоява.
Отново е 4:30...
Поредна нощ. И си казвам престани, легни да спиш, ама ме е страх.
Понеже съм изнервена, стресирана и неразбрана..
Нещастна.
Пропуших.
Прописах...
Значи нещата не са на добре... Влияеш ми зле на нервната система.
Стягам се, събирам се всеки ден.
Всяка сутрин, в 7 часа.
Правя се, че няма нищо, и наистина си вярвам.
За части от секундата.
Неадекватна съм.
4:30 е... Поредната сутрин.
И е празно, ах, колко е празно.
Не съм изпитвала страх до сега, но в 4:30 сутринта ме е страх.
Обзема ме задух и почвам да дишам тежко.
Въздуха е тежък, а аз..
Неразбрана.
Грешка след грешка, поне да бяха сладки грешки.
А те посредствени.
Каквато ставам и аз. Моето най - голямо разочарование..
Съм аз самата.
И не искам да съм неразбрана.
Тлее цигарата, успокоява ме. Тлее и живота ми, съсипвам се.
Няма да е моята, то се е видяло.
Искам утеха.
И преди са ми казвали, че искам твърде много, твърде скоро. Ама такава съм.
Искам всичко, веднага, и се боря за това.
Но тази седмица в 4:30... се боря само да заспя.
Не сънувам нищо.
Май нещата наистина са зле....

И неща, които нямат смисъл

Понякога искам някой да ми каже, дори може да ми кресне в лицето 'ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ', но няма такъв човек, който да иска да ми каже истината в лицето. На въпроса "На мен какво ми е?", ми се отговоря, че съм изцяло функционална.
Аз обаче упорито и тъпо продължавам да си мисля обратно... Понеже ако бях толкова прекрасна колкото другите твърдяха нещата нямаше да седят по този начин.
И аз нямаше да се прибирам с наведена глава и да се чувствам тъпо, да ме е яд на себе си и да почвам да се самосъжалявам, като през цялото време съм се самозалъгвала най - нагло. Това да унижавам мислено сама себе си ми е навик, породен от това, че първо си казвам "Ти си тъпа", "Ти не си красива", "Ти не си ДОСТАТЪЧНА", а после си казвам "ЗАЩО се самоунижаваш?", после минава мисълта че трябва да зарежа всичко питайки се "ЗА К'ВО се занимаваш???", след това здравия останал разум ми заявява да ходя да си легна понеже АЗ НИЩО не разбирам от живота, и че утре имам работа за вършене.
И пак се почва старата песен на нов глас. Сама себе си наказвам, първо се наказвам, ако не правя нищо, защото вече почвам да откачам ако поседя малко без да правя нищо, решила съм че за да съм добре функциониращ щастлив човек аз трябва нон стоп да съм на крак, и го правя... Наистина не съм се наспивала от седмици И МИ ЛИЧИ!
А после се наказвам заради това, че съм търпелива и отстъпчива, тоя глас в главата ми ме хапе за крака и не пуска, забил си е зъбите супер дълбоко и освен ако не пусне доброволно, има опасност да ми отскубне парче от крака. И после с цялото си нахалство си повтарям БЪДИ ДОБРА, БЪДИ МИЛА, УСМИХВАЙ СЕ, БЪДИ ТОВА КОЕТО ИСКАШ ДА ВИЖДАШ В ХОРАТА... За какво? Просто ей тази вечер няма смисъл. Пак се карам със себе си, аз не съм от хората, които ще ходят и ще пледират с обвинения към някой друг, аз само на себе си това мога да го извадя.
Нося си, до там стигнах, че вече наистина не знам дали някакви хора не ми говорят от любезност или искат нещо от мен, или може би ме харесват, като човек. На повечето пожелания за рождения ми ден имаше някакви неща, че съм била усмихната, че съм била твърдоглава и амбициозна, че съм била добра... И кое ми е доброто, като не съм ДОСТАТЪЧНА.
Реално погледнато никога не бях достатъчна, нито бях в нещо ДОБРА. Захващах се с много неща, не ме биваше в нищо, и туй то, последно време съм си въобразила, че ме бива за нещо, ама дойдох тук да се опровергая и да заключа "АМА ТЕБ В НИЩО НЕ ТЕ БИВА"..
Хората гаджета имат, домове градят, деца ще имат, ти се чудиш за какво еди-кой-си ме е погледнал под-еди-какъв-си ъгъл... Хейтиш яко бившите и ти се повръща от тях, ама си добър човек, един такъв усмихнат. Имаш добри приятели... 1-2-3... Не повече.. И едни дето ДОРИ рождения ти ден не ти честитят, ама те търсят за услуги, щото си като Мара общата, бъди добра, нека те тъпчат, а после и ти сама се тъпчи и така ден след ден, докато ЕВЕНТУАЛНО на някой му се сториш ДОСТОЙНА и ДОСТАТЪЧНА.
И да..
Просто няма смисъл.
Ще ходя да спя, че утре работа ме чака.

11 неща, които могат да ви накарате да се чувствате по - добре в ежедневието си

Почнах тази статия в Петък, ноо ще я довърша в Събота.
Понеже от няколко дни ми е едно такова весело, реших да напиша 15-те неща, които могат да ви накарат да се почувствате по - добре, по - усмихнати, заредени и готови да посрещнете пролетта. Тези неща, които ще изброя лично мен ме карат да се чувствам GLAMOROUS хаха

1. Ранното ставане. Звучи странно, нали? Кой обича да става рано? Но когато ставам преди 8 имам чувството, че имам цялото време на света, да си направя кафе/чай/сок, да хвана да прочета някоя новина докато си ям закуската, или да си пусна някой YouTube клип. Това ме зарежда за целия ден.

2. Добрата тренировка. Винаги след тренировка се чувствам изключително релаксирала и добре в кожата си, понеже знам, че днес съм направила нещо за себе си и продължавам напред.

3. Така нареченото "контене". Винаги когато имам някакво важно излизане, или просто един свободен ден, в който ще излизам вечерта, обичам да си взема дълъг душ, да се поглезя както се казва. Никога не подценявайте силата на добрия грим, един грим може да промени всичко, а понякога и самата вас хахаха. 

4. Чифт високи обувки. Клише е, знам, но се чувствам изключително комфортно на високи обувки, сякаш света е мой и всичко е възможно. 

5. Любима книга за четене. Когато искам да си повдигна духа се потапям в някоя приятна история, която не ме натоварва психически и ми помага да избягам от действителността.

6. Гледам клипчета на котки и кучета в YouTube. За някои това може би е пълна загуба на време, ноо те са толкова сладки, че целия се изпълваш с радост. 

7. Влагам време в себе си, не става дума за разкрасителни процедури, ами сядам и размишлявам какво ми се прави и какво искам да направя, после си правя To do лист, но гледам да съм реалистична и да не пиша повече от 7 точки, да бъде кратко, ясно и най - важното, да мога да го изпълня сама. Когато имам цел съм много по щастлива.

8. След работа обичам да изляза на разходка, може и да се седне някъде, както аз обичам да казвам "Да отидем и да се забием някъде далече от хората". Когато си с хора, които харесваш и сте си създали ваше уединение, атмосферата е много приятна. Това определено повдига духа.

9. Миризмата на чисто, след като е валял дъжд. Просто обичам докато вали да си отворя прозореца и да слушам как вали докато не заспя. Не случайно хората, които имат проблеми със съня си пускат записи на животни, поляни с щурци или прочие.

10. Да си направя масаж на главата. Още по приятно е, ако има кой друг да го направи, но в случай че нямате и сами можете. Особено след дълъг ден, или седене пред компютър. 

11. ШОКОЛАД! Винаги! Ендорфин или хормон на щастието. Действа безотказно! :P

И не забравяйте да бъдете добри и смели, правете добрини и бъдете добри с хората, може да не ви се връща, но нищо не пречите да видите как ще се чувствате, ако направите нещо добро, без да очаквате нещо в замяна. Просто така, за вас самите!

Приятна събота от мен! :))) 

Клише

Мисля, че вече се превърна в едно голямо клише израза "Ето ме и мен отново". И точно защото е клише ще се опитам да не се повтарям.
Тази статия не е за мен. Не касае моята душевност, а е просто това, което виждам, Чисто и ясно. А аз видях много през последните месеци.
Видях как хора, които познаваш от години те предават, като нарушават всякакви морални и чисто характерни норми.
Видях как хора, които си мислил за приятели от злоба (или там каквото ги води) са способни да те прецакат, само и единствено да не станеш нещо повече от тях.
Видях и човек, който е толкова уплашен от това да обича, че само си търси къде да хване за да се откаже (и първата появила му се възможност беше грабната). И друг човек видях, който има талант, но го подтиска с мързела си, и се оставя да го води някаква неземна сила (злоба, гняв). Видях как хора, които са се вричали в любов се заплашват един друг. И още доста грозни картинки.
Видях "приятели", които всъщност не са ти много добри приятели, понеже те карат да се чувстваш сякаш си по - долен от тях понеже не си позволяваш разни неща.
Видях и това, че независимо от това как си се отнесъл с даден човек, той все пак може да се обърне и да те предупреди, да ти подаде едно рамо, да те защити и предпази по някакъв начин.
Видях това, че въпреки всички изказани и неизказани думи има хора, които все още те мислят и ти подават ръка, или ти пращат нещо.
И се запознах с хора, които те търсят само и ЕДИНСТВЕНО, когато имат нужда от нещо.
Обзалагам се, че е имало и по - лоши неща, като черната смърт, туберкулозата в началото на 20-ти век, Селфи в Оксфордския речник, и още много други, за които няма да говоря.
И не искам да се обзалагам, но със сигурност ще има и по - лоши неща от тези горе изброените.
Мисълта ми се опитва да следва някаква права, която е доста крива, понеже пътя на мислите ми се извива доста.
Видях и че без комуникация нищо на никъде не върви. И това, че се криеш от проблемите си не ги решава по никакъв начин, а това че нямаш смелост да кажеш на някой, какво мислиш за него в лицето му - също не ти прави чест (като през по - голямата част от времето говориш, ама зад гърба му).
Ама нали уж всяко лошо нещо си има положителната страна. Да, отново някакви хора ти отпадат от живота, ама в крайна сметка се появяват нови, и имаш хора, които нито за миг не са напускали твоята страна и са били зад гърба ти. Вече нищо не ме изненадва, а далеч не съм се нагледала на кой знае какво, но си знам едно - след една година, дори няма да помня какво се е случило. Същото се отнася и за теб, и ти няма да помниш какво е било.
И още по - добре. За какво ти е да помниш неща, които първоначално не са трябвали да влизат в съзнанието ти. Само ще ти кажа да не се озлобяваш, заради това, че си вложил много повече в някой, който дори не го е оценил (имам предвид емоционално влагане). Понеже си сметнал, че точно в този момент е било редно да го направиш, и трябва да си по - големия човек и да си продължиш с чиста съвест, понеже си могъл да дадеш емоция, която другия не е могъл дори да си представи, че може някой да му даде, камоли да я извади от себе си.
И точно това те прави ТЕБ. Това те прави НОРМАЛЕН човек. И точно в такива моменти трябва да хванеш себе си и никога да не се пускаш, защото ТИ си човекът, който може да дава, може да променя и може да бъде СЕБЕ СИ. Само ти! Никой друг. Защото сам държиш всички карти.

За нещата от живота - такива каквито са!

Нещо ме е ударила музата днес, може би след последните изпити и след всички изляти думи последно време...
Просто ме цепи глава и съм на 3 кафета днес, и ми се пише.
Знам, че цял живот ще чакам за някакви неща.. И съм напълно наясно, че никога няма да получа нищо на готово, ама ми писна да чакам!
Писна ми да чакам живота ми да започне, писна ми да чакам да събера пари да сбъдна част от мечтите си, писна ми да не се радвам на сбъднатите ми мечти, понеже се започва от начало. Писна ми да попадам в неподходящи периоди и моменти. Писна ми да чакам подходящото време. Писна ми да дебна момента. Писна ми да мисля за бъдещето и какво трябва да направя за да се случат нещата, писна ми да се съобразявам с хора, които никога не се съобразяват с мен.
Писна ми да се чувствам виновна, понеже не мога да казвам "НЕ" на хората, и после се крия. Писна ми да си намирам оправдания защо нещата не се случват сега, как нали ще се случат в правилния момент.
Да не говоря колко съм се изморила от приказки, хич не говоря вече. То няма и какво да кажа, наумила съм си нещо и го чакам... И ще си го чакам, нали дала съм си срок през който да смогна да го дочакам, но ми писна. Искам нещата да се случват сега. И аз искам всичко.
Но съм напълно наясно как няма да го получа. И аз искам много неща, ама живота е такъв.
Ще си остана с искането.
А до тогава ще чакам... И ще гледам как на други хора нещата им се случват от раз, понеже при мен не е така и си чакам.
Не стига, че чакам а и на всичкото отгоре се бъхтя за да дочакам чакането, иначе казано аз си работя да ми се случат нещата, но не съм магьосник, трябва ми време.
Казват, че всички хубави неща отнемат време.
Но днес ми е писнало от това време, днес не искам да чакам да мине, днес искам просто всичко да случи. Знам, че след половин година ще се случи и ще се събудя и сякаш този ден не го е имало, но... В дни, като този не искам да чакам. Искам всичко, но за съжаление няма как да стане. Щастието било лесна работа, мда, ама друг път и за него сам трябва да си постигнеш вътрешния мир и сам трябва да си го извоюваш. После сигурно е лесно...

Безусловно.

Безусловно.
Ето ме и мен, отново съм тук. Само по заглавието може да се сетите, че явно нещо се случва отново... Или нищо.
Не е поредната любовна история. Приключих с тях.
Понеже не вярвам в приказки, лошото е, че и те не вярват в мен.
Отново не е свързано.
Понеже и живота не е особено свързан. Най - вече моя.
Аха да му хвана другия край и той се изплъзва между пръстите ми.
Казвам си "Не е писано", а в същото време умирам, че не успявам да си хвана края.
Най - тежко е, когато не можете да си обясните някакви неща.
Между другото ми се случва често да не мога да си обесня много неща.
Лудост!
Не е поредната любовна история... Или ми се иска да вярвам, че не е.
Нали приключих с това? Кофти е, когато изпишеш разума си в две дълги съобщения, а от другата страна ти се отвърне с "Дори няма да го прочета"... Разбира се, че ще го. Просто няма да го коментира. Още по кофти е да изписваш душата си в блог, за който никой не подозира, също както никой не подозира, че имаш душа.
Също е кофти да събираш в себе си неща, като чувства, емоции и спомени... И те да са от изминалата година, и изведнъж минават през теб, като по филмите, само където живота ти не свършва.
А така ти се иска да започне. Само където не започва... И пишеш ли, пишеш в тоя блог. Пишеш, триеш, чакаш... Някой да има коментар върху душата ти, някой да остави отпечатък.
Почваш да си мислиш, че си пълен дебил, понеже ти се иска някой да ти разбие света за да ти докаже, че си жив, а нима това не се случи преди половин година? Разбиха ти света и изпадна в нервна криза?
Не ти ли стигна се пита в уравнението? Може би не те държа достатъчно дълго?
От какво имаш нужда? Мдаааа.
Дълъг е тоя списък. Ама за съжаление никъде не продават пакет "Някой ме обича".
И надали ще почнат да го продават.
Поне вече се научи да различаваш кой те харесва и кой те обича.
Заключение: много те харесват, малко те обичат.