Не мислех, че ще ми се наложи скоро време да пиша втора част на тази моя поредица, но тъй като ми се насъбра доста и имам нужда да го напиша някъде ще го напиша точно тук. Все пак, ако не си ползвам отдушника за какво ми е. Искам да си излея всичко, което ми е на душата и да продължа на чисто новата година.
Декември отново ме изненадва приятно, и не чак толкова.
1. "Липсваш ми! Искам да дойдеш при мен! Извинявай, може би бях прекалено груб! Нямаш идея колко много ми липсваш"... Нима? А къде беше през последните 3 месеца, когато тишината ме поглъщаше и имах нужда да говоря с теб, а къде беше когато всичко се разпадаше и имах нужда от най - добрия си приятел, който ми наговори отвратителни неща и изчезна в бездната сякаш никога го е нямало... Липсвам ти... Къде беше когато имах нужда от сродната си душа, когато имах нужда заедно да си помълчим, къде беше? Съжаляваш... И аз съжалявам, че едно "съжалявам" не оправя нищо... 3 месеца тишина, 3 месеца празнота, 3 месеца, в които въпреки всичко, което ми наговори се чудех дали си жив, как си, какво ли правиш... дали се сещаш за мен, защото аз се сещах за теб. И пак с тези налудничави истории, да зарежа всичко и да дойда да живея с теб.. Няма как да стане, и не съжалявам, защото кога ли ще е следващия път, в който ще решиш да си избиеш гнева на мен и отново да спреш да ми говориш.
2. Виждам, че вероятно си бил нараняван, е кой не е бил, но нямаш право да си играеш с другите по такъв начин, ако се чудиш защо избягах, то е заради това, че те сметнах за различен, а ти се опита по всякакъв начин да ми докажеш, че си като всички останали. Успя да ми го докажеш.
3. Можеш да питаш който искаш за мен, много добре знам, че те е страх да ме питаш лично. И по - добре.
4. Това, че се правиш, че нищо не е станало не значи че нищо не е станало.
5. Мразя начина, по който се опитваш да ме накараш да се чувствам.
6. И аз мога да ти кажа много не лице приятни истини, но не го правя, защото си меря приказките, но както обикновено на чужд гръб и 100 тояги са малко.
7. След всичко, което се случи как веднъж не ме попитахте как съм... как веднъж не се заинтересувахте как се чувствам. Не че го очаквам, понеже всеки е свикнал да гледа само себе си...
В интерес на истината очаквах този пост да е доса по - дълъг, но явно това беше, което имах да си излея. :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар