четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Какво значи да обичаш?

Минаха повече от две седмици и покрай различните ми занимания доста въпроси възникнаха в съзнанието ми, на доста успях да си отговоря, на други явно все още не им е времето да отговоря.
Преди време знаех как да обичам и го правех безрезервно, после както във всеки един живот се случват разни събития, които на този етап от моя живот нямат никакво значение, но по някакъв начин са рефлектирали върху мен, та после разбрах какво не е любов. Сега след толкова изминало време знам какво е да не обичаш някого, също така знам какво е любов, и знам кога не я изпитвам, а когато знам че не я изпитвам - не си губя времето.
Направих няколко грешки тази година, общо взето се хвърлях от интерес към интерес, но истината е, че си оставаха само интереси, никога не се приближих към тях, нито те към мен. Не си дадох време да съм сама, в главата ми винаги витаеше някой или нещо, което доведе до много неща. Сега след първата ми връзка от много време, която приключи по същия начин по който започна имам време за себе си, да мисля за мен, и никой друг да не се върти в главата ми.
Аз знам как да обичам, предимно себе си, но и това си е талант, не много хора знаят как да обичат себе си. Но точно защото знам как да обичам, искам следващия път, в който се хвана на хорото да знам, че няма да обичам само себе си, а ще мога наистина да покажа как мога да обичам. Което ме навежда на мисълта, че тази ми връзка е била безсмислена. Хубавото е, че приключи на време. Не бях влюбена, няма смисъл дори да говоря за любов. Привързах се. И там ми е грешката.
Трябва да спра да се привързвам към някакви мъже, които могат да ме обичат, но аз не мога да им отговоря със същото. Защото аз искам да им отговоря, бутам се в живота им, по моя си начин, успявам да остана, да вляза, да се настаня, а след това си тръгвам понеже разбирам как там няма нищо за мен.
А аз съм човек, който знае как да обича... Просто не е писано.
Беше ме страх, бях се затворила в себе си, и дори сега след тази връзка май пак съм се затворила, не мога да покажа това, което мога да дам, Но това е може би защото тръгнах с мисълта, че тази няма да я бъде и това не е сериозно и никога няма да бъде.
Но всички дълбоко в себе си знаем кога един човек е за нас, и кога не е. Усеща се, когато нещо има смисъл. Когато няма - няма значение.
Как разбирам че не обичам някого - не ми липсва, не съм се замисляла дори да плача, не се чувствам сякаш съм загубила нещо. Просто не ми пука...
Не искам да се мятам отново и няма да го направя, в някакви безсмислени отношения, искам нещата да почнат плавно, не да се хванем на хорото и вече да сме обвързани.
За къде бърза този свят? Няма смисъл да се бърза.
Искам да почувствам липсата на човека, който ще е до мен, както искам да чувствам и присъствието му, когато е с  мен.
Какво значи да обичаш? Според мен да обичаш някого означава не само да откриваш нови неща за него, когато сте заедно, а и да откриваш нови неща и за себе си, да буди доброто в теб, да буди интереса ти и да ти човърка съзнанието да откриваш повече неща.
Когато обичаш някого се интересуваш от хобитата му, от това което човека до теб прави, и дори да не харесваш хобито му правиш усилие, защото това прави този човек щастлив.
Любовта за мен не е това да умираш всеки път когато другия го няма, защото това е зависимост и не е любов.
Може би любов е това, че си се сетил да му сготвиш понеже знаеш, че ще се върне късно и изморен, или да му метнеш одеало понеже на теб ти е студено. Това, че седите в една стая и двамата се занимавате с ваши неща, ти си четеш книга, а той се занимава с неговите неща, но самата хармония, че сте в една стая заедно е приятна. Но това да направиш нещо за него не трябва да е с идеята "Виж какво направих за теб", а по скоро да го направиш за себе си първо, а после за него, той ще се почувства значим, че някой го мисли, а ти ще бъдеш щастлива понеже някой оценява това, дори само с поглед.
А най - трудното е, да не се вкарват очаквания. Малко или много те прецакват нещата, но ги има.

2 коментара:

  1. Знаеш ли, след три връзки, всяка от които с различна продължителност - една от 7 години, една от година и половина и още една от 2 години, в които мислех, че обичам, си задавах същите въпроси, мислех си как нещата просто не се получават и как не ми е писано... И тогава го срещнах. Този, с когото седим в една стая, аз чета книга, той си пише неговите неща. Този, когото завивам, когато на мен ми е студено, този, на когото готвя любимите картофи, защото закъснява от работа и знам, че ще е уморен и гладен. Този, който знае всичко без да пита. Този, който сутрин поглеждам и осъзнавам, че обичам повече от вчера. Този, който ме допълва!
    И е клише - но този, когато чакаш, е някъде там. Просто не е дошло времето! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е! И аз смятам, че още не е дошло времето :)

      Изтриване