Напоследък съм мрачна, но не бих казала защото съм негативна или нещо подобно, или защото виждам само бяло и черно, просто ми е едно такова тъжно и изпитвам огромно желание да се скрия някъде и да не си подам носа с години.
Когато си мислиш, че всичко е точно, и когато нищо не е точно.
Когато още не си се изнесъл и както се казва леглото ти все още е топло, а някой друг вече си прави планове как да се нанесе на твоето място. Тогава осъзнаваш как тази къща никога не ти е принадлежала, дори да си си мислел така - тя не ти е принадлежала.
Когато човек, който е бил до теб и си наричал сродна душа къса взаймоотношенията си с теб, защото не е съгласен с решенията ти, разбираш че въпреки цялото време и въпреки факта, че ако си можел си щял да умреш за този човек на него не му пука за теб.
Когато човек, който ти е свалял звезди и си умирал от желание да се довериш ти заявява, че няма смисъл, може би наистина няма.
Може би трябва да попадаш в подобни безнадеждни ситуации за да разбереш на кой наистина му пука за теб, а когато разбираш, че не на много хора им пука - или поне на тези за които си умирал, нещо в теб прищраква. Тогава си спомняш как и преди си минавал през този ад, как сърцето ти е било разбито и как това ще мине, дори да е мрачно, то ще мине, дори да не откриваш подкрепа в хората, на които си давал такава - то ще мине,
След една година дори няма да има значение, както случките от миналата година нямат значение, както какво си ял вчера няма значение. Просто няма да има значение.
Когато хора, които не те познават ти заявяват, че изглеждаш депресиран понеже не си се усмихвал често, когато използват думите си да те наранят в най - подходящия момент. Не знам как винаги попадат на този момент.
Но знаеш ли какво ще ти кажа аз - не им се давай. Не им показвай, че си наранен, дори да плачеш ден и нощ, не им позволявай да видят какво ти е, защото ти ще го преживееш...
Аз ще го преживея всичко това, ще го изживея и ще ми мине, догодина дори няма да си спомням какво е било, аз ще оцелея както винаги съм го правила и ще наредя живота си отново, дори отново да се разпадне, но това е защото съм АЗ и защото го умея това нещо.
Клиширам се за пореден път с това, че рядко някой ме разбира, хората нямат едно и също мнение за мен, била съм мистерия, била съм добра, била съм интелигентна, била съм гадна... Може, но аз съм всичко това, не винаги, не преобладават всичките ми качества често.
Ще оцелея, винаги го правя, но когато следващия човек дойде да ми държи сметка защо съм такава ще го пратя в блога ми да прочете тук защо съм такава. Макар че и тогава надали ще разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар